понеделник, 9 януари 2012 г.

Нещо като някаква равносметка...

Нямате си никаква представа какво ми става в главата, когато отворя тази страница, за да я видя все същата - понякога с дни, или пък със седмици все така необновена. Понякога ми се иска да напиша нещо, или просто да споделя някакви свои впечатления, но винаги става така, че не намират или времето или думите, с които да го направя. И така ден подир ден, седмица...подир месец.   

В дните около Нова година бях заредил в блога да се виждат десетте най-четени статии от последните две-три години. Нямам този навик да препрочим старите си писания, особено тези по темите свързани със събитията и героите на деня. И все пак, ако заредя някоя стара публикация, едва прехвърлил поглед през редовете я затварям. И понеже вече все по-рядко си позволявам да изразходвам време и енергия, за да коментирам подобни теми, може би защото вече отвикнах да го правя, настръхнах, когато прочетох заглавията, които се появиха в графата "Най-четени". 

Било е преди една-две години, когато съм написал може би най-острите си коментари, но имам чувството, че все едно са минали 5-6 години. Задавам си въпросът, кой е този Пламен, какъв е, че  тогава, само преди някакви си една-две години, е сътворил такива писания? То не бяха теми като БСП, то не беше ГЕРБ, Станишев или премиера...

Отваряйки някоя стара моя публикация, често си задавам и въпросът, къде ми е бил акълът, когато съм я написал? Какво съм си мислел, че ще постигна и какво всъщност успях да постигна във времето пишейки не една, а няколко десетки коментара по един или друг проблем. Установих дори, че имам стари коментари, които днес за нищо на света не бих написал. Не ме разбирайте, че съм се отрекъл от написаното през годините, но има теми, за които днес не бих си и помислил да напиша дори и един ред. 

Може би това е и причината, поради която през последната година, изгубих смисъла на това да отделям една значителна част от ценното си време, за да удостоявам с вниманието си гореспоменатите личности, партиите им, скандалите им, които на втория, третия ден вече не струват нищо. Скандалът на деня се превърна просто в един епизод от несвършващия сериал на властта, чиито герои публиката сменя сякаш за разнообразие, веднъж на всеки четири години.    

Понякога, четейки поредната новина свързана с премиера Бойко Борисов или такава свързана с поредното политическо театро на някой друг политик, просто си казвам "Мен какво ме интересува това"?. Може би през последните няколко години трябваше да постъпя, като мнозинството от хората на моята възраст, когато някой например дръзнеше да ме занимава със "силните" на деня, просто да махна с ръка и да кажа "Не ме занимавай с това", "мен к`во ме интересува тоя", "Я бяай от тука! К`ви са тези глупости дето ми приказваш"...Може би трябваше и аз като повечето млади хора да си заровя главата в пясъка, да си сложа капаци на очите и да се оттдам на "по-интелектуален" начин на живот, като този който се води например в Студенски град? 

Имам чувството, че някак си запознах да се примирявам с всичко което се случва в политиката, със всичките заобикалящи ни абсурди и несправедливости, свидетели на които ставаме почти всеки ден. Като например онзи случай с митрополитът, който се возеше на някаква кола струваща 30-40 хиляди долара, а по същото време един възрастен поп или просто дядо Атанас, който на 92 години продължава да обикаля пеш 3-4  родопски села, където е едновременно и поп, и дякон, и клисар. 

Може би някои от Вас ще останат с впечатлението, че преживявам един вид политическо разочарование, но ако може при мен да се говори за такова, бих добавил, че не по-малко е разочарованието ми от хората, които вдигат рамене и отбелязват само "Те там горе си решават" или "Те там онези горе ще решат, ако не са го решили вече".     И темата е вече приключена, въпросът разрешен или тепърва ще го разрешат - онези горе. Та нали затова сме ги избирали? Също както в един от култовите филми за "Астерикс и Обеликс", когато преследван в пустинята от двама римски войници, препускащи с колесница, Астерикс спира да си поеме въздух, защото действието на магическата отвара е свършило. Тогава той съзира в далечината някаква шатра, където най-спокойно двама египтяни си приказват сладки приказки. Нашият герой се приближава за да вземе, по думите му, конете им "назаем". Тогава единият от египтяните запазвайки пълно спокойствие споделя на събеседника си: "Тук всички крадат! - По волята на Имхотеп! - допълва го другия. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар