Пропускане към основното съдържание

За пенсионирането или това, което ще остане от него след години?

И младежите се включиха в протестите във Франция, срещу пенсионната реформа на Саркози, която предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране от 60 на 62 г. В същото време у нас се говори за вдигане на осигурителен стаж на 37г. за жените и на 40 г. за мъжете. Следователно, ако аз един ден - примерно утре започна работа и работейки нон-стоп 40 г. с невероятна доза здраве и късмет, може и да доживея 63 г. възраст, за да получа пенсия. Правя си изводът обаче, че е по-вероятно да ударя шестак от тотализатора, отколкото да получа пенсия на 63 г., при положение, че и утре отново ще "работя" усилено над обявите в jobs.bg, ама за без пари разбира се! 
Френската младеж обаче, отсега има в предвид, че младостта не е вечна и един ден тя, ще започне усилено да събира точки, стаж, години и т.н., за да получи право на пенсия. Разбира се, че не можем да правим сравнение между френската и българската "пенсия".
Чувствам се обаче адски странно, на 23 годишна възраст, в разцвета на живота и младостта си, да ви занимавам с...пенсии, пенсиониране и въпроси, пред които би следвало да се изправя след някакви си 40-50 години, ако дотогава все още съществуват такива термини, като пенсия и пенсиониране по нашите географски ширини? Честно казано, аз много се съмнявам в това?
То поне пък да си струваха тези пенсии? Спомням си, че предишното правителство, много усилено рекламираше своя принос в двойното увеличение на пенсиите, които и тогава и сега, в ръцете на един французин, сигурно щяха да изглеждат едва ли не, като някакви подаяния?
Няма нужда да повтарям, че и французи и гърци, подскачат като ужилени, когато една или друга управляваща политическа сила посегне на социални придобивки, които гражданите на тези държави, с години са се борели да си ги отвоюват? А при нас май се случва точно обратното. Два синдиката на кръст и управляващите сядат на една маса и се почват едни преговори, които траят от два часа до два дена, след което се стига до някакво сближаване на нечии позиции и интереси! Резултатът е - няма протести, няма недоволни, а управляващите си отдъхват и си дочакват следващите избори, преди които те трябва задължително да ни начертаят светлото бъдеще и решение на всички проблеми, които от 20 и повече години тормозят българите! Пък те хората са свикнали вече да търпят и да им вярват, като последните наивници на този свят,  че те - управляващите много мислят за тях, че последните, даже сън не спят, докато умуват, как да им направят животът по-"поносим"? 
Къде са обаче нашите - българските младежи? Не ги обвинявам в никакъв случай, абсолютно за нищо! Те не са виновни, че живеят в държава, в която на почит са гейове, проститутки и риалити звездни-еднодневки, на които те се опитват да подражават и такива неща, като пенсии, осигуряване, заплащане почти не значат нищо за тях? Не е ли далеч по-важно, какво ще стане в днешния епизод на Листопад? Или коя "звезда" ще се развихри в Байландо и Шесторката, отправяйки милосърдни и състрадателни погледи, в желанието си поредния балък, да хване телефона и да прати 10 есемеса? Всъщност е далеч по-интересно да цъкаме с език и на онези баровски ли са, митничарски ли са вили и имения, с басейнче и дървена оградка, на брега на морето или езерото, които премиерът се закани да бутне на всяка цена? Ами вече трябва да очакваме включването на живо, в очакване да видим как Бойко Борисов е възседнал някаква фадрома и разчиства доволно купищата желязо и бетон - боклукът, в който са се превърнали именията на онези богаташи и пр. и пр.
Иначе ние ще си мънкаме тука по блогове, по социални мрежи, колко ни е зле, колко ни е скапан тоя живот и как този или онзи, дето е "откраднал" парите трябва "задължително" за умре, или ако има късмета да отиде у пандиза, а на нас ще ни бъде най-добре, когато се измъкнем през терминалите на летището, за да мием чинии, да берем ягоди, за да се видим с пари, макар и за кратко. Пък аз съм тръгнал да ви занимавам с някакви неща, дето я ги има, я ги няма след 40-50 години? Да му мислят обаче тези, които ще преподават на 65 годишна възраст в училищата и онези дето до 60 ще се ровят под земята в мините и тези, които ще работят дотогава, докато ги държат краката, защото в българската държава прави всичко възможно до няколко петилетки, да прати в историята понятията пенсия, пенсиониране и пенсионер. А сигурно на повечето предимно млади българи не им дреме изобщо за тези неща, или греша? Ами искрено се надявам! А в същото време, ще очаквам някакви признаци, които да ми подскажат, че този народ, не спи вечния си сън! Ама май има да си чакам аз?

Коментари