Пропускане към основното съдържание

Фейсбук? Няма връщане назад!

Днес сутринта, се събудих с някакво особено усещане, че нещо се е случило, че нещо съм направил, но не съм сигурен дали не е било само в някакъв сън или, че може би наистина съм го направил? 

След като върнах лентата, няколко часа назад, се сетих обаче или по-точно спомних си, как стоях до към два, три след полунощ пред компютъра, за да напиша съобщения до приятелите си в социалната мрежа Фейсбук, че съм решил да изляза от нея. т.е., бях решил да си деактивирам фейс-акакаунта.

Вписах се във фейса през февруари или март 2009 г., и за цялото време, което прекарах в тази социална мрежа, имах малко повече от 200 фейс-приятели и реших, че поне от възпитание, трябва да ги предупредя за решението да не влизам повече в "Мрежата", като им оставих свой имейл и скайп за контакт, в случай, че решат да общуваме, макар и по този начин. 

Като цяло вчерашния "революционен" девети септемврийски ден, започна като всеки друг преди него. Пред компютъра, зад стената във фейса и въобще не ми беше минавала през главата мисълта, че късно вечерта ще направя тази своя радикална постъпка - да си деактивирам акаунта във Фейсбук. Всъщност може би ми бяха достатъчни само около 20-на минути, около полунощ, когато подреждайки приоритетите си в главата, стигнах до изводът, че часовете прекарани зад стената във Фейсбук почти всеки ден, ми идват малко или много в повече.
Може би имаше някаква граница, която аз бях прекрачил и колкото повече се отдалечавах от нея, толкова повече имах чувството, че се изгубвам в един друг свят - в "мрежата" от приятели, дискусии, статуси, публикации, профили, снимки, десетките линкове към видеоклипове, да не говоря за спамът от съобщения, покани, късметчета, групи и всичко, което фейсът предлага на милионите си потребители по цял свят. Мога поне да се похваля, че устоях на изкушението "Ферма" и други игри, които бяха повече или по-малко популярни в мрежата. 

Но ето, че беше вече към девет и половина вечерта, когато просто ми се доспа и реших да изляза от фейсбук, да спра компютърът, да си сложа слушалките и да послушам музика, преди да си легна. Просто изключих - "другият" свят и се озовах за поредна вечер сам в стаята си, пред изключения монитор и потъналият в тишина мобилен телефон. 

Осъзнах, че дори и да имах 1000 познати и приятели в своя фейс-френд списък, трудно можех да проведа разговор фейс ту фейс, както обичам да казвам, дори и с 10-на от тях, защото една част от тях са в други градове, с други се познаваме, колкото да си кажем здравей, здрасти на улицата, а с трети дори не намирам начин или тема за разговор, която да подхвана с тях - съответно и те с мен. С четвърти - даже съм ги добавил във фейса или те мен, но пък изобщо не се познаваме. 

Така излиза, че времето, което прекарвах във фейсбук просто си го изгубвах в писане на статуси,   публикуване на линкове към новини и най-вече видеоклипове, участие понякога в политически дискусии и най-вече в бездействие. Да, вярно е, че открих много хора - приятели, за които без присъствието си във Фейсбук нямаше и да чуя сигурно, и с които вярвам ще продължим да общуваме по скайп, може би телефон и имейл, но като че ли с това се изчерпват плюсовете, които бих могъл да сложа "За", положителните страни на социалната мрежа. Минусите обаче, вече натежаха и то много, като в крайна сметка, дръпвайки чертата снощи, реших да пратя Фейсбук-акаунта си в историята, нищо че "мрежата" предлага възможността да се завърна в нея със същата парола за достъп, директно в стария си профил с 200 приятели и...в същото добре познато фейс-ежедневие. НЕ, БЛАГОДАРЯ!

Когато тази сутрин пуснах компютърът, по навик или по някаква интуиция, се насочих първо към Фейсбук, и тъкмо когато посегнах да си пиша паролата за достъп, си спомних, че вече нямам акаунт. Сигурно така ще бъде още няколко дни, но предпочитам да опитам от животът, който съществува извън "другият" - фейсбукарският...пък каквото стане. Опитът ми от други социални мрежи, в които съм участвал, показва едно: Няма връщане назад!!!         

Коментари

  1. Браво, ставаме все повече.Аз от чист мързел отлагам това телодвижение, но вече съм мотивиран да го направя...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар