сряда, 1 август 2012 г.

Новопазарската партийна организация в годините на социализма (1944-1989 г.)


Антифашисткото въстание на 9 септември 1944 г. се провежда в благоприятен външнополитически момент, което осигурява и неговият успех.

Още на 8 септември съветски части преминават през Нови пазар. Веднага е формиран нов Околийски комитет на ОФ от двама комунисти: Ил. Хараланов и Кл. Куртев, двама земеделци - Господин Атанасов и Иван Писарев и двама безпартийни. Към комитета се присъединява и завърналият се от лагера в Дивдядово Гено Гутев, който поема ръководството. На 9 септември без съпротива управителят на Околийското управление Боян Желев, както и полицейският началник Иван Пенчев сдават властта.

Пред Околийското управление се стича множество народ, пред който новият управител Гено Гутев провъзгласява, че в страната е установена новата Отечественофронтовска власт. Множеството с възторг посреща партизаните и съветските воини. Навсякъде новата власт се установява при пълното съдействие на населението.

През септември 1944 г. за първи секретар на Околийския комитет на БРП(к) е избран Станьо Василев, като до 1950 г. се редуват заедно с Тодор Янкуловски. В новоизбрания Околийски комитет наБРП(к) влизат Станьо Василев-секретар, Гено Гутев, Христо Шкойнов, Харалан Хараланов, а в началото на 1945 г. е включен и Васил Христов.

Партийната организация по това време бързо се разраства и в началото на 1945 г. вече наброява 2000 комунисти. Поради тази причина се създава и Градски комитет на Партията, оглавен в началото от Тодор Янкуловски. Градската организация е разпределена в 4 квартални първични организации и по една във фабрика "Китка" и Околийското инженерство. По-късно първични организации на БРП(к) се създават и учредяват в Милицията, банките и в други учреждения.

Една от най-големите задачи, които стоят пред БРП(к) непосредствено след 9-ти септември е довеждането на войната срещу фашистка Германия до успешен край. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата”, новопазарци активно се включват в събирането на средства и помощи за бойците на фронтовата линия, като събраната помощ възлиза на близо един милион лева. Бойци от Новопазарско участват в състава на 4-та Пехотна Преславска дивизия от 2-ра Българска армия, като прекосяват в хода на войната полята и планините на Югославия, Унгария и Австрия.

За нарастващия авторитет и влияние на БРП(к)и ОФ свидетелстват честването на 24-та годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция на 7 ноември 1944 г., първият свободен Първомайски празник (1945 г.) и състоялият се на 27 май голям митинг,посветен на единството на ОФ преминали при голяма масовост и ентусиазъм.

В проведените на 18 ноември 1945 г. парламентарни избори, са спечелени убедителни от ОФ, които в Новопазарска околия получават 88% (29 146 гласа) от гласовете на избирателите. Година по-късно на 8 септември 1946 г. се провежда Референдумът за република или монархия. Над 90% от избирателите в Новопазарска околия дават гласа си за република. На проведените на 27 октомври 1946 г. избори за Велико Народно Събрание Отечествения фронт получава близо 94% от гласоветена избирателите (37 270 гл.), от които 19 621 за БРП(к) и 6293 за БЗНС.

Особено голямо внимание Околийската организация на БРП (к) обръща на младежта. През 1947 г. се създава Съюза на Народната Младеж (СНМ), в която се вливат дотогавашните младежки структури на партиите от Отечествения фронт, като в новоучредената организация участват близо 5000 младежи. За председател на СНМ е избран Иван Кърмазов.

В края на 1947 г. в страната се извършва национализация на индустрия, банки, вътрешна и външна търговия на дребно и едро. В Новопазарско в процесите по национализацията активно участие взима БРП(к). Национализирани са фабрика „Китка” в Нови пазар, фабриките „Звезда”, „Напредък” в гара Каспичан, както и мелници, маслобойни, хотели, ресторанти, и др. В най-големите предприятия се създават организации на БРП(к), които стават важен фактор за изпълнение на задачите на народната власт и Партията.

В полза на държавата се конфискува имуществото на осъдените от Народния съд и на незаконно забогателите през войната. В Новопазарско, Народният съд издава пет смъртни присъди на полицейски служители участвали в избиването без съд и присъда на партизани, издевателствали жестоко над арестувани жени и девойки. Новопазарската общественост посреща с одобрение издадените присъди.

През декември 1948 г. Петия Конгрес на БРП(к), оределя генералната линия за построяване на социализма в България през следващите 15-20 г. Възстановено е името Българска Комунистическа Партия (БКП). Дейно участие в дебатите взима Станьо Василев, който в речта си подчертава нуждата от организационно укрепване на Околийските партийни комитети. Същата година се провежда и ІІІ конгрес на Отечествения фронт. Конгресът решава ОФ да се реорганизира в Единна обществено-политическа организация на всички трудещи се, с оглед сплотяването им в борбата за социализъм. В тази връзка на 2 март с.г. в Нови пазар се провежда Околийска учредителна конференция на ОФ с участието на 313 делегати. Избран е нов Околийски комитет на ОФ. В редовете на Околийската организация членуват 5512 души, в т.ч. 3037 комунисти. Местните организации на Народен съюз "Звено" и БРСДП се саморазпускат и вливат в структурите на ОФ. Една част от членовете на БРСДП са приети в БКП.

Новопазарската околийска партийна организация полага големи усилия за създаването и укрепването на първите кооперативни стопанства от 1945 г. - в с.Мировци, с. Каспичан и с. Марково. Така в началото на 50-те в Новопазарска околия работят 45 ТКЗС, включващи 6390 домакинства, с 363 640 дка обработваема земя, 4100 говеда, 9100 птици, 40 700 овце, 3674 свине. Под ръководството на БКП започва работа по организационното укрепване, подобряване отчетността и опазване имуществото на стопанствата. В резултат на взетите мерки в околията се създава истинско движение за навлизане на селските стопани в ТКЗС.

През 1954 г. се провежда VІ конгрес на БКП. От Околийската партийна организация в конгреса участват 4-ма делегати, начело с първия секретар Тодор Янкуловски. Конгресът отчита, че под ръководството на БКП 5 годишния план за социално-икономическо развитие на България е изпълненуспешно. Петилетката приключва успешно и в Новопазарска околия: над 57% от селските домакинства и 58% от обработваемата земя в околията са в ТКЗС.

В началото на 50-те основен приоритет в политиката на БКП е електрификацията и водоснабдяването на всички населени места от околията, като до края на 50-те не и без активната помощ на населението, няма селище без ток и вода.

Пленумът на ЦК на БКП, проведен от 2 до 6 април 1956 г. и останал в историята с името Априлски, поставя изискване за възстановяване на ленинските норми на вътрешно партиен живот, осъжда култа към личността на Сталин и В. Червенков.  Пленумът отделя голямо внимание на икономическото развитие на страната. За напред ще се залага на развити производствени технологии с по-висока производителност и икономическа ефективност.

Новопазарската околийска партийна организация одобрява изцялоАприлската линия. На пленум проведен на 21 юни 1956 г. комунистите от околията обстойно се запознават с взетите решения. Следват съвещания с партийните активи по места, на които се прави критична оценка на методите на работа, случаите на некомпетентност и субективизъм, поставят се по-високи изисквания към организационния живот на редица първични организации.

Активизира се и Околийският комитет на БКП. На втори ноември в Нови пазар той провежда пленум по потготовката на кадрите, а на 28 декември и пленум за работата на Околийската партийнаорганизация за повишаване активността и авангардната роля на комунистите. В критичен дух се отбелязва незадоволителната образователна потготовка на кадрите, малкият партиен стаж и скромен организационен опит. За целта се разкриват 3 постоянно действащи семинари - в Нови пазар, Никола Козлево и Сини вир - за потготовката на кадри за ТКЗС. Други 4 семинари повишават потготовката на партийните кадри. Специално внимание се отделя за укрепване на партийното ядро сред турското население в околията, за повишаване на неговата образователна и културна потготовка.

Околийската отчетно-изборна конференция от 9 февруари 1957 г. поставя задачи за борба с бюрократизма и по-здрава връзка на политическите държавни и стопански дейци с хората. Окончателно се утвърждава бригадната организация на производството, разгръща се социалистическото съревнование. В резултат на мерките Новопазарската промишленост изпълнява планът си за 1957 г. на 113%.

След Априлския пленум значителни промени настъпват в образованието, културата, обществено-политическия живот,като е напълно ликвидирана неграмотността сред населението в околията. Отбелязан е подем в художествената самодейност - подобрява се и читалищната материална база. Подобрена е и информационната система, като от 1957 г. започва редовното вписване на вестник "За богата реколта" с редактор Илия Илиев.

Околийският комитет и основните партийни организации полагат грижи за повишаване ролята на ОФ в обществения живот. В кварталните и селски комитети, комунистите поемат инициативата при решаването на проблемите на благоустройството, водоснабдяването, електрификацията, хигиенизирането, снабдяването с храни и стоки.

Проведеният през юни 1958 г. VІІ-ми конгрес на БКП, отбелязва утвърждаването на социализма като обществен строй в България и поставя нови задачи за по-нататъшно изграждане на неговата материално-техническа база и за духовното развитие на членовете на новото общество. Веднага след Конгреса, на 18 юни 1958 г., Първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков се среща с трудещите се от Нови пазар, с. Мировци, Пет Могили, Тодор Икономово, пред които говори за решенията на конгреса и задачите, произтичащи от тях.

Непосредствено след VІІ-ят конгрес на БКП, се извършва административно-териториална реформа, която се отразява върху развитието на страната и района. В съответствие с нея се извършват промени в партийните, държавните и обществени структури. Премахват се околийските звена на народните съвети, БКП и обществените организации. На тяхно място се изграждат градски и общински организации и комитети. Новопазарската градска партийна организация включва 26 първични организации с 850 членове. За секретар на ГК на БКП в Нови пазар е избран Христо Гатев. В повечето от общинските комитети за секретари се издигат кадри на бившият Околийски партиен комитет. С тези промени завършва един важен и труден етап от историята на Новопазарската околийска партийна организация. В него са осъществени важни стопански и обществени изменения в околията. Създадена е значителна материална база в селското стопанство, промишлеността, търговията, съобщенията; постигнати са динамични ръстове на произвежданата продукция, на производителността на тгруда и ликвидиране на безработицата сред мъжете в околията. Създаденото в този период става основа запо-нататъшното развитие на Новопазарския край. Кадрите на бившата Новопазарска околия заемат отговорни ръководни постове наокръжно равнище. Сред тях са Ангел Крайчев, Милю Иванов - Маджара, Тодор Янкуловски, Васил Вачков, Георги Великов Станчо Евтимов.

През периода 1960-1970 г. партийните организации изпълняват решенията на VІІ-я (1958г.), VІІІ-я (1962г.), и ІХ-я (1966г.), конгреси на БКП и плановете за социално-икономическо развитие на страната за трета, четвърта и пета петилетки. В тях се предвиждат ускорени темпове за развитие напроизводителните сили, укрепване насоциалистическите производствени отношения и извеждане на водещо място на промишленото производство.

В местната икономика през периода настъпват съществени промени. До 1958/9 г., общовзето тя се развива с бавни темпове. След VІІ-я конгрес, в отговор на партийния призив за бързи темпове на социалистическото строителство, в Новопазарския край се разгръща мощно движение - "Петилетката - в съкратени срокове!". Градският комитет и партийните организации по места полагат грижи за снижаване себестойността на продукцията, намаляване на брака, повишаване производителността на труда, премахване на престоите; разгръща се масово социалистическо съревнование. Новопазарската промишленост изпълнява петилетните планове две години предсрочно.
Петилетният план на VІ-а петилетка (1961-1965 г.)е напрегнат, но реален. За по-близко ръководство, от 1962 г. в Нови пазар се въвежда практиката икономическите и организационно-техническите плодове на предприятията да се разглеждат в Градският комитет на БКП, чиито секретар от 1961 г. е Стефан Вачков. Комитетът полага грижи за нарастване на инвестициите и на производствените мощности. В резултат на провежданата политика, основните промишлени фондове в Нови пазар за петилетката нарастват с 49%, а заетите впромишлеността достигат 3800 души.

Промени настъпват и в партийно-политическата работа и широка популярност придобива движението на бригадите за ударен комсомолски труд и бригадите за образцов социалистически труд, прераснало в движение на комунистически труд. То има важен принос в постигането на по-висока производителност. В него се включват над 100 бригади и над 1200 участници.

В резултат на усилията петилетната програма е изпълнена по всички показатели. В Новопазарската община съотношението Промишленост/селско стопанство достига 64:36, т.е. индустриализацията в общината е осъществена.

Важно събитие за новопазарци е посещението на Първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков през м. септември 1966 г., който се запознава с проблемите на общината и дава указания за работата на Градската партийна организация.

Деветият конгрес на БКП (1966 г.), поставя задачата за поврат от екстензивно към интензивно развитие наикономиката в страната. С Постановление на МС от 10 юни 1966 г. е утвърдена нова система за ръководство на икономиката, целяща засилване на ролята на финансово-кредитната система, обвързването на крайните резултати с трудовото възнаграждение; въвежда се отраслово ръководство и се създават държавните стопански организации (ДСО). С новияпетилетен план се предвижда бързо повишаване на жизнения стандарт на населението. Усилията на ГК на БКП през този период са насочени именно към успешното прилагане на новата система за икономическо ръководство.

След пленумът на ГК на БКП от януари 1968 г., в Нови пазар се създават нови промишлени предприятия: "Лебед" - за производство на фаянсови плочки, мергелна вата и огнеупор; "Плиска", поело производствените дейности на бившия Промкомбинат, "Маяк" - специализирало се в производството на корабно оборудване.
Малко предипровеждането на Х-ти конгрес на БКп, Новопазарската партийна организация претърпява структурна промяна. На базата на градските партийни организации в Нови пазар и Каспичан и на общинските организации в селата Мировци, Стоян Михайловски и Плиска е изградена районна организация на БКП. Учредителната конференция от 19 февруари 1971 г. избира за Първи секретар Стефан Вачков, а за секретари на РК на БКП - Владимир Демириев и Георги Атанасов. Запазват се градските комитети в Нови пазар, със секретар Георги димитров и в Каспичан - със секретар Иван Колев. Районната партийна организация наброява 2830 комунисти. От тях работниците са 40%, селяните - 36%, служащи и интелигенция - 24%.

Десетият конгрес на БКП се провежда от 20 до 25 април 1971 г. Той определя насоките за работа през шестата петилетка (1971-1975г.). Главно направление в икономическото развитие на страната се предвижда да стане ускорената индустриализация, внедряването на нови технологии, на комплексната механизация, автоматизация и кибернетизация,на най-доброто от научно-техническата революция. Паралелно трябва да се усъвършенства и социалното управление и да се разширява социалистическата демокрация. Главната задача, определена от конгреса е изграждането на развито социалистическо общество в България. Приети са и основните принципи на проекта за нова Конституция.

ХІ-я конгрес на БКП (март-април 1976 г.) набелязва задачите за развитие на страната през VІІ-а петилетка (1976-1980 г.) с перспектива до 1990 г. През август 1976 г., в Нови пазар пристига отново Първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. Той участва в откриването на новия порцеланов завод в Комбината "Китка" и в разговор с партийния актив се запознава с проблемите на местната икономика. През м. юни 1977 г. председателят на Министерски съвет Станко Тодоров посещава "Китка" и Новопазарския лозов масив, известен в страната с качествените си бели сортове грозде и маркови вина.

Постигнатото през 70-те години от Новопазарската партийна организация в изграждането на развитото социалистическо общество - напредъкът в икономиката и социалната сфера, в обществото - политическия и духовен живот са резултатит на нейните пораснали възможности, по-добро ръководно умение и безспорен авторитет.
Дванадесетия конгрес на БКП проведен от 31 март до 4 април 1981 г., съвпада в годината, когато се отбелязва 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Конгресът дава висока оценка на постигнатото от българския народ и партията през 70-те години.

В чест на проведеният през април 1986 г. ХІІІ конгрес на Партията в Нови пазар е открита фабрика "Лебед" - за художествена и сувенирна стъклария, главна заслуга за което има енергичният специалист Кирил Ганчев.
В началото на 80-те години Нови пазар променя коренно своят облик. Завършени са сградите на Партийния дом (1981 г.), Читалище "Христо Ботев" (1984 г.), Общинска болница(1983 г.), Профсъюзния дом на културата. В чест на 100 годишнитата от обявяването на Нови пазар за град е завършена реконструкцията на централната градска част; оформена е пешеходна алея с водни каскади и ефектно осветление; реконструирана е търговската мрежа по главната улица. В по-голямата част построеното е с активното съдействие на населението и доброволен труд. Успехите на Новопазарската община през 80-те се дължат на по-близкото партийно ръководство и помощ и на всеотдайния труд на хората.

През 80-те години начело на Общинската организация на БКП са Стефан Вачков (1981 г.), Иван Станков (1981-1983 г.), Стефан Нанков (1983-1986 г.), Николай Хр. Николов (1986-1989 г.), инж. Никола Енчев (1989-1990 г.).
Като секретари на ОбК на БКП работят Владимир Демирев (1981 г), Георги Димитров (1981-1985 г.), Румен Панайотов (1983-1986 г.), Георги Гроздев (1985-1990 г.), инж. Веселин Недялков (1986-1987 г.), Васил Георгиев (1987-1990 г.), Никола Пенев (1988-1990 г.) .
Още на Юлския Пленум на ЦК на БКП (1987 г.), и последвалите партийни национални форуми се търсят пътища за преустройство, но дори смяната на Т. Живков на пленума на 10 ноември 1989 г., не осигуряват такива. В търсене на новото си място БКП е принудена през 1990 г. да се раздели и с името си - става Българска Социалистическа Партия (БСП). Променя програмата, устава, характера си. Въпреки това тя продължава да е политическа сила, най-голяма и най-важна, с която се съобразяват и външните "съветници". Нещо повече, и през 1990 и през 1991 г., броят на членовете й продължава да нараства.

В края на 1990 г., Новопазарската партийна организация наброява 2719 членове, организирани в 88 ППО. С промяната на името си Новопазарската организация на БКП завършва един сложен, важен, полезен за хората и поучителен етап от съществуването си.

РЪКОВОДИТЕЛИ.
І ОКОЛИЙСКИ КОМИТЕТ НА БКП 1944-1959
Станьо Василев Попов - м. септември 1944 - м. януари 1946 г.; м. януари 1947 - м. март 1947 г.
Тодор Георгиев Янкуловски - м. януари 1946 - м. януари 1947 г.; м. март 1949 - м.юли 1950 г.; м. април 1954 - м. май 1959 г.
Иван Гатев - м. юли 1950 - м. юли 1951 г.
Ангел Крайчев - м. юли 1951 - м. април 1954 г.

ІІ ГРАДСКИ КОМИТЕТИ НА БКП 1944-1949 г.; 1959-1979 г.
Тодор Георгиев Янкуловски - м. октомври 1944 - м. октомври 1945 г.
Ганчо Анев Стоев - м. октомври 1945 - м. януари 1948 г.
Кръстю Димитров Теофилов - м. януари 1948 - м. март 1949 г.
Йордан Петров Балабанов - м. март 1949 - м. ноември 1949 г.
Христо Гатев - м. май 1959 - м. февруари 1961 г.
Стефан Ганчев Вачков - м. февруари 1961 - м. декември 1970 г.
Георги Димитров Димов - м. декември 1970 - м. януари 1976 г.
Стефан Ганчев Вачков - м. януари 1976 - м. януари 1976 г.

ІІІ РАЙОНЕН КОМИТЕТ НА БКП 1970-1976 г.
Стефан Ганчев Вачков - м. декември 1970 - м. януари 1976 г.

ІV ОБЩИНСКИ КОМИТЕТ НА БКП 1976-1990 г.
Стефан Ганчев Вачков - м. януари 1979 - м. февруари 1981 г.
Иван Станков Дочев - м. февруари 1981 - м. март 1983 г.
Стефан Нанков Добрев - м. юли 1986 г.
Николай Христов Николов - м. юли 1986 - 1989 г.
инж. Никола Кирилов Енчев - 1989-1990 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар