петък, 5 август 2011 г.

За президентските избори

Днес започна регистрацията на партиите и инициативните комитети, които ще участват в президентските избори наесен. Очевидно е, че до средата на месец септември всички основни и нетолкова претенденти за Дондуков 2, трябва да са вече окончателно обявени.

Кампанията на тези, за които знаем, че ще се пробват в президентската надпревара вече започна – те използват всяка камера или всеки микрофон насочени към тях, за да блеснат с мисъл, за да обещаят и невъзможното само и само наесен всеки да има повод да се похвали че е излязъл победител. Е, все пак един ще стане президент, но кой?

Според социолозите президент ще стане кандидатът Х на партия ГЕРБ. Някои прокарват в проучванията си името на Росен Плевнелиев, други смятат, че бъдещия президент на страната ще се казва Бойко, но избирателите очевидно не се интересуват от името Му, а просто от абревиатурата, която ще стои зад него. Какво ще ни обещава кандидатът на ГЕРБ, би трябвало да разберем още в началото на септември.

За кандидат номер две – Миглена Кунева, знаем че тя обяви кандидатурата си сравнително раничко в сравнение с основните политически сили. Може би това се дължи на фактът, че г-жа Кунева е решила да играе с граждански и инициативни способи, срещу статуквото, упражнявано от политическите партии. Нищо, че тя самата до преди две години, беше част от това статукво, като част от НДСВ. Впрочев зад гърба й в нейния инициативен комитет стоят предимно представители на жълтата партия – бивши министри, а днес – граждани. Какво ще направи ако стане президент г-жа Кунева? Представям си как след някой друг месец, ще се разбушува една война срещу статуквото, ама дали тя си я представя е друг въпрос.

Кандидат номер три – Ивайло Калфин. Тук ще се опитам да бъда колкото се може по-безпристрастен. Неговата кандидатура беше излъчена след провеждането на десетки общински конференции на БСП, мнозинството от които го номинираха за кандидат-президент. Последва и гласуване в НС на БСП, където се получи нещо като сблъсък между автентично левите и тези, които стоят по-към центъра. Последните разбира се надделяха, но още в началото на своята кампания по адрес на Калфин се изсипаха повече атаки отляво, отколкото отдясно, свързани главно с неговото политическо минало и фактът, че той дори не е член на БСП.

Моето лично мнение е, че Левите в момента трябва да преценят, кой е техният основен приоритет: спечелването на тези президентски избори имено от кандидатът на Левицата или вследствие на вътрешнопартийните дискусии, ала „защо Калфин, та той дори не е..”, непосредствено преди самите избори, да доведем на власт кандидатът Х на ГЕРБ.

Кандидат-президентът Калфин до момента е заел позиция по проблема с шистовия газ, като обяви, че ще инициира провеждането на референдум по темата. Кандидатът Х на ГЕРБ загадъчно „мълчи” по темата шистов газ. Не съм чувал и Миглена Кунева да е вземала отношение по този въпрос.

Следващите кандидати за поста на Първанов, вече са тези, чиято основна цел, ще бъде на тези избори да помогнат на политическите сили от които произхождат да се позадържат над 4-те процента и ако успеят, малко да качат проценти, да сплотят електорат или ако щете изобщо да оцелеят на полтическата сцена. Само с митинги и провокации пред столичните джамии не е достатъчно за единия кандидат, да удържи мощния разпад по места на формацията, която оглавява. Заражда се нова националистическа формация и пред някога експлозивната „Атака” стои предизвикателството да мотивира все по-силно намаляващите си избиратели, някои от които силно разочаровани от неофициалната коалиция с ГЕРБ, да ги задържи и по-възможност да ограничи пораженията, нанесени от коалиционната политика на партията. Волен Сидеров сигурно ще обещава и неизпълнимото, за да се хареса на средностатистическия избирател националист-патриот?

Впрочем и другите кандидати вероятно ще обещават повече, надхвърляйки реално своите президентски правомощия. В крайна сметка може би според техните схващания президентът може да увеличава пенсии и заплати и да раздава правосъдие. Да бори корупцията и  вероятно сегашния политически модел? Да, ама не!

Да споменавам ли имената на другите кандидат-президенти? По принцип един президент също трябва да бъде обединител на нацията. В този смисъл, допускам, че Волен Сидеров ще бъде президент на всички етнически българи, а другите ще трябва да духат супата? Кандидатът Атанас Семов пък ще сменя Конституцията, защото тази май не му харесва – изчерпала се. РЗС отдавна настояват за свикването на ВНС. Как ще ги издържаме тези 400 депутати не знам, но след тях ще потекат едни субсидии, едни пари...Кандидатът на сините – Румен Христов, нещо ми убягва от вниманието. Незабележим – така бих го определил с една думичка.

Кандидатът на ГЕРБ остана най-неизвестен. Сигурно ще ни го сюрпризират другия месец. Няма как, но допускам, че ако не е Бойко, сигурно ще е неговата сянка.           

Това представлява към момента кандидат-президетският картинка. Кой ще стане президент наесен зависи от нас гражданите на тази страна и надявам се, ще изберем този който по-малко ще говори, по-малко ще хленчи и повечко ще работи, за да отстоява националните интереси.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар