петък, 29 април 2011 г.

За този Първи май...

Пиша сега тази статия, по повод датата първи май, защото не знам дали на самата дата ще имам време да я напиша!

Покрай няколкото почивни дни през последните седмици, съвсем започнах да губя ориентация, кога е понеделник, кога петък и в кой от двата дни трябва да работим или почиваме. Веднъж работната седмица започва вторник, друг път свършва в четвъртък и трябва да започне в понеделник. Но може би това е напълно в реда на нещата, когато в рамките на три последователни седмици имаме (ние, държавните служители) поне по един почивен ден. 
Защото и в деня на труда - 1-ви май, ще има хора, които ще са си на работното място и едва ли по нещо ще усетят, че имат някакъв отреден ден в календара за празнуване.
Денят на труда, тази година ще протече вероятно, също като миналата - с редовния митинг на БСП в София и може би с някое друго шествие на леви политически структури.
Датата Първи май остана някъде на заден план - за някои е празник, за други - пореден работен ден. На всички ни е ясно, че времето на манифестациите е отминало и тази дата се отбелязва чисто протоколно от левите политически сили. И след този Първи май, обаче ще си останем с пожеланията: за да имаме работа, а оттам и по-добро заплащане, за да имаме по-добри условия на труд и доста по-коректни работодатели. На първо място работа да се намери дори и в по-големите градове е трудна задача. По-добро заплащане, ще имаме, но чак към 2013-14 г., ако трябва да Им вярваме. По-добри условия на труд - едва ли.       
Какво ще или трябва да празнува работникът по нашите гографски ширини? Първо, фактът, че той все пак е работник и неговото досие не отлежава в някоя папка примерно в бюрото по труда или в кошчето на поредния работодател, който не го е одобрил за работа.
Второ бг-трудещите се, вероятно трябва да празнуват, и фактът, че работейки, те поне получават някакво месечно възнаграждение - къде на хартия, а в някои случаи веднъж на 2,3,4...6 месеца, до една или николко години. Тези, които все пак получават навреме парите си, пък трябва да благодарят, че им се дава възможност, да продължат битката за живота си, а именно поне за малко да свържат двата края - да поемат въздух, преди отново да ги стегнат коланите. 
И трето - някои "работещи" люде, сигурно трябва всеки ден да празнуват, защото и днес са излъгали закона и по някакъв начин са успели да мотивират едни други "трудещи се", които са най-добри в опъването на чадърчета. 
Ами Честит Ви Първи май, уважаеми работници! Това е Вашият ден, в който вие поне за мъничко трябва да си направите равносметката, доколко вашата работа, вашето възнаграждение и работната Ви среда, биха Ви дали повод да отпразнувате тази дата ако щете не с участие в митинги, а по някакъв си друг, но по-различен начин.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар