Пропускане към основното съдържание

Другарки и другари!

Предстои Конгрес на БСП, който има за цел да определи най-малкото победителят в лидерският сблъсък между Първанов и Станишев. Може да се каже, че още на този Конгрес ще стане ясно и дали партията ще успее да поеме курс към победа на парламентарните избори догодина, или просто ще поеме курс към достигането нааа...20-те процента? Сякаш именно второто е по-вероятно да се случи?

Само че няма да Ви занимавам с анализ кое е по-полезно или вредно за БСП. А ще ви върна близо 26 години по-назад в историческото развитие на тази партия, в опит за да припомня на тогавашните съвременници на тези събития, и за да запозная по-младите с отделни цветущи изказвания от времето на 13-я Конгрес на Българската Комунистическа Партия провел се в началато на месец април 1986 г. т.е. броени седмици преди злощастната Чернобилска катастрофа.

Преди няколко години попаднах на една книга издадена от култовата „ПАРТИЗДАТ”, съдържаща стенографски протоколи от заседанията на Конгреса. Няма да споменавам имена с изключение на едно – това на видният български писател Йордан Радичков, който прави едно изключително запомнящо се изказване, което може да се каже е достатъчно актуално и в наши дни.

И така. Повечето изказвания започват горе-долу в този ред, като това на Н.Д – първи секретар на ОК на Партията в Софийски окръг: "Другарки и другари! Партията на българските комунисти, която носи добродетелите на благоевско-димитровското време, поуките от революционните борби и социалистическото строителство, има политическа зрелост и организационна боеспособност да решава нови и крупни революционни задачи. Тя е вярна на своята априлска генерална линия, на своята дружба с Комунистическата партия на Съветския съюз и Съветския съюз, със социалистическите страни. Сега имаме и голямата поука от ХХVІІ конгрес на КПСС.”

 
Според другарят К.К – главен редактор на в. Нова светлина „Огромният отряд от журналисти стои твърдо зад линията и политиката на БКП. Той ясно осъзнава своята отговорност днес, когато страната и народът ни са изправени пред грандиозната задача – да превърнем в живо дело стратегията на научнотехническата революция като могъщо средство за икономически, социален и духовен напредък на нашето общество.

Първият зам. Редактор на в. Работническо дело с инициали Р.Р споделя, че в „Обсъждането на Тезисите донесе множество писма в редакцията – до снощи те бяха 1598. Този спонтанен отклик е още един израз на будното политическо чувство на стопанина, на труженика на нашата страна. Ще ми се да отбележа един факт, който обаче трябва да ни накара да се замислим: писмата са критични, но много рядко самокритични!

С неприкрито вълнение работничката А.Т. от Михайловград (Монтана) казва, че „Встъпителното слово на другаря Т. Живков, Отчетът на ЦК през ХІІІ конгрес, проектът за Тезиси, оживените разисквания, цялата атмосфера на конгреса оставя у всеки от нас неизгладимо впечатление, поражда твърда вяра в утрешния ден на социалистическата ни родина”

Началникът на Строителни войски В.В. изглежда пристига и със специална мисия на Конгреса, която той разкрива в своето изказване: „Поръчано ми е да ви предам пламенните поздрави на комунистите, комсомолците и профсъюзните членове, на всички воини, работници и служители от Строителните войски с пожелание за пълен успех във високоотговорната работа на конгреса."

Багеристът от Перник Е.Ю. говори за вдъхновението, което е получила неговата бригада в следствие на „историческите решения на ХІІ конгрес на БКП за интензивно развитие на икономиката чрез внедряване на постиженията на научно-техническия прогрес, чрез по-ефективното използване на трите елемента на производителния процес и подобряване на качеството и дисциплината, нашата бригада разгърна творческите си възможности за успешно изпълнение и преизпълнение на възложените ни задачи през годините на осмата петилетка.”

Председателят на Централния кооперативен съюз И.П. е категорично убеден, че комунизмът ще го бъде и през 2000 г. Според него „документите на конгреса разкриват една изключително смела и светла песпектива за развитието на Бъгария през деветата петилетка и до 2000 г., с дълбоки положителни качествени изменения в икономиката, в социалната област и в духовния живот на обществото.
Всичко това предизвиква горещо одобрение, дълбоко удовлетворение и безпределна комунистическа убеденост в голямото историческо дело на партията.”

Това са само една безкрайно незначителна част от всички изказвания на този априлски конгрес, но за да не ви отегчавам още накрая ще публикувам и час от от изказването на писателят Йордан Радичков, което ми направи изключително впечатление!

Другарки и другари! Човек се ражда на този свят, за да направи нещо голямо и красиво. Да изкатери Хималаите, да преплава световния океан със своята малка лодка, да открехне вратите на загадъчната Вселена, да надникне в тайните на мирозданието, да познае любовта и саможертвата! Ражда се на този свят за да спечели, но се ражда също така и за да изгуби! Понякога само една единствена загуба може да се окаже много по-голяма и по-ценна от всичките ни печалби!
..........................................................
Намирам за беда и факта, че мнозина администратори се превръщат в малки велможи и полувелможи. Това е лош пример. Тези велмози и полувелможи със зъби и нокти бранят кариерата си и креслата, своите секретарки, своите шофьори и автомобили, седят и демагогствуват, а полза от тях няма. Те не страдат от скуполи, не са сантиментални и са готови да минат през всичко, през собствената си съвест, достойнство и чест, стига това да гарантира креслото и привилегийката. Те обичат угодничеството, обграждат се с угодници и по този начин допълнително развращават хората около себе си. Угодничеството е опасна болест! Угодниците са чужди на народа, те живеят надалеко от народния живот и остават глухи за тоновете на народната душа.(това не ви ли звучи достатъчно актуално и в наши дни?). Ако има нещо ценно все още на този свят, то е именно там – в народната душа, в дълбоките и неизброими пластове на това съкровище, в този най-светъл и чист извор, откъдето всички ние сме се пръкнали и изпълзели.

Е...само няколко години по-късно „светлото социалистическо бъдеще” се срива с неимоверна бързина. А последствията се виждат навсякъде. Днес например мнозина новопазарци продължават да говорят с умиление за завод „Китка”, макар и в минало време. Аз нямам за какво да говоря, но много от по-възрастните ми съграждани със сигурност си спомнят за много хубави или пък лоши неща от времето, когато се обръщаха по между си с „другарю” и „другарко”...Но стига толкова! Време е да "закрия" и това ретроспективно "заседание" на Конгреса на Българската Комунистическа Партия!!! 

Коментари