вторник, 24 май 2011 г.

За Изригването на доскоро спящата Атака.

Напоследък рядко си позволявам, да коментирам политическата линия на поведение на партия "Атака". Дори избягвам да го правя, защото някак си не си струва дори да се обръща толкова голямо внимание на необикновенното и на моменти дори скандално поведение на политическото ръководство на тази партия. 
И сега точно около 24-ти май, цялата тази истерия около "Атака", взе да ми идва в повече. За около две години, бях свикнал да гледам на тази партия, като на някакво мъркащо котенце, настанило се в скута на своя добър стопанин. За почти никакви по-сериозни провокации, скандали или разделителни линии между ГЕРБ и Атака не се сещам в момента, когато пиша този материал. Може би само при онзи опит за осъждането геноцида над българите в Османската империя, се получи някакво пропукване в отношенията ГЕРБ-Атака. Но дори тогава, в навечерието на националния празник - трети март, не се сещам Волен Сидеров и компания да са били толкова ядосани на ГЕРБ, каквито са сега например.
Изведнъж Атака изригна, като пробудил се исландски вулкан. Изведнъж, изведнъж, ама точно броени месеци преди президентските и местните избори. Да не забравяме, че Волен Сидеров е един от малкото известни претенденти за столът на Първанов.  
Без да се спирам в подробности на това, кой прав, кой крив, ще отбележа, че в хронологията на събитията, пробуждането на Атака започна от Батак, по време на първото честване на канонизираните мъченици. В масовката в средата на месец май, участваха митингуващите атакисти, църковни камбани, "празнуващи" местни, мажоретки, чалга изпълнения и пр. Накрая всеки излезе прав за себе си.
Последва нова акция, пред софийска джамия с участието на молещи се мюсюлмани, отново протестиращи атакисти, раздаване на юмруци, палежи на килимчета, бой с ножове и все такива неприятни сцени.  Заради арестувани симпатизанти на партията, Волен Сидеров дори поиска оставката на министър Цветанов и стигна още по-далеч - загатвайки, че може да свали подкрепата си от кабинета.     
Хронологията на това атакистко "избухване" продължава със сцената, в която Волен Сидеров се опитва да се саморазправи с Корман Исмаилов (депутат от ДПС и подръжник на Касим Дал), в студиото на БНР в предаването "Неделя 150". 
Дори днес в сайта Dnes.bg беше публикувано писмо на читател, който през изминалата нощ е станал обект на нападки в заведение за бързо хранене в Студентски град. Достоверен или не, случаят в последствие беше определен от депутатката Деница Гаджева, като "художествена измислица".
Да бъде забранена или не? Това беше следващият въпрос, който се разнесе из публичното пространство. Градският прокурор на София, Николай Кокинов загатна, че Атака може да бъде забранена заради насаждане на омраза. Отговорът на Сидеров не закъсня и той поиска българският народ да реши съдбата на партията, чрез референдум. 
Толкова с хронологията на събитията, при които станахме свидетели на повторното възкръсване или изригване на определящата се като най-българска партия в парламента. В прочем, ако това трябва да е профилът на най-българската партия, излиза, че аз и мнозинството граждани на тази държава, не сме българи. Защото не познавам други българи, които протестират пред джамии и по-между другото да горят килимчета, и разпалват по някое друго меле. Също така и не са ми известни хора изповядващи друга религия, които да ходят и да палят православни храмове. Друг е въпросът, ако някой си е поставил за цел разпалването на междуетническа разпра или такава на религиозна основа, която за много кратко време, може да ни превърне в "Близкия изток" на Европа. 
Но да се върна към исканата евентуална забрана на Атака. По-скоро съм противник, на един такъв вид наложена забрана. По-редно е, българските граждани да се произнесат на предстоящите избори и да отредят заслуженото според тях място на тази партия. Ако им харесва евентуалния президентския профил на Волен Сидеров, ок! Ако ли не, рано или късно тази партия, ще бъде изхвърлена на политическото бунище и на нейно място ще дойде друга патриотична организация, в която ще се влеят, изгонените или недоволните от поведението на Атака, патриотично настроени симпатизанти.     
Наистина, като една парламентарно представена партия, зад Атака стоят гласовете на хиляди български граждани в мнозинството от които в действителност са патриоти, и почтени хора, водени или подведени от шепа хора, които периодично напомнят за себе си, придавайки си образи на най-големите патриоти в тази държава. Излишно е да споменавам, че не виждам, нищо патриотично в това, да налиташ на бой срещу молещи се вярващи. Да не забравяме, че това се случва в страна член на ЕС. И че главните действащи лица през последните две години, безприкословно подкрепяха Бойко Борисов и неговото правителството на малцинството.   
И понеже вече споменах, че дали в момент на някакъв изблик на гняв, Атака се закани на ГЕРБ, каквото й да последва оттук нататак, отношението на Атака и на която се сетите друга парламентарно представена политическа сила, спрямо кабинета "Борисов", ще си проличи най-ясно при работата с онези клавиши разположени върху парламентарните банки при евентуален вот на недоверие в най-скоро време. Всичко останало е приказки, цирк и провокации - опасен огън, който може да нанесе непоправими поражения върху цялата държава в един по-късен времеви етап.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар