понеделник, 17 януари 2011 г.

Всеки ден се доказваме, че в България всичко можем!

Трябва да гледаме по положително, призоваваше ни преди години Негово царско височество. Трябваше да кажем и не на омразата - приканваха ни отляво, а още по-добре сигурно щеше да бъде да гласуваме със силата на разума? 
Днес партиите, чиито политически централи сътвориха тези пожелания, са натикани в левият ъгъл на парламентарната зала, като дори едните не са в нея. Това бяха пожеланията и напътствията на някогашната тройна коалиция, заради действията или бездействията на която, трябваше да чуем, преди почти две години тезата  "Да докажем, че България може"! Преди две години това послание изглеждаше сигурно доста по-лесно осъществимо: просто трябваше да свалим лошата тройна коалиция - тези крадци, бандити, оставили толкова много неразплатени пари, дългове и харчове, че в първите няколко месеца, където и да пипнеше Бойко все вадеше тройна далавера.
Преди две години настоящите ни управляващи, се заеха да докажат, че България може, да се справи с корупцията, да усвоява европейските средства и да построи магистрали, и изобщо всичко (цитирам  Цветан Цветанов), "което това правителство (на Тройната коалиция), не можа да направи". След година и половина в управлението обаче, очевидно доказахме, че може с корупцията сме на път да се справим. Просто трябва да забравим въпросите, като тези, засятащи имотното състояние на Андрей Иванов и Цветан Цветанов. Помните ли? Първият твърдеше, че неговите над 60 имота се дължат на 120 годишен трудов стаж, а вторият се измъчи да чете едни обяснения от парламентарната трибуна за финансовите си приходи и в крайна сметка пак нищо не разбрахме. Дори самият премиер - това слънце нашият небосвод преди дни, нагледно ни  показа, как се прави политиката с чадърът. Танов трябваше да ги вади едни, защото Той му беше обещал.
В България продължаваме да се доказваме, че можем и да не боледуваме. Ние сме издръжлив народ, такъв ни е генът, разсъждаваше в едно тв студио нашият премиер. Някой път наистина не се налага да боледуваме, защото или пътеката взела, че се е свършила, или пък болницата взела, че закъсала, или пък ей го на, ние сме ги преварили и ние сме се свършили - докато чакаме линейката, докато се разплатиш на докторът, докато натаманят документите или докато те подхвърлят от болница към болница, защото не могат да си поделят парите, кой да те лекува и ето на - вече си се озовал, като политически бежанец пред портите на Св. Петър.
В България всеки ден, нагледно и със средствата за масовата манипулация ни доказват, колко успешно и правилно, се сражава един министър с мафията и организираната престъпност. Така, че просто в един момент забравяме, че и последният от Октопода го пуснаха, а събитието се  скрива удобно на вътрешните вестникарски страници в долния десен ъгъл. 
Доказахме се през последните година-две, че можем успешно да усвояваме европейски средства. Просто приемаме фактът или твърдението, че сме били винаги последни по този показател, само че през октомври 2009 г., България е била на 14-та позиция в ЕС, а в един момент, точно в последните месеци на 2010-та, регионалният министър гръмна шампанското, че вече не сме "последни", а 19-ти в европейската зона. Всъщност, успешно продължаваме и при това правителство, да се доказваме, че сме най-добри в присвояването на европейските средства. 
В България продължаваме да се доказваме, че можем да караме, както по "новите магистрали", така и по надупчените, като от снаряди пътища и в същото време безукорно да си плащаме годишните винетки. И наистина няма лошо да имаме нови магистрали, въпросът, е че един ден няма да има кой да пътува по тях, защото когато нашенецът се преборва ден за ден, само колкото за насъщния, как да успее да изработи и за колата и за горивото и за винетката и за непрекъснато растящата застраховка и в същото време да отделя и за "дарения" за пътната полиция? 
Всеки ден ние българите, продължаваме да се доказваме, като един невероятно търпелив, издръжлив и лесно управляван народ. Необходимо е просто във всяко домакинство, да е налице поне един телевизор. И после той ни гледа, ние го гледаме, той казва нещо, ние казваме "Аха" и кимаме с глава! Но се питам, докога така?

Няма коментари:

Публикуване на коментар