четвъртък, 3 май 2012 г.

На Три години без един ден!

Ето ги - станаха три! Не блоговете ми, а годините през които я пиша, я не. И това сякаш е е един добър повод поне тази вечер да си посъбера мислите и да го отбележа така както аз си знам - пред монитора, зад клавиатурата, с един страхотен енигматичен музикален фон.

Плод на чиста импровизация, ще са следващите редове. Знаех си, че така ще стане - в последния момент ще седна и ще направя опит да напиша нещо подходящо за случая...за годишнината. Опитах се преди няколко дни да седна да напиша тази публикация на една чернова и някъде два часа писах каквото писах, за да установя накрая, че написаното горе-долу е едно към едно с миналогодишната ми статия за годишнината на блога! Е, не ми се пише за Началото, как, защо и какъв ми е бил пътят досега през тези три години. А той иначе все така си криволичи около политиката, партията, около заобикалящата ме среда, около проблемите, около успехите, около паденията и преживените разочарования, с които животът непрекъснато ме среща отново и отново. Сигурно в това му е чарът, че никога не знаеш, какво ще стане утре или дори в следващите десет минути. За по-нататък да не говорим. Спасение намирам единствено в силната музика и в слушалките в ушите. След час и все пак се завръщам в реалността ;)    

И така три години станаха откакто си отглеждам мнения и позиции, коментари и разни още там...или най-общо казано опитвам се да отгледам и възпитам гражданското начало в себе си. Пиша само тук, като от време на време се случва за едната слава, някой да ме публикува някъде си. Предполагам или по-скоро мога само да гадая, до колко читатели са стигали статиите ми препечатани през годините в издания като в-к "Република", сайта Афера.бг, в-к "Дума", в-к "Шуменска заря", както и не едно или две интернет издания. Сигурно са стотици хиляди и бих желал да благодаря на горе-посочените издания, а и на всички, които са публикували поне един мой материал (в много случаи дори без да ми искат разрешение), че все пак го направиха и не пропуснаха да цъкнат по един линк отдолу и да ми напишат името. Няма да забравя и онази мисля ноемврийска сутрин на 2010 г., в която отидох до будката за вестници да си взема любимия "Република" и бях поразен да не казвам безкрайно изненадан, че разгръщайки вестника за един бърз преглед на заглавията още на будката видях снимката си и статията под нея озаглавена "Плащай си българино, за да си живееш...в колибата". Не бих могъл да забравя и изненадата, която се изписа на лицето ми, когато в един септемврийски следобед отворих да прочета някоя друга статия в сайта "Афера.бг", и в момента в който се зареди страницата видях статията си "За новия политически сезон". А също така разбира се и статиите ми публикувани в левия печат. Макар че не са много (4 или 5 станаха досега) и макар че имаше теми, които определено не се толерираха тогава, когато изборите през 2009 г. бяха минали и тъмните облаци тепърва се събираха над главата на Станишев в навечерието на конгреса през есента на същата година.  

Имам усещането, обаче че всички тези преживени моменти са вече зад гърба ми и надали в скоро време ще мога да ги преживея отново. Така да се каже през последните шест седем месеца съм сдал багажа и пиша от време на време по една-две статии в месеца, като теми и тоналност доста далече от това, което съм писал само до преди една-две години. Колкото да поддържам някакво пламъче все още в блога и колкото да не си и помислям, че вече нямам какво да му дам. 

В горните редове споменах за партия, политика и пр., но въпреки всичко гледам да не изпадам в графата на тези с "промитите мозъци". Тях ги разпознавам отдалече, макар че и по себе си съм отнасял такива квалификации. Така ли и иначе позициите, които съм заемал досега относно БСП, за малко да ми костват членството в тази партия. Вероятно и на това се дължи и дистанцията, която поддържам от проблемите и дневния ред на тази партия. Да ви призная - примирих се. Нека си искат Станишев за лидер, нека си го изберат, ама догодина да не реват, защото Цветан Цветанов все пак се е доказал, че може да прави избори, а не да раздава листчета с имена на партийни конгреси.

Така че отношението ми към политиката изобщо, активните ми позиции през годините, неведнъж са били причина да се стигне дотам, че да си "ритам" както трудовата, така и партийната книжка. 

А какво предстои оттук нататък? Няма как да върна времената в които писах някакви статии и после си ги четях, в този или онзи вестник, сайт и пр. Да, усещането е хубаво, признанието тежи, че все пак някой те е забелязал, някъде си, отнякъде си. Но всичко с времето си, а моето сега е изцяло погълнато от работа и в мисли за работа и нови начинания, които са и причината за моите по-дълготрайни откъсвания от моят блог, от политиката въобще, от позициите ми, от мненията ми и пр. Нямам време дори едни новини да изгледам или някой вестник да отворя. При всички случаи искам през следващите месеци или години да пиша по-често за някакви хубави поводи, или за неща, за които наистина си струва човек да отдели два-три часа от времето си и да напише нещо, което не всеки ден, може да се види или прочете.   

Ами толкова сякаш стига. Всъщност блогът става на Три не днес, а утре...но нищо не се знае, може би пък утре изобщо нямаше да ми се занимава с писането на статия по повод тази годишнина.  

1 коментар:

  1. Честита годишнина на блога! Вече са навършени, а три години на се малко.

    ОтговорИзтриване