вторник, 19 януари 2010 г.

АЗ и левите "проектанти"

Вчера попаднах на публикация във в-к Труд, озаглавена "Три леви проекта заплашват Станишев". Прочетох я с интерес, и въпреки че бях решил през последните седмици да не коментирам теми свързани с БСП, не можах да издържа на изкушението, да не публикувам коментар по темата.
Очевидно в статията става въпрос за три леви проекта, които се пекат и във този момент, но които вероятно са планирани да се появяват на политическата арена в подходящ предизборен момент. Разбира се имах предположения, а и през последните може би два месеца, упорито в общественото пространство обикалят слухове и предположения около формирането на "проектът" Дончева - очевидно който е в един по-напреднал стадий на формиране. Да си призная, останах изненадан от вторият "проект", който потготвяли бившите соц.младежи от БСМ, докато за третия предполагаем "проект" - а именно този на президента Първанов не се наемам да коментирам, при положение че неговият втори мандат изтича през 2011 г.
Най-напред обаче искам да припомня и "хронологията" на зараждането на левите проекти през последните една-две години. Може би най-напред трябва да поставя проектът "БСМ", който вероятно е резултат от решението за създаване на новата младежка организация на БСП, взето на конгреса през 2008 г. Създаването на нова младежка структура на БСП, в задния двор на Партията обаче очевидно не се хареса на БСМ или на едната шепа хора, които представляват тази организация, откъдето вероятно и тяхното решение да потърсят нова политическа легитимация.
"Големият взрив", който предначерта и проектът "Дончева" се състоя в навечерието на евро и парламентарните избори през лятото на 2009 г., когато несъгласна с политиката на ръководството на БСП, Татяна Дончева обяви оттеглянето си от "голямата" политика, но само временно разбира се. В момента в който БСП загуби катастрофално тези избори дойде и нейният час - първоначално с идеята да се проведе дискусия в Партията за изборната загуба, дискусия, която в продължение на няколко месеца постави разделителна линия между ръководството, което от една страна не пое кой знае каква отговорност за тежката изборна загуба, но от друга страна се постара максимално да настрои много от партийните структури срещу себе си, давайки поле за изяви не само на Татяна Дончева, но и на други популярни соц. имена да го критикуват остро и да настояват за неговата смяна. Смяната, която на Конгресът миналата есен всъщност не се състоя, поне що се отнася за върха, отприщи окончателно и левият проект "Дончева", който най-напред всъщност придоби някакви измерения във фейсбук чрез групата "Солидарна България".
Тук е моментът да отбележа, че получих покана да се присъединя към тази група и се включих дори с няколко коментара в текущите следизборни дискусии там. Но имах усещането че някой си излива политическите основи на базата на "Солидарна България", което предопредели и моето решение да прекратя без да вдигам някакъв шум участието си там. В есента на 2009 г., след сформирането на Младежко обединение на БСП, аз отново се включих за втори път в групата "СБ". И този път обаче моето участие не продължи дълго - уверих се че нещо се пече, но не бях сигурен кой е готвачът? Трява все пак да отбележа, че след РЕД и след СБ определено нямах желанието нито времето, а и нервите да водя каквито й да е форумни дискусии, било то в РЕД, СБ или който й да е друг форум. Може би след като напуснах за втори път СБ тогава всъщност стана ясно че зад него стои Татяна Дончева?
За проектът "Първанов", мога само да отбележа, че се носят някакви слухове, но реално той може би ще стане факт едва след президентските избори догодина. Напрактика изключвайки възможността че в БСМ изобщо могат да сътворят нещо, а проектът на "Първанов" няма да се реализира в близките още поне две години, реалната и единствена заплаха за БСП в момента е в лицето на проектът "Дончева".
В никакъв случай не искам някои хора да остават с впечатлението, че съм някакъв върл защитник на партийното ръководство и на провежданата от него политика, но в никакъв случай не мисля, че новите леви проекти, биха оставили трайни следи в българският политически живот. Дали обаче тези проекти са опит за реализация на нещо ново в лявото политическо пространство, а дали случайно не са продиктувани от неосъществени лични или лидерски амбиции?
Поглеждайки назад във времето, първият изобщо значителен политически проект, който се появи беше НДСВ, която през лятото на 2001 г., се вклини между БСП и СДС, разбивайки двуполюсният модел, каквато всъщност беше и една от целите на това движение тогава. Този внезапен успех, осем години по-късно беше повторен и от ГЕРБ, в лицето на Бойко Борисов, който от една страна не позволи на старата десница да се възстанови и запрати в левия ъгъл старата левица, която остави една огромна свободна ниша вляво от центъра, а именно всички онези хора, които са с леви политически възгледи, но не желаят да се идентифицират с БСП или който й да е друг нейн псевдокоалиционен сателит. Именно към тази свободна ниша са насочени всички все още неосъществени леви проекти. Всъщност по същия начин преди години, по същия модел се реализираха и НДСВ и ГЕРБ. През 2001 г., управлението на СДС освен държавата, съсипа и предначерта кривите пътеки на партията, вследствие на което, всеки който беше решил че става за лидер си избираше път и повеждаше своите "другари", докато накрая начело на старите десни не о станаха само каруцарят и каруцата. Крахът и съсипването на СДС допринесе за успехът на НДСВ през 2001 г. През 2009 г., аналогично, управлението на БСП и участието й в Тройната коалция беше решаващо за отслабването на най-силната дотогава лява политическа сила, каквато беше БСП. Капсулирането на партийните организации, воденето на вътрешнопартийни предконгресни и следконгресни битки, вместо опозиционни такива, в отговор на управлението на ГЕРБ, допълнително отблъсква хората от партията, което дава възможност и поле за изяви на новите леви "проектанти". А в наличност те има олични условия да проектират и да се организират: слаба изправена в ъгъла лява БСП, нестабилно и несигурно дясно управление, вследствие на което ще последва вероятно нова вълна разочарование и апатия, която би се изразила в един наказателен вот по време едни избори. За да дойде моментът един ден българите отново да се оглеждат за медийни герои, такива които много ще говорят, много ще обещават и които ще ги спасят от кризи, бедствия и аварии. Защо тези герои да не се появяват отляво? И ето че се затваря един омагьосан кръг: управляват ни от проект, на проект - досега десни, но може би въпрос на време е и да се появят леви. Един се провали (НДСВ), втори е на път (ГЕРБ), трети се проектира (Дончева).
За мен винаги е било важно присъствието както вдясно така и вляво, на силни и цялостно единни политически субекти, каквито до 2001 г. бяха БСП и СДС. Събирането на леви или десни елементи в единен политически проект и опитите тези проекти да се налагат на принципа "кой сега ще яхне вълната", допълнително тласка българският политически живот в една дълбока пропаст, от двете страни на която стоят политици и избиратели.
Сигурен съм, че днес щяхме да имаме може би една силна традиционна десница, ако техните лидери бяха устояли на лидерските изкушения и бяха оставили в ерата на 90-те антикомунистическият си речник. Сигурен съм, че БСП щеше днес да е по-силна, ако нейните крила рабонеха в синхрон и произвеждаха решения на вътрешнопартийните проблеми от една страна и на националните от друга, защото за днес в Партията е валидна повече поговорката за орела, щуката и рака!
В момента не знам, дали някой изобщо се замисля, но слабата и разстроена към момента Левица подковава не друго, ами втори управленски мандат за Бойко Борисов, без значение дали първият им ще се окаже успешен! При тази ситуация аз не бих могъл да изразя каквато й да е подкрепа за подобни проектански явления в лявото пространство, които рано или късно ще последват съдбата на десните такива!

1 коментар:

  1. Сега откривам коментара ти и ме огорчава, че лансираш теза без аргументи.
    В СБ ще намериш хора всякакви, със сигурност сред тях има и поддръжници на Дончева. Но чии поддръжници са Я.Стоилов, К.Първанов и А.Смочевски /членове на бюрото на лявото крило/?
    Чий подръжник е Г.Алексова? А Г.Асенова? А десетките възпитаници на ИСИ в СБ?
    Коя моя позиция те кара да мислиш, че поддържам тъкмо Дончева? Цитирай. Имам блог с всичките ми публикации.
    Неразумно е така лекомислено да се лишаваш от чуждото доверие...
    Иво Хр.

    ОтговорИзтриване