Пропускане към основното съдържание

Преживяно: Някои мои наблюдения от Великден


Започнах да пиша настоящия коментар под заглавие "Размисли за вярата", но  реших по-скоро да опиша някои мои впечатления натрупани около Великденските празници. За тези размисли може би още трябва да си помисля. Та някои от впечатленията ми може и да са донякъде плод на заблуда или да са донякъде погрешни, но се престраших все пак да си призная например, че в онази нощ забравих или по-скоро пропуснах дори веднъж да се прекръстя.  И така...

Беше Великден.  В късните часове на 14 април 2012 г., през храмът „Св. Петка” в Нови пазар се сбираше множество, което щеше да посрещне веста за Възкресението Христово.

Може един единствен път в годината ми се случва да стана свидетел на такова стълпновение на хора, които се опитват да си поправят път около входа на църквата, някои в опит да влязат, други в опит да излязат. Казвам един единствен път, защото втори път при мен обикновенно няма – не и в дните, повечето от които празнични, може да се наблюдава такава гледка.

На другия ден – навръх Великден трябваше да отворя за посетители намиращата се в непосредствена близост до църквата къща-музей „Килийно училище”. Цял преди обед към храма се стичаха хора, повечето от които бяха решили вероятно само да запалят свещ, да се помолят за здраве и благоденствие, да се помолят за себе си и хората, които обичат. Видях повечето от тези хора, които пристигаха предимно с коли, в една от която наизлязаха поне 7 души сред, които и малки деца и които влизаха и излизаха от църквата все едно излизат от кварталния магазин. (Ако някой се разпознае сред тези хора, да не ми се сърди или обижда) ;) Повечето се задържаха вътре само между 5 и 10 минутки. Време колкото да закупят свещи, да ги запалят и да се прекръстят един два пъти несръчно – просто защото са видели, от по-възрастните баби, че на определени моменти от богослужението се кръстят поне три пъти.

Всъщност по-горното се отнасяше предимно за моята персона, която в определени дни от годината влизаше по-често в църквата и изпълняваше горе-описаните ритуали и до 20-тата минута вече беше напуснала Божия храм. Предполагам обаче, че същия този ритуал се изпълняваше горе-долу по същия начин и от повечето „вярващи” дошли в ранната неделна утрин навярно да се помолят и да запалят свещичка за здраве.

И аз като стотиците мои съграждани реших да чуя невероятната вест за Възкресението Христово. Реших че няма нужда и аз да влизам в храма за да закупя свещи, та затова оставих тази задача на майка ми. Така че нямам представа какво е било вътре в църквата. Вероятно е било full.

Докато се поогледам наоколо току забелязах няколко мои познати – то така ли и иначе в малкия град всички се познаваме. Направи ми впечатление, че повечето хора наоколо бяха си запалили свещите. И просто стояха в очакване нещо да се случи. И не пропуснаха възможността да се видят с близки и познати и да се видят, кой как е и какво му е.

В един момент вече в полунощ от църквата излязоха свещенниците и поведоха множеството от хората в обиколка на един периметър улици в близост до църквата – практика, която се практикува през последните може би 9-10 години, защото както научих от майка ми едната година хората били толкова много, че когато започнала обиколката на църквата били изпотъпкани всички насъждения в двора й.

И наистина в онази нощ хората се стичаха от всички краища на града. Нашата обиколка започна и премина в опити да си опазя свещта в горящо състояние. Но всичките ми опити се оказаха напразни, защото лекия източен полъх на момента я загасяше. На моменти ми беше доста забавно, но накрая се предадох и довърших нашата обиколка с угасналата свещ в ръка.

Шествието пристигна отново пред храма и изведнъж множеството започна да се разотива. „Само това ли беше?” – попитах майка ми в опит да разбера, дали това не означава че и ние трябва да си ходим? Не се и зачудих повече, защото светкавиците в нощното небе вече зачестяваха и приближаваха може би откъм запад. И прибирайки се към вкъщи осъзнах, че в опитите които съм положил да задържа огъня върху моята свещ бях забравил да се прекръстя поне веднъж, а също така и да поздравя поне един човек с „Христос Возскресе”.

На следващата сутрин докато стоях отвън пред „Килийното” и наблюдавайки повечето вярващи как през 5-10 минути влизат и излизат от църквата, видях само един мъж, който на излизане се обърна с лице към храма и с поклон се прекръсти три пъти.

Точно в 12,00 си тръгна и последната кола, а отвън пред Божия храм остана само просякът с двете патерици, който от сутринта събираше милостинята на вярващите. Тогава си тръгнах и аз.              

Коментари

  1. За жалост наистина така се получава, че в стремежа или по-скоро егоизма да съхраним своята свещ забравяме да се поздравим, да усетим празника...

    ОтговорИзтриване
  2. Същото може да се наблюдава във всеки един град, Великден протича по същия начин...

    ОтговорИзтриване
  3. Така е ...един ден, само в годината ходим на църква за жалост. Има на какво да се учим. Но е доста погрешно да си мислим, че отидем ли веднъж и край, всичко лошо което сме сторили е решено и простено.

    ОтговорИзтриване
  4. Може да е само един ден в годината, когато масово по точи начин се посещават църкви, но все пак важното е, се го има този ден.И всички се сещат и запалват с огромна надежда и вяра за здраве .Честно казано точно на Великден на църква съм ходила последните две години и то не в тази, където има толкова много хора стъпкани на едно място, а на вилата в една малка църква от преди стотици години.Събира се цялото село от около.......20-30 човека по това време/това е голяма бройка/ запалваме по свещ обикаляме я и тихо и кротко се прибираме по тъмната уличка.Може би именно заради големият брой хора тук нямам желание да отида.

    ОтговорИзтриване
  5. Макар и един ден, важното е че човек намира време, за да отиде и да запали една свещ за здраве.Но както казваш и ти в статията да се задържи за дълго време запалена на вън не е лесно начинание, но важното е да се запали.За хората, които се възползват от тези празници да просят не знам какво да кажа.Предполагам има и такива, които нямат друг начин и са принудени да просят.Аз лично съм работила точно в центъра където като че ли тези бездомни така да ги нарека си имаха час, кой кога да стои да събира пари.Едни бяха сутрин след това по обяд идваха други да пеят и привечер.И мога да кажа,че на ден изкарваха много повече от колкото аз за 3-4 дни!Това съм видяла с очите си.Има хора, които хвърлят по 5-10 лева.Просто веднага си събират парите.

    ОтговорИзтриване
  6. Хубаво е да се ходи на църква.Но не бива след такива събития около църквите да бъде пълно с боклуци.

    ОтговорИзтриване
  7. На подобни празници се сещаме, че сме вярващи и отиваме да запалим по една свещичка. Напълно съм съгласна с твоята статия. Човек влиза запалва една свещ и излиза, бързо, но пък от друга страна какво да седи вътре....един час ли.....все пак целта е да се запали и да се благодари на Бог. Само е жалко за хората, които в този момент се опитват да просят, а и си изкарват доста добри пари.Тогава някак нашите сърца се отварят повече и макар да знаем, че ще отидат за цигари или други опиуми даваме и даваме и няма д спрем според мен. Това е един вид извинение, ако сме направили нещо през годината. Изкупуваме си греховете по този начин знам ли.

    ОтговорИзтриване
  8. Да си свидетел на....." на такова стълпновение на хора, които се опитват да си поправят път около входа на църквата, някои в опит да влязат, други в опит да излязат. Казвам един единствен път, защото втори път при мен обикновенно няма – не и в дните, повечето от които празнични, може да се наблюдава такава гледка. " е наистина една ужасна гледка и тогава се питаш какво става...какво дават та така всеки се бута и ръга в този ден!Тогава в тези дни бездомниците наистина изкарват мноооого пари, но пък и те трябва да живеят от нещо/

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар