Пропускане към основното съдържание

Станишев или Първанов? Апаратът или Партията? Апаратът разбира се...

От три седмици все пиша и редактирам тази статия. Писах преди конгреса, и след него. Та реших най-после да я завърша и публикувам. Конгреса на БСП мина, интригата премина. Започна обратното броене до парламентарните избори догодина. И така се получи ето този коментар:  


Каквото беше - беше. Няколко месеца обществеността трябваше да гледа поредица скандали, предконгресни сблъсъци, говорене през медиите и т.н. И накрая пак си избраха Станишев - говоря за делегатите. Всъщност изкефих се на това, което каза Бойко за конгреса на БСП. Цитирам: "Като гледах новините снощи, толкова спящи другари и другарки на едно място не съм виждал. Ама то спят, ама то хъркат, ама то се излегнали, ама то мъка голяма. И уж защитават, а те спят. Нали ги гледах – едните спят, а другите ходят и ми гледат снимката. Това ли беше конгресът – милите".

И за какво беше всичко, след като накрая се случи това, което се случва вече трета поредна година. Делегатите и на този конгрес застанаха зад Станишев, който пък от своя страна за пореден хиляден път наговори колко лош е Бойко, как ГЕРБ са изманипулирали изборите и изобщо как едва ли не БСП е загубила всички избори защото ГЕРБ си ги е купила и усвоила с полицейски похвати? Ами на кривата ракета нали космосът й беше виновен? Ами впрочем не чух някой да даде някакво обяснение за купуването на гласовете в Сливен - скандалът, който набра сила часове преди Конгреса на партията. И пак се чуха приказки за морални победи, морално поведение и разни там морални работи...

И пак догодина някъде по това време ще слушаме тези приказки, защото БСП освен, че излъчи отново старият си нов председател, тя самата в момента излъчва и пълна немощност. Какви избори, какви победи се готви да спечели партия, която 15 години се върти между Станишев и Първанов и накрая потъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Чух че БСП победили ГЕРБ на частичните избори в Кюстендил. Ами тя БСП би и ГЕРБ в Нови пазар, ама в Кюстендил партията взе 18% ако не се лъжа, тук в Нови пазар - 15-17%. Победа! Не червена, а пембяна вълна се задава направо догодина.       


БСП избра статуквото на този конгрес. Тя упорито отказва да се промени. Не е време да си видим партията на какво организационно дереже е, а трябва да се строим в редици и мощно да ги "бием" - онези от ГЕРБ. На какво обаче ще ги бием догодина не ми стана ясно, нито пък как? Не е време да си сменяме лидера, не е време да сменяме партийни ръководства, защото има избори, а те са през една две години. Следователно рекордното 33 годишно мъдро властване на  ТАТО на върха на Партията вече е застрашено. Първо защото всяка година има избори и второ, защото трябва да бием ГЕРБ. 


Единство, та единство. С кого трябва да съм единен? С тези които през годините зачеркнаха моралът в БСП ли?     


Въпреки излъчените призиви за единство, аз ще се върна малко по-назад. Годината е 2009. БСП губи парламентарните избори и остава с толкова малко депутати, че дори не може сама да предизвиква вотове на недоверие. "Лявата" Коалиция За България" има само 40 депутати -   най-малкия брой представители след промените от 89 г. Опитвам се да си спомня, кой пое отговорност на национално ниво в партията? Не се сещам и за един човек в момента. 


Но по света, не и нас мисля, че се прави ето така: Годината е 2012. Християндемократите на Меркел, губят изборите в провинция Северен Рейн - Вестфалия. Получили са 25% само с 9 по-малко от получените гласове на изборите през 2010 г. Този резултат бил най-ниският за ХДС след времето на Втората световна война. Малко след края на изборния ден регионалният лидер на партията Норберт Рьотген - потенциален наследник на Меркел обявява че подава своята оставка, приемайки загубата като лична.


В БСП обаче всички загуби си имат някакви абсурдни обяснения. Виновен е най-често Бойко, или пък Цветанов. Всъщност ни обясняват, че БСП печелила всички избори, ама морално и току всяка на пръв поглед изборна загуба на момента ни се представя, като невероятна за чудо и приказ победа. Я погледнете каква "победа" постигна БСП в Кюстендил на последните частични избори!!!  


Станишев или Първанов? Какво значение има? Левите в Европа са във възход, а тези дни българските леви спаха и дремузгаха посред нощите в НДК. 


Имаше време когато смятах, че в БСП имаше някакви симптоми или прояви на демократичност. Възможността да кажеш свободно какво мислиш, да се защитиш да се аргументираш. През последните две години обаче това май не е съвсем така. Имам чувството че апаратът,  е надвиснал над всичко свободно и демократично. Критика по адрес  на едно или друго партийно ръководство е равнозначна на собственоръчно ритане на партийна книжка. Например искаш от някой да поеме отговорност за понесена поредна загуба, а току те гледат отнякъде строго изпод вежди. И за да си спестиш тези или онези неприятности - мълчиш и пасуваш. Вдигаш ръка и аплодираш, така както делегатите на последния конгрес аплодираха поредния предизборен марш към може би поредната шеста изборна загуба догодина? 


Аз не си правя илюзии, защото БСП е заприличала на бръшлян чувал - който мине и го поизтупва. Така както от чувала миналата есен бяха поизтупани големите областни градове, няколко десетки червени общини и други по-малки населени места. 

БСП се нуждае от генерална промяна. И все повече се убеждавам в това и все повече се убеждавам, че тя няма да се случи. Просто ще продължим по старому - за процентите - колкото толкова, а за загубите - идва ред на шестата поредна...После пак ще слушаме по партийни мероприятия доклади в които се говори за промяна, за обновление, за привличане на млади хора, за работата по някакви проекто-политики, за по-засилено медийно присъствие и т.н. и т.н.  Ето защо, няма да е от значение кой ще бъде избран за председател на партията, ако му се наложи в бъдеще отново да работи с неефикасно Изпълнително бюро и още по-нефективен Национален съвет, като този който си имаме в момента, а и вероятно на много места още десетки партийни структури във вид на спящи клетки, събуждащи се непосредствено преди някакви избори. Да припомням ли техния среден възрастов състав? Факт е, че въпреки известното раздвижване по отношение на младежкия прилив преди няколко години, днес възрастните хора над 60 годишна възраст продължават да са гръбнакът на тази партия. (този абзац го написах преди около три седмици т.е. преди да мине конгресът)  

Още по-безмислено ще се получи, ако и на следващите парламентарни избори ни се наложи да гледаме от плакатите хора, на които по-скоро би им приличало да кандидатстват за рекордите на Гинес по брой мандати и години изкарани в Парламента, отколкото като такива носещи алтернативата на ГЕРБ. По този повод ще припомня едни отдавна забравени думи, но в същото време толкова актуални и днес на известния български писател Йордан Радичков, изречени по време на 13-я конгрес на БКП през април 1986 г., които изнамерих в една специално издадена по този повод книга със стенограми от изказванията на делегатите:

"Намирам за беда и факта, че мнозина администратори се превръщат в малки велможи и полувелможи. Това е лош пример. Тези велможи и полувелможи със зъби и нокти бранят кариерата си и креслата, своите секретарки, своите шофьори и автомобили, седят и демагогствуват, а полза от тях няма. Те не страдат от скрупули, не са сантиментални и са готови да минат през всичко, през собствената си съвест, достойнство и чест, стига това да гарантира креслото и привилегийката. Те обичат угодничеството, обграждат се с угодници и по този начин допълнително развращават хората около себе си. Угодничеството е опасна болест! Угодниците са чужди на народа, те живеят надалеко от народния живот и остават глухи за тоновете на народната душа. Ако има нещо ценно все още на този свят, то е именно там - в народната душа, в дълбоките и неизбродими пластове на това съкровище, в този най-светъл и чист извор, откъдето всички ние сме се пръкнали и изпълзели.

Та БСП понесе тежки загуби на парламентарните през 2009-та, на местните и  президентските избори през 2011-та. Защото е загуба, когато си получил едва 40 парламентарни мандата, загуба е когато партията губи президентски избори – спечелени само преди 5 години с 75% от гласовете. Загубата е още по-тежка, защото ни би един бивш строителен министър, без какъвто й да е политически опит, който не е дремузгал по парламентарните банки 20 години, като някои  леви съпартийци. 


Загубите тежат още повече, защото ни "наби" един вътрешен министър специализирал се не в правенето на Конгреси, а на избори! Но въпреки това партийното ръководство беше убедено, че спечелването на едни сто двеста хиляди гласа отгоре е някакъв невероятен успех, който показвал, че хората търсят алтернатива на ГЕРБ и я припознават в лицето на БСП. Ами в такъв случай тази алтернатива може и да се случи, но не по-рано след около 20-30 години, защото след 2009 г. партията покачва доверие в рамките на процент-два годишно! И това ако не е успех? Сигурно има хора, които потриват ръце ГЕРБ да се срине в управлението и това автоматически да доведе до победа на БСП на едни избори догодина? Е, тогава излиза, че ще се надяваме, да се срине и държавата, за да може БСП и Станишев да се върнат на бял кон във властта? Е, аз не искам да се надявам на това. Искам изглежда прекалено много...искам една нормална, автентична и модерна лява партия. Искам си партията, не апаратът!!!
  

Коментари

  1. Жалко, че въпреки всичко, партийното ръководство беше убедено, че спечелването на едни сто двеста хиляди гласа отгоре е някакъв невероятен успех.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар