четвъртък, 13 май 2010 г.

За Елица и Стунджи и техният нов албум "Вода" (2010)


През тази седмица направих нещо, което много обичам да правя - влязох в музикален магазин. Той се намира се в град Шумен и е единственият за който знам, че освен продукцията на родната попфолк индустрия, може да се намери и нещо по-различно.

Всъщност, на фона на пиратския въпрос, който през последните месеци отново излезе на дневен ред и на фона на статистиката, според която само за миналата година физическите продажби на албуми в България са се сринали с около 40%, моята постъпка сигурно някои хора биха я сметнали за безумна? (към 2013-та г. магазинът беше закрит). 
Естествено, още щом влязох в магазина, продавач-консултантката много ми се зарадва. Това което ме накара да вляза там беше новият албум на Елица и Стунджи - "Вода", който се появи на музикалния пазар в края на месец март тази година.

Проектът, на засега най-успешно представилите се български изпълнители на "Евровизия", излезе малко преди да се разшуми около новия free-албум на музикантите от ФСБ (не съм му запомнил и името дори), който счупи рекордите не по продажби, а по безплатното сваляне на песните в него.
Не съм от заклетите почитатели на ФСБ, които имат иначе не едно или две попадения в дискографията си през годините, но съм далеч от мисълта, че въпреки медийния шум, около пускането на техният проект, той едва ли щеше да реализира продажби в особено големи размери (каквито впрочем през последните години, едва ли има някой който да е успял да направи). Смътно си спомням само как поп-фолк изпълнителката Рени, преди няколко години си беше пуснала новия албум в списание, което заедно с диска вървеше за по няколко левчета, за да може тя да се похвали в един сутришен блок, че така е реализирала продажби в порядъка на около 17 000 копия за има няма месец.

Всъщност, оценявам това решение на музикантите от ФСБ, че техният проект беше пуснат за свободно сваляне, което предизвика тази вълна в напоследък затихващата (според мен) българска музика. 
Но да се върна към проектът на Стунджи и Елица. Кое всъщност ме провокира да го потърся на оригинален физически носител? Достатъчно беше само да чуя прикачените в един сайт 30-секундни семпли към всяка една от песните в него, за да преценя, че този диск заслужава да бъде нареден в личната ми музикална колекция. За да се случеше това, само трябваше отново да прекрача прагът на най-близкия музикалния магазин. Разбира се, така и направих. Да, олекнах със сумата от 12,00 лв., но пък бях един от малкото щастливци, които имаха възможността да държат в ръцете си оригинално CD, при това на български изпълнители. Оставаше само да го заредя в плеъра си и да се оставя на прекрасното изживяване и емоция, докато го слушах.
Това което ми харесва в музиката на Елица и Стунджи е новаторското звучене в техните изпълнения и експериментирането им с българският фолклор, който те представят по един уникален и достъпен за младите хора начин. Освен добре познатата "Вода", заслужава си да чуете и композициите: "Изгряла зора Деница", "Космос", "Брала мома ружа цвете", "Вятър", "Света йогрела" и др. Ето тук можете да чуете семплите от албума и разбира се, ако имате възможност да си го закупите онлайн. Ако искате пък може да направите като мен и го потърсете в най-близкия музикален магазин! 

Ето го и списъкът с песните:

1 коментар:

  1. Двамата се допълват по страхотен начин, харесва ми всяко тяхно изпълнение, жалко че повечето им концерти са извън България.

    ОтговорИзтриване