понеделник, 8 февруари 2010 г.

Аз и Енигма!


Енигма - тайна машина, Американски град в Джорджия и компютърна игра? Ако отворите Уикипедия със сигурност ще видите, че всичко това е реалност - с "Енигма" се свързват всички тези наименования на град, игра и машина от Втората световна война. Но също така това е и името на немския музикален ню-ейдж проект от началото на 90-те, Enigma.

Вече двадесет години,  Мишел Крету продължава да работи в своята музикална алхимична лаборатория, в която той произвежда култовите хитове "Sadeness Part I", "Mea Culpa", "Return to innocence" и много други. 

Всеки почитател на даден музикален стил или изпълнител си има своята история за това, кога за първи път е чул дадена песен, в последствие на което се е превърнал в негов почитател. И аз си имам история. По-обективни (възрастови) причини съм един сериозен фен на тази музика едва от две години и две седмици. Все пак нямаше да е лесно на три годинки през 90-та-91-ва да намеря откъде да слушам примерно албума "MCMXC a.D". Всъщност, всичко си беше някаква случайност. Спомням си, че през зимата на недалечната 2008 г. бях в изпитна сесия. Тогава имах навика едновременно да чета и да слушам нещо на компютъра, като например някое интернет-радио. И както един ден си слушах някакви песни, изведнъж започна "Sadeness Part I" (по-късно научих името на песента). И преди бях слушал тази песен, но този път почувствах нещо по-различно. Малко след като свърши песента, стартира и моето музикално-изследователско пътешествие в най-енигматичния музикален денс!


Музика за релакс или за по-особено настроение?

Над 50 милиона продадени копия, милиони почитатели по цял свят, десетки златни и платинени награди - това са само част от постиженията на групата, постигнати най-вече до края на 90-те години на миналия век. Само първия албум - "MCMXC a.D" 1990 г., досега е продаден в около 20 милиона копия по цял свят. В този албум Мишел Крету успешно съчетава грегориански песнопения със сексуални гласови алюзии - нечувана вероятно дотогава компилация, която взривява консервативните общества в началото на 90-те.
Но  всеки следващ албум на групата се различава с нещо от предходните такива. За албума "Voyageur" например, може да се каже, че това е най-неегматично звучащия албум на групата. Всъщност, това може би е успешната формула на която се дължи и този главозамайващ успех на Енигма през годините. 
В "The cross of changes" от 1993 г., грегорианските песнопения са сведени до минимум, за сметка на използваните етно-елементи от цял свят, в които успешно се прокарват и рок-елементи в албума.
"Le roi est mort, vive le roi!" е третия проект на Енигма, който е издаден през 1996 г. Той обединява грегорианските песнопения от албума  "MCMXC a.D" с племенни напеви от "The cross of changes". Не случайно в кратката композиция "Third of its Kind", Крету ясно и кратко обяснява значението на този албум - ако "MCMXC a.D" може да се възприеме като "бащата", а "The cross of changes - "майката", то "Le roi est mort, vive le roi!" е "детето".

"The screen behind the mirror" от 1999 г., е четвъртия албум на групата. Не можеш да останеш безразличен към уникалните вокали на Рут-Анн Бойл в "Gravity of love", съчетани със семпли от кантата "Кармина Бурана" на Карл Орф, или към заглавната песен на албума "The Screen behind the mirror", в която се преплитат вокалните изпълнения на Рут-Анн и Андрю Доналдс, на основата на използвания семпъл от "Sadeness Part I".


Първата глава на този невероятен музикален проект приключва през 2001 г.,  когато е  издадена компилацията "Love Sensuality Devotion". В нея са събрани най-големите хитове на групата плюс новия сингъл - "Turn Around", който може да се опише като преход между старото и предстоящото ново звучене на Енигма. 

А новото звучене може да бъде чуто в в албума "Voyageur", който излиза през 2003 г. Михаел Крету го определя като "изтънчен поп", защото  ги няма грегорианските напеви, флейтите, племенните напеви и други характерни за групата елементи от предните албуми на Енигма. Определено новото звучене на групата поражда много дискусии сред нейните фенове, а и същевременно продажбите на албума не са особено впечатляващи, на фона на предходните проекти. 

Албумът "A Posteriori", който излиза през 2006 г.,отива още по-далеч от характерното за Енигма звучене. За него ни напомня емблематичния "Рог на Енигма", звучащ в първата и последната песен на почти всички проекти на групата. Основната тематика тук е свързана с предсказания сблъсък на Млечния път с галактиката Андромеда, а самия албум е изграден като едно лирично катастрофално предзнаменование.


Завръщането към основите на "старата" Енигма, се свързва със седмия студиен албум на групата "Seven Lives many Faces", издаден през 2008 г. И този албум коренно се различава от предходните. В него Крету успешно съчетава хип-хоп бийтове с класически елементи, добавяйки автентични фолклорни композиции от Ибиза, в изпълнение на Маргарита Рож. Песните "La puerta del cielo" и "Between Generations" са уникални и мелодични. Никога преди не бях слушал нещо подобно и за това съм силно впечатлен от нейните изпълнения. Интересното е, че в песента "The Same Parents" участват и децата на Мишел - близнаците Никита и Себастиан. Определено може да се каже, че след "Voyageur" и "A posteriori", този албум е едно завръщане към ранния период на Енигма.

Ако трябва да направя едно обобщение на всичко, което написах досега, бих добавил едно изречение, което често обичам да повтарям: "За Енигма не се говори, тя просто се слуша. Трудно е да намериш подходящите думи, с които да опишеш всичко, което преживяваш като усещане, докато слушаш която й да е песен на Енигма. Защото не самата музика като енигматичен звук, а самото усещане, за един по-различен свят, в който си попаднал през тези 4-5 или 45 минути, докато слушаш "Sadeness", "Beyond The invisible", "MCMXC a.D." или "Seven Lives Many Faces".

Трудно ми е да кажа коя песен или мелодия ми е най-любима? Едва ли ще сбъркам ако кажа, че може би всичко през годините - от "The Voice of Enigma" до "Language of Sond". Има нещо, което те кара пак и пак да завъртиш и този диск, тази песен, или да си тананикаш някоя мелодия в движение. Но винаги слушам всеки албум и всяка песен на Енигма като за първи, но последен път! Това е Енигма!

1 коментар:

  1. Безспорно уникална музика ,аз за разлика от теб имам възможност да я слушам от самото и излизане и винаги съм и бил фен.Няма такова явление като Енигма, можем само да я слушаме и да и се възхищаваме.

    ОтговорИзтриване