петък, 4 февруари 2011 г.

Професия "работник без портфейл"

Преди няколко седмици социалния министър Тотю Младенов, се закани, че ще даде на прокурор, фирми, които не плащат на работниците си. И към родните телевизии заваляха сигналите на зрителите, и най-вече на потърпевшите, за това че от месеци и дори с години, последните работят, но за без пари. Така десетки дори стотици работещи се обнадеждиха, че поне "четвъртата власт" в държавата може да им помогне, след като Тя досега беше очевидно безсилна. 

Прокуратурата обаче попари надеждите на всички, прехвърляйки топката в полето на трудовата инспекция, обявявайки, че не й е в задълженията да търси отговорност от фирмите, които не се разплащат на работниците си, защото нямало конкретни данни за извършено престъпление. 

Сигурно почти няма град, в който да не е имало поне една фирма, която да забавя, орязва или изобщо, да не плаща на работниците си. За много от тях, започва животът назаем - длъжници на банки, длъжници на държавата, длъжници в магазина, длъжници на енергото, "ве-И-като", длъжници на съседа, на брачеда, на децата или дори на тъщата. Виновни няма, не и според Прокуратурата, не и според държавата, която е безсилна да се справи с проблемните работодатели. Впрочем, тя и заканата на министър Младенов, вероятно е била по-скоро продиктувана от безсилието на институцията, която той оглавява. Фактът, че той размаха прокурорската палка, е показателен за безсилието и на тази власт, а и нежеланието да се реши този проблем. Няма да има и законодателна инициатива от страна на ГЕРБ.

Паралелно с появилата се през годините на прехода министерска длъжност, без портфейл, се появи и длъжността - работник, ама пак без портфейл. Управляващите бързо се отърваха от Божидар Димитров и пратиха в историята позицията, която той заемаше. А работниците без портфейл си остават все така сами срещу този, който с едната ръка дава, а с другата - уволнява. До преди време все бях чувал, че пари се бавят с три-четири до пет месеца, а сега вече се говори за една, до две и повече години. Наскоро една моя позната ми разказа, как преди няколко години, тя заедно с работниците в един от цеховете на някогашната емблема на Нови пазар - заводът за порцелан "Китка", са се редили на опашка в полунощ за получаване на заплати. Номерът на "работодателят", обаче се състоял в привършване на парите, преди всеки наредил се да си ги получи или в орязване на сумите за дадена смяна.

Примери всякакви, виновни обаче никакви. Каква ще е реакцията на държавата обаче оттук нататък? Очевидно философията на управляващите е, че щом тези хора са работели досега така, ще могат да продължат по същия начин и занапред с търпение и надежда - докато все още ги има и фирмата и шефът. В цехчето ще имат някаква работа, а шефът ще им плаща заплати - днес, утре, след седмица, на 20-ти, на трийсти, другия месец, след три месеца, след шест месеца, защото единия път нямал пари, втория път не му ги превели, за третия път след като натовари тировете с произведеното и на четвъртия път, когато евенутално го "заклещи" някой нахален репортер с камера, пред когото, както и пред цяла България, тържествено ще обещае, че пари ще има. Вече знаем кога - утре, в други ден и т.н. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар