четвъртък, 2 декември 2010 г.

За венецианския воаяж на Вежди Рашидов.

През последните няколко дни, един скандал с участието на може би „най-известната българска актриса в чужбина”, предизвика политически отзиви в Италия, но май не особено такива в България. Става дума разбира се за българката Мишел Бонев, чиито филм „Сбогом, мамо”, получи награда на един кинофестивал във Венеция. Дотук добре, а пък и може би трябваше, като българи да се гордеем, с наградата, която й е била присъдена. Добре, не сме гледали филма, но пък сигурно трябваше да изпитваме някаква гордост, че лентата дело на „най-известната българка в чужбина”, е бил удостоен с награда в Италия. Как иначе да си обясним значимото присъствие на българския министър на културата Вежди Рашидов, който начело на делегация от 40 човека, пристига във Венеция, за да присъства на церемонията по връчването на наградата на Мишел Бонев? Като един от почти всички, които не са имали възможността да изгледат филма и не знам, нищо друго за него, мога да си помисля, че не само лентата е наистина изключително добра, но и че, наградата сигурно си струва? При това дори толкова, че сам Вежди Рашидов с още 40 души представителна делегация, се качват на самолета и пристигат във Венеция за да удостоят с присъствието си награждаването на Мишел Бонев!
Уви, може би дотук, щях да спра и да аплодирам Мишел Бонев, за наградата и за филма, стига първата да беше заслужена, а второто поне да бях му изгледал поне един трейлър. Истината обаче е съвсем друга и тя трябва да се издири в един лабиринт от документи, твърдения, слухове и разкрития. Като например, твърдението на Мишел Бонев, че с 400 000 лв. или евро, е платила разходите на българската делегация във Венеция, начело с Вежди Рашидов. С един поглед към документът за командировката на делегацията обаче, версията на актрисата висва във въздуха. Излиза, че командировката и престоят, е за сметка на българските данъкоплатци, а само разходите за хотел и тези в графата „други” са за „приемащата” страна, която и да е тя – Италия, или може би Мишел Бонев?
Медиите в Италия, очевидно бързо са надушили тази изключително интересна история и веднага предприемат свое разследване в търсене на отговори на изникващите един подир друг въпроси, като например, била ли е интимна приятелка Мишел Бонев на Силвио Берлускони? По какъв начин актрисата се сдобива с наградата за своя филм и имало ли е натиск  „отгоре” – от една страна да й бъде присъдена награда, а от друга, италианската телевизия РАЙ, да даде 1 млн. евро за нейният филм? И не на последно място, кой е платил разходите на българската делегация, начело с Вежди Рашидов?
От своя страна част от „официалните” българските медии, не само, че не са присъствали в състава на делегацията, но и черпят информация наготово от своите италиански колеги, като цитират съобщенията и разкритията, които излизат наяве в страната отвъд Адриатика. Видно е, че много от българските медии не задават много въпроси спрямо българското участие в този скандал. Не им ли  е интересно разкритието, че националният филмов център е финансирал по много съмнителен начин лентата на Мишел Бонев с 330 000 лв., при положение, че малцината критици, коитов последствие са имали шанса да изгледат лентата, са я определили  като много слаба? Но сигурно уверението на Бойко, че Рашидов просто е бил подведен и си е взел поука, им е подействало успокояващо, и затова те не виждат смисъл, да се заровят по-надълбоко в случая?

Аз оставам с впечатлението, че нашето културно министерство отговаря на всяко повикване: плащаш му само 400 000 лв., а то хваща самолета и ей ти Венеция, ей ти Париж, ей го и Лас Вегас. Важното е награденият филм, или актьор, да е близък приятел със Силвио Берлускони, Бойко Борисов, а защо не и с кучето на Путин? Само и само за го има воаяжът! Нищо, че всичко е за наша сметка, а ощастливените пасажери са все едни и същи, в актуалния случай, начело с Вежди Рашидов. Но пък хайде, може и наистина, както предполага премиерът Борисов, нашия култ. министър, да е бил подведен от привлекателната външност  на Мишел? Поради тази причина той вероятно не е обърнал ни най-малко внимание на командировъчното, където трябва да пише, кой ще плаща воаяжът?  Ама пък може и да е истина – днеска го плаща Мишел, утре някой друг? Важното е пак повтарям той – воаяжът да не спира. 


статията е публикувана и на страницата на сайта Afera.bg, под заглавие "Воаяжът на Вежди Рашидов не спира"

Няма коментари:

Публикуване на коментар