събота, 16 април 2011 г.

За алтернативата на ГЕРБ в лицето на БСП.

БСП излиза от колапса обяви пред областните и общински председатели на БСП, председателят на партията Сергей Станишев. Може би от началото на годината ръководството на БСП успешно налага тезата, че партията е излязла от следизборния шок? Повод за тези твърдения, вероятно са и покачващите се нива на подкрепа за партията, регистрирани в не едно социологически проучвания през последните месеци. 
От съществено значение, за бъдещата роля на БСП, като потенциална управленска алтернатива на ГЕРБ са изборите през есента. Шест месеца преди тях обаче, БСП още не е излъчила кандидат-президентската си двойка. Макар, че през последните няколко седмици е в ход дискусията, какъв трябва да бъде нейният кандидат-президент? Човек - партиен или човек Не-такъв, за когото се очаква, че ще бъде подкрепен от по-широк кръг избиратели извън левицата? Не ме интересува, че ГЕРБ още не са обявили, кой ще е техния кандидат? Иначе ще взема да си помисля, че БСП ще играе по техните правила и заради чака от тях те да направят първият ход? От известно време в публичното пространство, се тиражират няколко имена, като на Георги Близнашки, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Петър Корумбашев и разбира се Иво Атанасов (може и да пропускам още някой), които са или номинирани от някоя партийна структура или за които има съмнения, че могат да бъдат подкрепени от партията. 
Когато шест месеца, преди вота, в БСП още рисуват профила на своя кандидат, когато хаотично току-излиза някое ново име, не ми е съвсем ясно кой ще определи окончателно кандидат-президентът на БСП? По какъв ред ще бъде определен той? Ще се очаква всяка партийна организация, да издига едно или друго име, или ще се върви към по-широко вътрешнопартийно допитване, като в крайна сметка последната дума ще я има НС на партията или може би един по-тесен кръг хора? Или по-обобщено, ако трябва да се изразя, въпросът е, ще бъде ли достатъчно прозрачна процедурата по номинирането на кандидат-президентът на БСП?
Но, за момент забравих, че живеем в България и нашият политически елит, няма нищо общо с този на запад. Тук сметките са по-тънки, а компроматите и скандалите - най-чести.     
А иначе си е вярно - БСП не е това, което беше пре лятото на 2009-та, когато се питахме какво става, кой е виновен, или настоявахме този или онзи да си подаде оставката и пр, за да станем свидетели на липсата на колективната и морална отговорност тогава в ръководството на партията. Към днешна дата тези въпроси, като че ли не са актуални, на фона на настоящето управление, актуалният въпрос, по-скоро трябва да бъде формулиран така: "А след ГЕРБ с кого и накъде?" Именно този въпрос все по-често ще стои на дневния ред на обществото. Ще имаме ли скоро истинска алтернатива на настоящето управление? Може ли БСП да бъде алтернатива? Да, колкото и да е странно, днес можем вече да говорим за алтернативата БСП, за да стане тя официално узаконена през есента с гласовете на мнозинството български избиратели.
Разбира се, не така стояха нещата разбира се преди една година, когато БСП още след изборите през 2009г., представляваше едва ли не боксова круша и само попиваше ударите на управляващите. Съмненията за злоупотреби с власт и положение от времето на тройната коалиция сред висшия соц. ешелон,, разколебаваха и най-заклетите червени подръжници. Засилиха се съмнеията и опасенията, че партията ще последва съдбата на някога силната синя идея. Мнозина едва ли не очакваха злокобният камбанен звън, който ще извести краят на жизненния път на 120 годишната старица. Е, те ще си останат само с очакването. 
Година по-късно, хората вече търсят нова политическа алтернатива. А към днешна дата, позовавайки се на актуалните социологически проучвания, ясно се вижда, че техният избор към този момент се свежда до ГЕРБ или БСП. Видяхме, първите какво могат през последните години, помним и какво направиха последните преди това.  
Разбира се, за БСП властта не бива да бъде самоцел, на принципа "Що да е ГЕРБ, след като може да е БСП"? И днес пред партията стоят редица проблеми, но е очевидно се забелязва засилената активност на червените в парламента, извеждането на добре аргументирани и обосновани критики към управляващите, които почиват преди всичко на факти и стават достояние, особено и най-вече чрез медиите на все по-голяма аудитория български граждани. Разбира се, че има какво да се желае и че винаги може по-добре! Но който го може това по-добре, нека той да излезе крачка напред. Забелязвам, че в партията са готови и с конкретни управленски проекти, в един или друг управленски сектор. Друг е въпросът, дали тези проекти, ще бъдат достатъчно дълго време актуални или изобщо приложени. 
Факт, е и първият по-голям организиран опозиционен митинг в столицата преди няколко седмици. 
Вече е ясно, че ГЕРБ и Бойко Борисов при този стил на управление, няма да ги бъде 30 години във властта. И след тях в действителност, ще може да се говори за наследство, срещу което ще стои отрицателният знак. Нерешените проблеми в редица сектори и най-вече очевидната липса на желание за реформи, подменени от евтин ПР на не един или двама министри, ще поведат и това управление към съдбата на предходните му такива.  

Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че с управлението си, ГЕРБ тласка БСП отново към властта. Защото аз не виждам, кой ще създаде една нова алтернативна вълна, подобна на тези през 2001 и 2009г.? В България имаме нужда от стабилна и представителна Левица, така както имаме нужда от стабилна и модерна десница. Вместо това обаче на два пъти станахме свидетели на това как една шепа хора, влизаха в управлението, с идеята, че просто трябва да ни управляват. През 2001 г., хората се втурнаха да гласуват за хора, уж носители на нов морал, който няма нищо общо с дотагава изповядвания от старите леви или десни политически субекти. Осем години по-късно хората повярваха, че гласувайки за ГЕРБ поставят едно ново начало, давайки властта на управници - чистички и нови, честни и моралистични, които ще поставят на място онези от омразната тройна коалиция. И през 2001 и по-късно през 2009г., българите докараха на власт, хора, които не ги свързва нищо повече от желанието да са на власт и да я употребяват за собствените си краткосрочни политически цели.
Сигурно ще има и трети път, когато мнозинството българи лесно ще се предоверят на някой друг кандидат-управленец, изповядващ онзи добре познатия ни нов морал, носител на чисто и неопетнено име, който е решил че е по силите Му, да ни "оправи". Но имаме ли нужда изобщо от още подобни политически експерименти? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар