вторник, 10 януари 2012 г.

Преди 15 години

На днешната дата преди 15 години бях само един малък зрител. Наблюдавах по телевизията репортажите и преките включвания от сградата на парламента, обградена от полицаи и хиляди протестиращи. Било е като революция, някой ще каже. 
   
Тогава имаше криза и аз разбирах малко по малко нейните параметри, които бяха обект на ежедневни разговори. Нямаше човек, който да не отбелязваше, че отивайки сутринта да си напазарува е видял новата - по-висока цена на хляба - там където го имаше. Един хляб струваше няколкостотин лева. Пазарската ни чанта се пълнеше единствено с продукти от първа необходимост, като например хляб, сирене или кисело мляко. Отиваш на магазина с няколко хиляди и се връщаш с левчета, а чантата - от празна по-празна. Бяха жестоки времена на недоимък и безработица. Тези които работеха често не получаваха почти никакви пари, а и малкото което взимаха само им даваше глътка въздух, последвана от ново затягане на коланите. Години наред след януарските събития изразът "да затягаме коланите" все още важеше в пълна сила в нашето и в десетки хиляди български семейства. Оцеляването се превърна в основна мисия на милиони българи.

Не е трудно да се каже кой беше виновен за този ад в който се живееше тогава. Естествено, че политическата отговорност за състоянието, в което се намираше страната в началото на 1997-ма, носеше Българската Социалистическа Партия. Разбира се началото на 90-те също са били време на промени - Преходът, който сякаш още не е свършил, преобърна из основи земеделието и индустрията, прогонвайки два милиони българи извън пределите на страната. Сякаш през страната е преминала "Трета" Балканска война. 

Втори 10 януари може би няма да има. Няма признаци, че това събитие може някой ден да се повтори. Всички правителства от времето на Иван Костов си изкарват успешно 4-и годишните мандати, но така и не успяват да ги повторят. Вочадът на протестите от зимата на 1997г., - Иван Костов, който тогава ходеше по улиците с една синя лентичка на главата, новоизбраният президент Петър Стоянов, който казваше по мегафона, че няма да излъже хората и другите водачи на синята тогавашна опозиция, днес са или извън политиката, или само в единия крак в нея. Въпреки че имаха цялата власт за един период от 4 години, те така и не успяха да "изпратят" комунистите в затвора или да се разправят с агентите на ДС - все неща, с които вероятно са печелели тълпата. Но успяха през годините след това да съсипят СДС, от чиито милиони привърженици в първите години на Прехода, днес я имат, я нямат 100 хиляди. БСП върви по същата утъпкана от сините пътека. 

И днес има криза. Имаше я и вчера. Имаше я миналата година. Говорихме за нея  и по-миналата, като накрая натоварихме с отговорността да се справят с нея сега управряващата партия. Но тя само ни казва да стягаме коланите и се хвали в Европа с финансовата си дисциплина. Но ни е пак оцеляваме, добре че са и роднините в чужбина - същите, които избягаха през 90-те, продължават да заминават и сега, защото не можаха да намерят своето бъдеще в България. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар