сряда, 21 юли 2010 г.

Политическият календар плаче за смяна: "показва" 1950-та г.

Само преди няколко дни, в отворено писмо до медиите озаглавено "Сбогом ГЕРБ", Петър Хранков, председател на ГЕРБ-Красно село обяви, че оттегля своето доверие от цитирам "способността на тази партия (ГЕРБ) да изповядва и отстоява истинските демократични принципи".

Наблюдавах участието на г-н Хранков в предаването "Тази сутрин" по БТВ, като в последствие бях и в момента съм донякъде объркан поради няколко причини:

На първо място вече бившия председател на герберската организация в "Красно село" обявява, че оттегля своето доверие от партия ГЕРБ, от друга - той продължава да вярва на Бойко Борисов. Нима обаче, последният не е първият, който взима всички окончателни решения в Партията и в държавата? Или всички в Изпълнителната комисия са "лошите", пък той е "добрият", който не знае какви ги вършат в неговата ПП "ГЕРБ"?

На второ, като много по-сериозен проблем очевидно в ГЕРБ, се явява т. нар. Изпълнителна комисия, или както Дани Каназирева я определи, като "Политбюро на ЦК на БКП", функционираща на принципа "Държавата - това е ГЕРБ"! Припомням, че съветничката от ГЕРБ в пловдивския местен парламент, очевидно е настъпила някакви нечии височайши интереси в партията си, поради което герберският Изпълком, или "Политбюро", побърза да я заклейми, че е търсела лични облаги, позиции, като в тези си свои действия е уронила престижа на "Държавата". Така става ясно, а и донякъде от казаното от Петър Хранков, в сутрешния блок на БТВ, че от същата тази Изпълнителната комисия на ГЕРБ, извира всичко друго, но не и демокрация, а тези които са си позволили да й противоречат, сами си "ритат" партийните книжки, така както преди няколко месеца Райна Манджукова имаше "неблагоразумието" да си ритне трудовата такава.

Но пък айде да не принизявам ситуацията до едното Политбюро, Изпълнителен съвет ли ще е или пък с някакво друго наименование. Подобни съвети ги има в повечето партии (да не използвам думичката "всички"), защото техните ръководства предпочитат да си взимат решенията в един камерен състав, като в последствие си ги наложат по веригата в партийната йерархия. Несъгласните с тази линия, този стил на работа биват отритвани, порицавани, заклеймявани като кариеристи, предатели...дяволи и пр., като на техните места се заемат от мълчаливци, които безропотно приемат решенията спускани "отгоре" и ако се научат да използват в речникът си някои цитати например на Бойко Борисов (щото сега той е на власт), ги чакат само партиен възход и повишение в службата (без значение стават ли не стават).

Отваря се нов фронт (не бих го нарекъл опозиционен) вътре в ГЕРБ, на който са застанали онези - гражданите за европейското развитие на България, които преди три години са повярвали в идеята, че ГЕРБ може да бъде носител на една положителна промяна в българското политическо статукво - продукт на онези 20 преходни години. Мнозина от тях активно са участвали в изграждането на сдружението си, превърнато в Партия, влагайки време, енергия и средства, защото са повярвали, че са носители на промяна в политиката и в държавата, последната която тогава беше и сега си е на опашката или на върха в световните класации за бедност, ниска раждаемост, стандарти на живот, високата смъртност, житейско безпътие и т.н. и т.н. Днес гражданите - тези, които проявяваха или си позволяваха да "мислят", да се изразяват свободно, водени от едни демократични принципи в своите действия - вече са врагове номер едно на държавата...пардон - на Партията.

Очевидно е, че в "ПП ГЕРБ" на почит са похватите от времето на Вълко Червенков (началото на 50-те на миналия век), с разликата, че днес "враговете" не ги изпращат директно в Белене. Впрочем, горе долу същите методи използваше и Костов, когато сините в края на 90-те, гонеха от редиците си всеки несъгласен с "линията", която изповядва Партията. И ето, че те днес могат спокойно да се преброят с абсолютна точност. По същия път, е потръгнала и БСП (справка бившия кмет на Дупница Първан Дангов), с разликата, че не Изпълкомът, а местния партиен феодал е господарят и съдникът, (но не навсякъде, защото досега трябваше на теория да съм в "Белене" доживот).

И така гражданите на 21 в. искат да живеят в Европа, а всъщност ги водят към родната бг-политическа действителност, календарът на която си показва 1950-та година! Въпросът е, ще се намери ли някой, който да го смени скоро? Отговорът е очевиден...

Няма коментари:

Публикуване на коментар