За Елица и Стунджи и техният нов албум "Вода" (2010)


През тази седмица направих нещо, което много обичам да правя - влязох в музикален магазин. Той се намира се в град Шумен и е единственият за който знам, че освен продукцията на родната попфолк индустрия, може да се намери и нещо по-различно.

Всъщност, на фона на пиратския въпрос, който през последните месеци отново излезе на дневен ред и на фона на статистиката, според която само за миналата година физическите продажби на албуми в България са се сринали с около 40%, моята постъпка сигурно някои хора биха я сметнали за безумна? (към 2013-та г. магазинът беше закрит). 
Естествено, още щом влязох в магазина, продавач-консултантката много ми се зарадва. Това което ме накара да вляза там беше новият албум на Елица и Стунджи - "Вода", който се появи на музикалния пазар в края на месец март тази година.

Проектът, на засега най-успешно представилите се български изпълнители на "Евровизия", излезе малко преди да се разшуми около новия free-албум на музикантите от ФСБ (не съм му запомнил и името дори), който счупи рекордите не по продажби, а по безплатното сваляне на песните в него.
Не съм от заклетите почитатели на ФСБ, които имат иначе не едно или две попадения в дискографията си през годините, но съм далеч от мисълта, че въпреки медийния шум, около пускането на техният проект, той едва ли щеше да реализира продажби в особено големи размери (каквито впрочем през последните години, едва ли има някой който да е успял да направи). Смътно си спомням само как поп-фолк изпълнителката Рени, преди няколко години си беше пуснала новия албум в списание, което заедно с диска вървеше за по няколко левчета, за да може тя да се похвали в един сутришен блок, че така е реализирала продажби в порядъка на около 17 000 копия за има няма месец.

Всъщност, оценявам това решение на музикантите от ФСБ, че техният проект беше пуснат за свободно сваляне, което предизвика тази вълна в напоследък затихващата (според мен) българска музика. 
Но да се върна към проектът на Стунджи и Елица. Кое всъщност ме провокира да го потърся на оригинален физически носител? Достатъчно беше само да чуя прикачените в един сайт 30-секундни семпли към всяка една от песните в него, за да преценя, че този диск заслужава да бъде нареден в личната ми музикална колекция. За да се случеше това, само трябваше отново да прекрача прагът на най-близкия музикалния магазин. Разбира се, така и направих. Да, олекнах със сумата от 12,00 лв., но пък бях един от малкото щастливци, които имаха възможността да държат в ръцете си оригинално CD, при това на български изпълнители. Оставаше само да го заредя в плеъра си и да се оставя на прекрасното изживяване и емоция, докато го слушах.
Това което ми харесва в музиката на Елица и Стунджи е новаторското звучене в техните изпълнения и експериментирането им с българският фолклор, който те представят по един уникален и достъпен за младите хора начин. Освен добре познатата "Вода", заслужава си да чуете и композициите: "Изгряла зора Деница", "Космос", "Брала мома ружа цвете", "Вятър", "Света йогрела" и др. Ето тук можете да чуете семплите от албума и разбира се, ако имате възможност да си го закупите онлайн. Ако искате пък може да направите като мен и го потърсете в най-близкия музикален магазин! 

Ето го и списъкът с песните:

Коментари

  1. Двамата се допълват по страхотен начин, харесва ми всяко тяхно изпълнение, жалко че повечето им концерти са извън България.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Късноантична крепост край село Войвода (Новопазарско)

За един по-добър свят: Kids United