петък, 26 ноември 2010 г.

ИДЕ ЛИ КРАЯТ НА БЪЛГАРИЯ?

През тази седмица излезе едно изследване, очертаващо задаващата се демографска катастрофа в България. Според него населението на страната  през следващите десетилетия от една страна ще намалява прогресивно, а от друга етническият му състав коренно ще се изменя. Така през 2100 г., на територията на България ще живеят около 10 млн. души,  от които 8 млн. цигани, 1,5 млн. турци и около 300-500 хиляди българи.
В действителност през последните няколко години българските учени, включително и няколко анализа на ООН,  очертават един апокалиптичен за българския етнос демографски сценарий, който се състои в следната тенденция на развитие: прогресивно намаляване на българския етнос, тенденция към постепенно увеличаване на турското население и „взрив” на циганския етнос, който ще нарастне с няколкостотин процента през следващите години и десетилетия, за да достигне невероятните 8 млн. В тази връзка възниква един въпрос. Ако приемем актуалните демографски проучвания за достатъчно достоверни, пък и дори, ако хипотетично приемем, че те в бъдеще се сбъднат поне на 60-70%, ще се казва ли след 100 години изобщо държавата, в която днес живеем България? Ще я има ли изобщо тогава тази държава, или по нашите географски ширини ще властва хаосът и анархията?
Изобщо чака ли ни апокалипсис? Ако отговорът е положителен, кога и как ще настъпи той? Може би след 50-100 години? Днес за някои така представената демографска картина на страната вероятно би изглеждала абсурдна. Да днес ние знаем, че българите са шест-седем милиона, че турците са 700-800 хиляди и останалите 500 хиляди примерно са цигани. И как така „тези” дето са го правили това проучване, ще пишат такива „глупости”? Ето този  - последния въпрос вероятно мнозина биха си задали? Ама не е вярно! И не може да бъде! Нас ни е имало 1300 години, ние сме народ с история...но дали сме и народ с бъдеще?
За около 20 години милион и половина българи са навсякъде по-света, но не и у нас. Населението се струпва в големите градове, които се изчерпват до София, Пловдив, Варна...и останалите примерно областни градове. Малките градчета – там където се работи за едната минимална заплата, в случай, че изобщо я има – замират. Селата пък едно по едно изчезват от картата на България. Демографските промени се случват всеки ден пред очите ни.
Прави ми впечатление, че за някои анализатори демографският проблем, често започва и приключва с циганите, как се женели, как имали по 5 и отгоре деца, как живеят на помощи и пр. и пр. т.е. проблемът и начинът по който той се дебатира изцяло се фокусират само върху циганите. Какво правим обаче ние българите? Животът на мнозинството млади българи преминава в учене, (или колкото да се стигне до някаква диплома за висше), в търсене на работа – в родния град, в големия град и така докато не се намери нещо в чужбина. Друга при това немалка част част от младите някак – си живеят живота от днес за утре! Такива събития или задължения, като например създаването на семейство и поколение е нещо, което или е считано за отживелица или се отлага...за по-добрите времена. От друга страна не е никак лесно да създадеш семейство и да отгледаш дете с една несигурна работа, на една минимална, а често и по-ниска заплата? Напрактика, отглеждането на второ дете в една несигурна икономическа обстановка, изглежда почти мисия невъзможна. Тогава, как ние българите можем да очакваме, че ще доминираме числено над турци и цигани за „вечни времена”? Никой не е вечен и историята помни много цивилизации и народи, които са идвали и са си отивали! 
Днес обаче, дори това последното демографско изследване, колкото й да елементи на манипулации и преувеличения, да съдържа то, трябва да ни накара да се замислим, в каква държава ще оставим да живеят след време нашите деца? И ако е възможно нещо да се промени, така че анализите за населението на България през 2100 г., да не станат реалност, кога ако не сега, не му е времето? Виждам обаче една абсолютна незаинтересованост и пренебрежение от страна на държавата към идващата демографска катастрофа! Нищо, че Той ни обеща, че ще нацията ще оцелее! Но как, за тях няма значение. А той иначе часовникът си тиктака! Казват, че никога не е късно, но един ден все ще стане!

Няма коментари:

Публикуване на коментар