Пропускане към основното съдържание

Две години "Блогът на Пламен Тодоров"!

От няколко дни си мисля, какъв коментар да напиша по повод годишнината на моя блог? Току се сетя нещо, а нито лист, нито химикал около мене. На другия ден пак същото, но все ще седна и ще напиша нещо, защото за първата година, нищо не успях да напиша. Два пъти почвах и два пъти трих на един компютър тази статия. Но няма как - тази ще е!
Мисля, че е модерно за един блогър да напише нещо по повод годишнината на своята страница и да се похвали, че е имал хиляди посетители, еди си колко приятели блогъри, коментатори и накрая да поздрави знайните и незнайните си читатели, например с някоя песен. 
Е, реших и аз да бъда част от тази мода и ето ги - тези горни редове, а и тези долу са все за моята страница. Стига с ГЕРБ, с Бойко, БСП, Дянков и сие. За тях ще пиша може би по-нататък - в следващите седмици или месеци.         
На 4 май 2009 г., поставих началото на моя личен блог. Началото Му, обаче трябваше да се състои още през есента на 2008 г., когато си направих регистрация в Blogger, с идеята да създам свой блог в който щях да пиша нещо. Но доколкото имам много бледи спомени от онази вечер, не можах да стигна до решение, какво по-точно трябва да бъде това НЕЩО? Да и тогава имах мнение и тогава се интересувах от политика, но никога не бях писал статии, или пък да съм коментирал публично някакви неща, освен може би във форумът на сайта РЕД. Дори си спомням, че в края на лято 2008, пробвах да напиша един материал за необходимостта от едно изявено гражданско общество в Нови пазар - статийка, която трябваше да излезе във вече неизлизащия информационен бюлетин "Нови пазар ХХІ век". Статията беше написана и изпратена там където мислех, че трябва да бъде изпратена, за да не се появи впоследствие на може би един от последните броеве на това издание. В крайна сметка,  вероятно бях забравен. Това беше може би първият ми опит да напиша мнение по някакъв обществен въпрос, какъвто си беше и този за необходимостта от гражданска общественост в моя роден град.
Но да се върна към "Блогът на Пламен Тодоров", който се появи в навечерието на евро и парламентарните избори. Просто тогава имах някакво мнение, по един въпрос, после реших че имам и по други въпроси и така постепенно се появи необходимостта, от едно мое лично пространство в интернет, където да споделям своите мисли, коментари и позиции по различни въпроси. 
И така, стигнах до момента, в който в една майска вечер пред монитора, създадох блогът "Пламен Тодоров", който в един период от неговото съществуване беше преименуван на "Блогът на Пламен Тодоров". Така беше поставено началото на моя блог преди две години. Написаното през този период, можете да го прочетете в раздел "Архиви". 
Искам да отбележа, че още първата ми статия "Какво е СДС днес", беше публикувана на страниците на вестник "Дума". Последваха я още няколко през тези две години и още 5 пъти по толкова не можаха да я последват. Имам и една статия във вестник "Република", на крачка бях от статия във вестник "Земя" и една публикация във вестник "Шуменска заря". Не мога да не спомена и сайта "Афера", който публикуваше почти всички мои статии от септември миналата до началото на тази година. И няколко интернет сайта, които препечатваха мои публикации с или без мое съгласие.         
Това безспорно бяха едни от моите успехи, като автор на публикации най-вече на политическа тематика. Разбира се, аз твърдя, че не разбирам от всичко и в такива случаи просто се налага да си замълча. Има теми, които също не обичам да коментирам на страницата си. За други теми пък просто не си струва. Последния път си бях набелязал темата за кандидат-президентите на СДС и ДСБ и...толкова. Струва ли си изобщо да ги коментирам? Аз мисля, че не си струва.
През последните месеци започнах да намирам все по-малко време да пиша статии. Или ако пишех нещо, то това бяха едни по-скоро бързи и кратки коментари - не дотам обмислени, не дотам прецизни. Така настъпи и моментът, в който си казах, че може би трябва да се спра за момент. Този момент продължи месец и нещо. Дори и сега обаче не разполагам с онова време, което имах преди една или две години, но такъв ми е животът. 
Накрая ми се иска да отбележа, че покрай този блог имах и хубави, и не съвсем такива моменти. Така например, имах една възможност и не я изпуснах: аз можех да си пиша тук десет години по проблемите примерно на БСП. Е, и? Какво от това? Ами просто в една априлска сутрин, се изтипосах на една трибуна и се опитах да им кажа моята истина за случващото се в БСП. Имаше хора, които ме подкрепиха, други се опитаха да ме изключат. Година по-късно аз вече имах повод да напиша, че колкото и невероятно да звучи, БСП засега е единствената алтернатива на сегашното управление. 
Да, аз не се страхувам да си призная, че съм политически обвързан. Не се страхувам да отправям критики и към своите и към другите - тогава, когато смятам, те са силно наложителни. Вероятно на моменти съм имал определени пристрастия, или не дотам аргументирани позиции, но затова сте Вие - читателите, от които очаквам, че бихте могли да вземете някакво отношение към написаното. Но в крайна сметка, това съм аз, а вие сте попаднали, случайно или не на моята лична страница. 
Е, тук е момента за което да ви благодаря! За оказваната подкрепа, за проявения интерес към написаното, за критиките и ако щете за обидните квалификации. И живот и здраве, догодина, да отбележим третата годишнина на "Блогът на Пламен Тодоров". 

Коментари