четвъртък, 19 януари 2012 г.

Няколко реда за Четвъртият...президент

Днес новоизбраният за президент на Републиката - Росен Плевнелиев положи клетва пред Народното събрание. Така до неделя ще си имаме двама президенти, както писа днес един всекидневник. Аз лично нямах възможността да наблюдавам прякото предаване по телевизията сутринта, за да събера някакви впечатления, но все пак смятам, че встъпването на новият Президент си е повод за един коментар. 

Първо Росен Плевнелиев спечели едни трудни избори, които някои политически сили определиха като нечестни и манипулирани. Напук на кризата, напук че всеки втори мънкоти, как Бойко онова, и как пък ГЕРБ правят "това". Факт е, че ГЕРБ се представи силно и на местните избори, спечелвайки редица областни центрове, ограничавайки влиянието на втората опозиционна сила - БСП до малките и средни общини. Факт е, че президентската двойка на управляващите също спечели изборите с известна преднина. Няма да коментирам съмненията за манипулации по време на вота, защото той вече е зад гърба ни. Може да е имало, пък може и да не е имало, но те едва ли биха оказали съществено влияние върху крайните резултати.

То ако трябва да погледнем и основните кандидати на политическите сили, които уж се бореха едни срещу други...и Плевнелиев и Калфин и Кунева си бяха като извадени от калъп - образовани, начетени, говорещи за европейски ценности и не на последно място амбицирани, че само те биха могли да подобрят положението на страната. 

Нищо по-различно и в днешната реч на Плевнелиев, доколкото успях да се запозная с нея от информационните сайтове. Пожелания за по-добро бъдеще на страната, за по-високи доходи на хората, да не бягали младите зад граница. Без интриги, без корупция, и не на последно място  едно пожелание към политиците - да бъдели себе си! Горко ни и тежко ни. Ние точно сме на това дереже тъкмо защото политиците непрекъснато играят "себе си" и си разиграват политическите си игрички и далавери те си и т.н. и т.н. 

Напоследък все повече се убеждавам, че думите произлезли под формата на реч, заклинание, обещание или някакво пожелание от устата на кой да е политик, вече нямат никаква стойност, защото по-важното е същия този политик какво прави в парламентарна зала и най-вече с кой бутон и за какво гласува.  

А какво да очакваме от Президента Плевнелиев през следващите 5 години? Вероятно думичката "вето" постепенно ще я забравим. Иначе как да разбирам думите му, че няма да "пречи"?  Вече няма да чуваме изразът "социалният президент". Макар да допускам, че в първите месеци от мандата си Плевнелиев би извадил някой друг "скелет" от президентските гардероби на Първанов и може би ще слушаме дълго време за "далаверите" му, воаяжите му, ловните му подвизи и пр. все неща, които телевизиите с охота ще пратят репортерките си да снимат и да показват как Първанов неправомерно е изхарчил еди си колко пари, за еди си какви неща. 

Всъщност пет години са достатъчно дълго време, през които може да се случат какви ли не неща на политическата сцена. Така че бих спрял дотук, а и от един Президент, в чиито правомощия не влизат функции, като например увеличаването на доходите и редица други.   Би било добре новият ни президент да излезе от сянката на Борисов, за да можем след време да го запомним поне с нещо. Щеше да е хубаво, ако пожеланията и изреждането на приоритетите в първата реч на Плевнелиев биха могли един ден да се сбъднат. Като например тези за доходите и за средната класа. Само че той е четвъртият президент за последните 20 години, който в началато на мандата си пожелавала някакви неща да станат реалност, в края обаче картинката е до болка позната. Доходите удрящи дъното, растяща безработица, повсеместна корупция, и засилващи се процеси на обезлюдяване на малки градчета, такива като Нови пазар, които от година на година стават все по-пусти и тъжни, защото навсякъде зад граница е поне два пъти по-добре.   


Няма коментари:

Публикуване на коментар