Пропускане към основното съдържание

Защото няма милост в този живот

Напоследък ми остава все по-малко време да пиша за политика. Сякаш имам чувството, че повече нищо не мога да изрека, а и да го направя, какво от това? Последните месеци сякаш изобщо все по-рядко поглеждам към блога и някак си не знам какво да напиша. Скоро той ще навърши три годинки, а сякаш тотално съм се изчерпал да пиша дори по веднъж в месеца. А иначе темите в общественото пространство никак не са малко, но пък за сметка на това времето е малко, желанието намалява, то пък повлича интересът, а оттам и мотивацията дори. 

Преди три години тръгнах с една голяма кошница от мнения и позиции по какви ли не въпроси, а днес същата тази кошница изглежда все по празна. Може би времената са били други, мисленето ми е било друго или може би вече не искам да пиша за политика, още повече, че често през последните една две години ми се случваше да си налагам автоцензура. Признавам, че е имало случаи, когато съм искал, но съм се въздържал от писане по определени въпроси. Просто за мое добро, "защото няма милост в този живот" - както се пееше в една моя любима песен на Енигма. 

Та напоследък доста съм се замислял, какъв текст бих написал в началото на другия месец, когато блогът ми навърши три годинки. А, дали ще има изобщо четвърта? Ако е писано, сигурно ще има, но все си мисля, че развитието на тази страница би трябвало да продължи с по-възможност минимално съдържание на политика и болни теми, с които се сблъскваме ежедневно. А и без друго вече много рядко посягам да пиша по такива теми.

Сядайки на компютъра тази вечер, бях решил да публикувам един забавен текст от някаква стара вестникарска изрезка от преди много много години от времето преди 89-та. Само че май ще оставя тази публикация за някое друго по-щастливо време. 

Коментари

  1. Може би не намираш смисъл, но, както веднъж ми каза Соня - пиши за нещата, които те вълнуват, по начина, по който ти ги виждаш, защото не знаеш кога нещо от написаното ще се окаже важно за друг, ще предизвика в него размисъл. Защото промените в мисленето, нагласите, не стават бързо. Те са резултат от такива, понякога изглеждажи "малки" неща. Както прочетох и при Григор тази сутрин - случило се е нещо, което му е отворило "още един прозорец", през който да вижда света. И не знаеш кога написаното от теб може да "отвори прозорец" за някой друг.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар