събота, 5 февруари 2011 г.

Защо площадите ни са празни?

Над 50 000 сърби се вдигнаха на протест пред сградата на парламента с искане за смяна на правителството на страната. Мотивите - корупция, инфлация, бедност, ниски заплати - нищо непознато и по нашите географски ширини.

След многото страни в арабския свят, които се вдигнаха на протест срещу своите управляващи, с изумление, разбрах, че и тук на Балканите се случва нещо подобно. Просто хората в Сърбия изглежда искат промяна и сигурно вярват, че тя може да се случи. И това не е всичко, защото за разлика от българите, сърбите поне имат управленска алтернатива в лицето на Томислав Николич - председателят на Сръбската прогресивна партия, а протестът им е подкрепен от редица опозиционни сили в страната.

Но да се върнем към нашата жалка действителност. Българските управници могат да са спокойни до времето на изборите през есента, защото дори опозицията в страната не се е засилила към властта. Досега парламентарната опозиция е показала, че може само да пише декларации, да отправя различни квалификации към властта, да критикува и да сипе атаки срещу няколко министри, да прави скандални разкрития, от които вече никой не се впечатлява и дори по време на вотове на доверие и недоверие - да гласували с "въздържал се". 

Вчера беше четвърти февруари. На тази дата през далечната 1997 г., Георги Първанов и Николай Добрев върнаха на президента Стоянов мандата за съставяне на правителство на БСП, с което сложиха край на продължилата няколко месеца политическа криза в страната. Страната беше изправена на прага на гражданска война - барикадирана и скована от улични протести срещу управляващите от БСП. Почти месец по-рано (на 10 януари) стотици хиляди атакуваха и сградата на Народното събрание. Някои участници в събитията определят тази дата, като "революционна", но 14 години не видях някой да отбелязва нито 10-ти, нито 4-ти. 14 години по-късно площадите са празни, защото никой не вярва вече в тази "революция", защото "революционерите" седнаха на една маса с онези, срещу които трябваше да правят "революция". 

Когато сърбите си имат един Томислав Николич, който очевидно е успял да събере повече от 50 000 зад себе си, питам се къде е българският му еквивалент? Кой ще дръзне на поиска оставката на това правителство? Коя партия или движение (за синдикатите изобщо и дума не може да става), ще поиска смяна на властта в България? 

Около вотът на доверие миналия месец, от БСП отправиха закани, че ще оглавят някакви улични протести. Днес площадите са празни. На Яне му откраднаха колата, и той изглежда е на път да се откаже от политиката.  Десните пък от своя страна се опитват да се домогнат още повече до управленската софра. Атакаджиите няма да коментирам, а един Алексей Петров вече отправя поглед към сградата на Дондуков 2. Каква ти революция, каква ти промяна. 

Както писах по-горе нашите управници могат да са спокойни до есента, защото дотогава първо ще ни сюрпризират с поредица скандали, а когато дойде изборният ден, просто ще оползотворят натрупанато от контрабанда и полагащото им се от държавните субсидии, за да си накупят и власт и светло бъдеще. И свиквайте най-после с "неизбежното" - Цецо Президент!  

Няма коментари:

Публикуване на коментар