петък, 17 юни 2011 г.

Недостойните опозиционери

Правителството на ГЕРБ оцеля и при втория, поискан от опозицията вот на недоверие. Всъщност едва ли някой от представителите на опозицията си е правил някакви илюзии, че правителство може да бъде свалено. Вероятно и вотът, като парламентарен инструмент, не е имал като основна цел, свалянето от власт подчертавам на кабинета „ГЕРБ”. Не и при това парламентарно съотношение на силите. Макар че можеше, защото освен БСП и ДПС през последните седмици, ще припомня, че и Сините, зачестиха с критиките по адрес на ГЕРБ, а партия Атака дори искаше оставката на Цветанов, като отношенията им с ГЕРБ се поизостриха и като че ли беше сложен край на безусловната подкрепа на Сидеров и компания за политиката на ГЕРБ. И така видяхме, че в българските политици, умеят много неща, но само на думи. А когато стана време за действия, изпълзяха, като да не казвам какво от парламентарна зала без да натиснат нито едно копче на пултовете си.   
Междувпрочем, още от вчера, стана ясно, че няма смисъл да наричаме излъченият от ГЕРБ кабинет, с думите „българско правителство”. Ние вече нямаме българско правителство. Това е правителството на онзи, който днес каза, че му е неприятно да гледа вносителите на вота на недоверие от БСП и ДПС. На българския премиер му е неприятно да погледне парламентарните представители на над милион и половина български граждани. След като на премиера му е неприятно да гледа моят народен представител, считам от този момент, че и аз също съм му неприятен. Премиер на когото милиони български граждани са му неприятни, може ли да се нарече всякакъв, но не и „български” премиер? Така, че считам от днешна дата, това правителство, просто като правителство на ГЕРБ, което е недостойно да се нарече българско. Считам, че от днес аз съм недостоен, да погледна към телевизора, когато излъчват поредната церемония по рязане на лентички, с участието на Негово Телевизионно Величество премиерът Бойко Борисов. 
Но да се върна към гласувания днес вот на недоверие. Никога досега, не се е случвало, дебатите по вота на недоверие, да не се излъчват по националните медии. Може би милионите български граждани, са били недостойни да чуят мотивите на вносителите на вота от една страна и защитните аргументи срещу него на управляващите.
Спокойно можеше управляващите да отложат с поне с един-два дена обсъждането на вота. Вместо това те се постараха да извлекат максимална полза от трагедията на неколко почернени български семейства, аргументирайки се именно с тяхната трагедия, що се отнася до въпроса дали все пак дебатите да се излъчват по националната телевизия.
Не чух обаче днес аргументите, с които мнозинството гласува телевизията, да не излъчи самото гласуване на вота. Предполагам, защото вотът на недоверие не беше отправен към „българското правителство”, а беше отправен към ГЕРБ и Бойко Борисов.
Въпреки, че опозицията, не успя да свали правителството, днес поне стана ясно,  кой кой е в парламента. Поне стана ясно, кои политически сили, не стоят зад политиката на ГЕРБ. С поведението си, „Атака” и „Синята коалиция”, независимо от техните аргументации защо не искали да участват в гласуването на вота, доказаха, че са втора и трета подпорна колона на ГЕРБ. Самията факт, че те напуснаха парламентарната зала при гласуването, показа тяхното място. Всички други техни приказки, колко били критични към ГЕРБ, как вече били на път да свалят подкрепата си от ГЕРБ, е показетелен, че тези политически формации не се стремят да се преборят на едни избори за доверието на хората, те предпочитат да я консумират наготово и са готови да се задоволят, с остатъците, които господарите от ГЕРБ ще им подхвърлят  от софрата.  
Може би не някой вот на недоверие, не гневът на тълпата, а високомерието и пренебрежението, които управляващите демонстрират, към проблемите на гражданите, към проблемите в не един управленски сектор, поставяйки на карта съдбата на не едно българско семейство, поставяйки под въпрос изобщо бъдещето на не един български град. Премиер и министри, могат да приказват каквото си искат, ако искат могат да спрат излъчването и на следващите дебати при обсъждането на някой друг вот на недоверие, но не могат да затворят очите на хората, които виждат всичко, и които в мнозинството си едвам свързват двата края ден след ден. Защото те един ден, отново ще бъдат призовани да се явят пред урните за да поставят оценката на това управление, която смятам, ще бъде напълно заслужена.        

Няма коментари:

Публикуване на коментар