петък, 5 юни 2009 г.

Преди "ПЪРВИ ТУР"


Наближава "първия тур" от предстоящите избори - тези за Европарламент. Аз няма да вземам позиция по въпроса, дали трябва или не трябва да се гласува - всеки сам ще направи своя избор. АЗ ВЕЧЕ СЪМ НАПРАВИЛ СВОЯ ИЗБОР!
Чудя се, дали въобще да коментирам изминаващата политическа седмица, или това да го направя като преброят бюлетините в понеделник сутринта? Защо ли имам чувството обаче, че последното нещо, което вълнува партиите - и управляващи, и опозиционни, е това, какви хора ще изпратим в Европейския Парламент? Като че ли интригата за тези избори стигна дотам, да се равняваме "ние първи, те след нас, а след тях ще са и останалите".
Къде е европейският дебат? Въпреки, че като гледам голяма част от самите кандидати, те самите си нямат идея къде отиват и какво ще правят като (ако) станат евродепутати. Вчера в кабеларката на ГЕРБ - телевизия Европа, техен кандидат обясняваше, как "в Европейския СЪЮЗ имало 736 депутати",  ами че те само българските са 240. Да му мислят европейците, ако наистина бяхме имали мнозинство в този "Европейски парламент", скандалите в Англия щяха да изглеждат като театрална репетиция на аматьорска трупа, в сравнение с нашите депутатски постановки!
И така, цяла седмица Станишев чака Бойко за дебат. Може и да има такъв, след като г-н софийският кмет оздравее, но въпреки това, неговият счупен крак не му попречи оня ден, да изръси поредната си глупост, че Станишев репетирал за дебат в някакво си собствено студио. Само че аз почвам да се питам, дали крака или устата го боли Бойко, че не може да излезе, за да се яви на един дебат при положение, че телевизиите само това и чакат? 
В последствие, Бойко извика Доган за дебат, а Станишев - Костов. Последният реши да съди БСП заради клипа на "Нова зора". 
В крайна сметка, политиците ни направиха така, че европейския дебат беше подменен от вътрешнополитически битки, а първото нещо, което ги вълнува сега в края на кампанията е кой ще бъде първи, втори, трети...пети!
Изборите за Европарламент, послужиха на политическите сили, като генерална репетиция за парламентарните избори през юли. И това е напълно логично. Кои са по-важните избори все пак?
Предстоящите избори (най-вече парламентарните), за някои ще се окажат исторически, за други решаващи, за трети - въпрос за политическо оцеляване. От няколко седмици едните ни уверяват от ефира и рекламните материали, че идвало "Синьо лято", другите - че Европа ни била чувала. Трети се кълнат, че ще защитават българските интереси; четвърти -  И БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАТ ДА НИ УВЕРЯВАТ, ЗНАЕМ ЧЕ ЩЕ ЗАЩИТАВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ТАКИВА!
И накрая, за избирателната активност, няма да кажа нищо ново - няма да е особено висока. В предишни години 2 млн. гласа бяха само гласовете на победителите. И въпреки, че почти всички партии осъждат купуването и продаването на гласове,  вече са в ход схемите за купуването. Логично е да се запитам, ако не нашите партии, кой тогава купува от сега гласове? В други ден, вероятно малко над 2 млн. подадени бюлетини, ще бъдат гласовете на всички гласували.

Няма коментари:

Публикуване на коментар