Пропускане към основното съдържание

Предпоследното стъпало е по-високо, отколкото си мислех.

Преди една седмица, напуснах за втори път през живота си, пределите на България. Поводът за това беше, участието на танцов ансамбъл "Луди млади", при НЧ "Христо Ботев-1872" гр. Нови пазар, на международния фолклорен фестивал "Vara Pielеsteana", провеждащ се за трета година в селцето Пиелещи, намиращо се само на няколко километра от гр. Крайова (Румъния).
Участие във фестивала взеха танцови състави от Албания, Румъния и България (представена от "Луди млади". Самото селце, в което се провежда фестивала, доколкото разбрах след три години, ще бъде квартал на Крайова.

Тръгвайки за Румъния не знаех, какво да очаквам. Някои роднини се впускаха в разкази ала имаше едно време, когато бяхме в Румъния. Тези разкази датираха от Татово време и в тях основните опорни моменти бяха бедността и мизерията, в която живеят румънците, а също така и някои характерни черти на средностатистическия румънец, за които не смятам да Ви споменавам.

Приех, всичко това с едно наум, защото през последните няколко години, Румъния потръгна напред, а България - точно в обратната посока. И все пак нямах представа, какво точно ще видя и в крайна сметка, какви ще са впечатленията, които ще запазя от тази страна, за сравнително краткия си предстой там. Най-вероятно тези впечатления щяха да си останат твърде повърхностни. И все пак ми се искаше, като се върна в България, разказът ми за преживяното там, да не се изчерпва само с думите "Ми изкарахме си чудесно"... Затова и в следващите редове ще се опитам да нахвърля своите впечатления, събрани за сравнително краткото време прекарано в Румъния.  

Да, безспорно си изкарахме чудесно. Още на девети юни, участниците във фестивала, изнесоха концерт на централния площад в Крайова. Преди да тръгнем, погледнах какво пише във Уикипедията за града и там видях снимката на сградата на "Окръжната палата". Докато дефилирахме малко по централната улица на града и се чудехме, къде точно ще играем, изведнъж се озовахме насред един площад с пейки, цветя и фонтани - блестящ от чистота при това точно срещу сградата на Окръжната палата. Тогава си помислих, че "точно тази сграда видях на снимката предната вечер". Супер! Почувствах се много горд и щастлив, че имах възможността да представям България на този фестивал, че нашият състав изигра няколко танца в самото сърцето на този хубав град. Накрая след концерта си потропнахме и едно право хоро, озвучено от гайдата на Данаил Енчев.  Повярвайте това беше уникално изживяване, поне за мен, а надявам се и за всички останали.
А Публиката? Когато пристигнахме на площада не видях да има хора, които да са се събрали по някакъв повод там. Само случайни минувачи, които при започването на програмата се посъбраха около мястото на което играхме. Тогава си помислих, че тези почти спонтанни концертни програми в центъра на града, не са рядкост и вероятно са като един вид забавление и развлечение за румънците, организирани със съдействието и на местната управа. Един вид атракция за случайните минувачи, които да разказват после, че са гледали българи, албанци и др. да танцуват народни танци. Бях изумен, когато на площада след концерта ни спряха няколко българи, които ни поздравиха и ни казаха, че живеят и работят там.

На другия ден имахме възможността да посетим и да разгледаме малко по-обстойно града. Първоначално от нашия шофьор на автобуса, разбрахме, че Крайова е с население от около 1 млн. души. Според Уикипедията обаче, там живеят около 300 000. Не сметнах за необходимо да възразявам и да се опитвам да убеждавам, целия автобус, какво съм прочел в уикито, преди да тръгнем. Наистина щеше да е трудничко, защото градът изглеждаше наистина голям - широки и добре асфалтирани булеварди, с ясна маркировка и пътни знаци. Много фонтани, паметници, паркове и градинки; университет, добре запазени сгради вероятно архитектурни паметници и не съвсем добре такива. Групата ни посети сградата на Общината и на Окръжната палата, както и на етнографския музей. Разбира се направихме си и много снимки. Част от групата ни, силно се позаинтересува къде е местния МОЛ? Оказа, че те нямат просто МОЛ, а имат цял "Търговски център", простиращ се на 4-5 етажа. Естествено повечето отделиха  време и финанси за него.

Ден 4 - участието ни на самия фестивал в Пиелещи. Струваше ми много странно, цял един фестивал да бъде организиран в едно такова селце. Само дето очевидно организаторите бяха положили много усилия, докато селектират участниците във фестивала - състави от Румъния, Албания и България, да им разработят програма по престоя, да им поемат съответните разходи и дори да се поотпуснат с един неголям награден фонд. При това, тук изобщо не става въпрос за много известен фестивал. А самото селце смятам, че си беше хубаво. Защото вместо да се съсредоточат, като нас да строят само магистрали, по целия път до Крайова, попадахме на пътни участъци, в които се извършваха някакви ремонтни и поддържащи дейности, като преасфалтиране, почистване на крайпътна растителност и дори разширяване на пътни платна. (Ще дам един български пример, когато на връщане край Разград при проливен дъжд, се извършваше кърпеж, ако мога така да го нарека на главния път.)
В Пиелещи, също имаше улици, които си бяха наскоро асфалтирани, а на местния стадион, беше изградена и една сцена, където вероятно се провеждаха различни концертни прояви под открито небе, както щяхме да се уверим същата вечер, когато ни поканиха на дискотека, организирана за участниците във фестивала. Имах чувството, че съм попаднал в някакво друго време - диджеят пускаше музика от различни стилове и епохи - не бях слушал отдавна Макарената или Asereije. Е, имаше разбира се и румънска съвременна денс музика.

На другия ден - в неделя, отново част от групата отпътува за Крайова за нова разходка по центъра. Отново ще използвам думата "изумен", защото бях такъв, когато видях, че централните булеварди на града, бяха затворени за движение и пешеходците свободно си вървяха по пътното платно. Може би е имало повод да ги затворят, но по-скоро се съмнявам, че това е просто традиция, за неделния ден, да затварят центъра. Затворени бяха и голяма част от магазините, включително и Търговския център. Човек и да искаше да си остави някъде парите, нямаше къде да го направи.
В неделния следобед предстояше дефиле, по улиците на Пиелещи, кратка концертна програма и награждаване. Не успях да науча много за журито, което оценяваше изпълненията на съставите, но разбрах, че било достатъчно авторитетно. Кмета на селото, като директор на фестивала (понеже носеше такава табелка) също много ни хареса.
Време беше да започне и дефилето на участниците, по улиците на селото. Но то започна и приключи пред сградата на местното читалище, където ни приютиха поради изсипалия се порой, придружен от силни гръмотевици. Жега, няколко часа напрежение и неяснота, какво ще бъде решението на журито - да изчакаме да спре дъжда и да продължим към стадиона или...?
Решението не закъсня, в предвид че нямаше изгледи дъждът да спре. Така бе решено да бъдат обявени наградите, след което съставите да представят кратка концертна програма.

Понеже не разбирах какво обявява по микрофона жената, която обяви наградените, разбрах в последствие, че на албанците, които бяха наистина много атрактивни им беше присъдена или трета награда или някаква поущрителна. Второто място беше за един от румънските състави. А Първото място беше за нас - "Луди млади"! Минути на радост и вълнение...
Голямата награда на фестивала беше присъдена отново на румънски състав. Само дето не им запомних имената.

Късно вечерта, за всички беше организирана и една шведска маса в еди ученически стол в Крайова. Музика и много танци. Не знам, кога отново ще имам възможността да изиграя някой друг румънски танц, но въпреки натрупаната умора, се почувствах страхотно, когато успях в движение да се включа в няколко от техните хора.

Ден последен - трябва да се прибираме отново в България. Хем искам много, хем малко или много ми се искаше да поостана още съвсем мъничко. И не само на мен. За последно бях напускал страната през 1999 г., отново с танцовата, когато имахме концерт в Измаил (Украйна). Повече така и не успях, да отида в тази страна. Чудех, че дали и кога отново ще имам възможността да посетя Румъния и по-специално Крайова. Опитвах се, да запечатам в паметта си, всеки един момент на румънска територия. Но трябва ли да споменавам, че изпитах невероятно усещане, когато от Дунав мост, видях надписите "Република България"? Колкото и тривиално да прозвучи, помислих си: "А това е моята земя  - нашата родна страна". Няколко мига на щастие и облекчение, че най-после ще мога да прочета крайпътните табели и че влизайки в русенския Кауфланд, ще чуя отново българска реч. Не можах да си купя нищо от Румъния. Не исках да запомня престоя си там, просто с някоя дрешка или някое сувенирче. По принцип търсех музика и ми се искаше да имам още един оригинален албум, защото на опаковките по техните дискове, имаше и румънско флагче - щеше да ми напомня, че съм го взем от Румъния. Не можах да си избера обаче диск, и така влизайки в Кауфланд-Русе, реших, че ще си взема книгата на Дан Браун, озаглавена "Изгубеният символ", с която да запомня това пътуване до Румъния.

А то нямаше да бъде факт, ако не беше оказаната ни подкрепа в лицето на Община Нови пазар, НЧ "Христо Ботев-1872" гр. Нови пазар и разбира се нашият хореограф в лицето на Тодор Ганчев, който дори в момент на споходила го лична драма, реши да остане до последно с нас и да ни поведе обратно към България! Позволявам си и от името на целия състав, да изкажа нашата благодарност, Тоше!!!


ПС.


Сигурно ще се зачудите, защо съм оглавил така този текст? През 2009 г., в един отворен чат, попитах тогавашния външен министър Ивайло Калфин, дали все пак скоро поне ще може да настигнем румънците, така че да не сме на опашката във всички европейски статистически чартове. Но си мисля, че скоро няма да ги стигнем и някогашното предпоследно стъпало в ЕС, ще ни изглежда все по-високо и недостижимо, защото ако там изграждат нещо, тук явно е в ход политиката на разграждането. т.е. очевидно вървим в две различни посоки. Ето, защо предпоследното стъпало ми се стори толкова недостижимо, не и с тази политика, която се провежда през последните две години. 

Коментари