събота, 31 март 2012 г.

Невъзможното бъдеще на Белене


Вятърът блъска в стъклата. Пролетните птици пеят. Облаци висят в небето. От време на време слънцето пробива за кратко и пак се прибира зад тях. Когато седнах да пиша статията за АЕЦ „Белене” и се поослушах, поогледах се навън, позамислих се разбира се, осъзнах, че АЕЦ-а е твърде далеч от мен. Спомних си на мига, че на мястото на този мащабен проект имаше просто някакъв гьол, както често повтаряше Бойко. В последно време около темата АЕЦ "Белене", се изтърколиха едни милиарди, едни равносметки и обвинения по адрес на предишното, и сегашното правителство. Ще го има, не – не трябва да го има АЕЦ-ът и така до тази седмица, когато най-после получихме малко по-голяма яснота по този въпрос.

Изчетах и изгледах пак по някаква случайност, всякакви коментари свързани с проекта  „Белене”. Нямаше нужда да се ровя в нета или специално да чакам някое коментарно студио за да попадна на тема посветена на АЕЦ-а. Толкова много се коментари се изсипаха и сякаш не видях смисъл и аз да пиша по тази тема. Още повече, че не съм някакъв там експерт или политик...хаха. В прочем то решението си го взеха сякаш политиците, но не е зле да се запитаме дали това е станало тук в София и най-вече дали това не се е случило някъде в американското посолство? 

Иначе според коментарите си политици и анализатори се бяха разделели на две групи: едните натякваха колко грешно решение е взело правителството прекратявайки проекта за нова атомна електроцентрала и чертаеха евентуално негативните последствия произтичащи от това решение, а втората група пък приветства Бойко че се е отказал от „Белене”, изтъквайки, че така България повече от всякога щяла да стане енергийно независима от Русия, а и колко по-добре ще станем, ако махнем мораториума върху шистовия газ и почнем да си добиваме тези природни богатства? Разбира се в тази група бяха и тези, които даваха за пример Германия и Япония, които започнаха да затварят своите централи, че видите ли в нормалния свят хората не искат повече да имат АЕЦ, а пък ние се натискаме да строим нов?

Пак тези дни стана ясно, че Румъния е дала право на „Шеврон” да търсят шистов газ на някакъв си километър от българската граница, и също така, че нашият беленски реактор руснаците може да го продадат на съседна Турция, която планира до 2019 г. да отвори ядрена центарала. Така на нас ни остана един „Южен поток”, който поне засега изглежда възможен за реализация, предвид бързо променящите се позиции на българските управници.

Опитвам се, макар и от позицията си на обикновен гражданин да си представя последствията от решението да нямаме нова АЕЦ. Да, разбира се, че след Чернобил и Фукушима в световен мащаб са нараснали в пъти страховете свързани с функционирането на ядрената енергетика и по-точно нейното бъдеще. Идва момент в който построените през 70-те години централи следва да бъдат изведени от експлоатация. Следва въпросът какво се случва с отработеното ядрено гориво? Ами ако недай Боже в бъдеще се случи някакъв втори Чернобил? И като добавим съмненията че, АЕЦ „Белене” е щял да бъде построен в земетръсен район, страховете и опасенията на хората стават може би съвсем закономерни. Но когато дойде денят, в който ни кажат, че трябва да затваряме пети и шести реактор на „АЕЦ „Колзодуй”, какво се случва с нашата енергетика? Ами най-вероятно тя ще е всякаква друга, но не и ядрена. Може би ще се наложи да внасяме електроенергия от съседни държави, като например Турция? Със сигурност няма и да сме енергиен център на Балканите. Просто ще си останем един къс наша българска земя, през която ще преминава всичко на всичко една тръба (която май също не е сигурна). Защото в рамките на няколко петилетки страната беше принудена да затваря блокове 1,2,3 и 4 на АЕЦ „Колзодуй”, после каза НЕ на „Син поток”, след това отклонихме „Бургас-Александруполис” към Турция, и след това вече сме на път да „подарим” на Турция един вече построен за нас реактор, защото на нас ядрена енергетика не ни трябва повече. Може би ще компенсираме в даден момент тези загуби с многомилионните залежи на шистов газ в намиращи се в Северна и Североизточна България? Защото вече се надигат гласове в тази посока.

Тази седмица случайно попаднах на предаването „В час ли си: Моето училище” – една продукция на на БНТ. В броя от 29 март 2012 г., представяха „Професионална гимназия по Ядрена Енергетика” гр. Белене. Тя е отваря врати през 1986 г. точно във връзка с предстоящото изграждане на АЕЦ „Белене”, за да дава едни и добре подготвени кадри за нуждите на ядрената енергетика в страната. Мечтата на възпитаниците на тази гимназия е да завършат успешно своето образование и да получат реализация в АЕЦ „Белене”, защото според ученикът Валентин Ванков „Това е бъдещето на град Белене”.

След решението на правителството за прекратявенето на АЕЦ-а, част от тези ученици най-вероятно ще се опитат да си намерят работа в някоя частна фирма, други може би ще потеглят към София за да завършат своето висше образование, но ако надеждата на цял един град е била свързана с реализацията на проекта „Белене”, то тези днес ученици, трудно ще намерят смисъл да се завърнат там, където държавата реши, че няма полза от тях и техните мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар