четвъртък, 2 август 2012 г.

Новопазарската партийна организация до 1944 г.


Пръв разпространител на социалистическите идеи в Нови пазар е Янаки Вергиев. Работил известно време като секретар на Общинското управление от 1892 г. е назначен за библиотекар в Новопазарската околийска библиотека. След две години е уволнен и отваря книжарница в града и същевременно е настоятел на партийния печат в Нови пазар и околията.


Първите привърженици на социализма в града са предимно учители, занаятчии, чиновници. В първите месеци на 1894 г. в Нови пазар е изградена социалдемократическа дружинка, в която влизат Янаки Вергиев, Жеко Радев, Пеню Станчев, Куни Железов и др. Още от самото начало Новопазарската дружинка застава твърдо срещу политиката водена от тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, от където започват нейните проблеми с властта. През същата година на проведените избори за народни представители за кандидат на Новопазарска околия е издигнат Янко Сакъзов. Той и Никола Габровски са първите депутати социалисти в историята на България.
През 1899 г. в гр. Плевен се е състояло учредяването на БЗНС, а в Нови пазар структурата се появява през 1903 г. Това е безпорен удар върху социалдемократическата организация, тъй като се дублират идеологийте най-вече защитата на интересите на селското население. Все пак социалистите дейно участват в организираната стачка на ЖГ Каспичан проведена от 20 декември 1906 до 31 януари 1907 г.

През следващите години няма масови прояви. Сериозното си участие в обществения живот на социалистите е свързан с антивоенните прояви насочени срещу участието на България в Първата световна война избухнала през 1914 г. На организирания митинг в Нови пазар участие вземат над 1000 души от града и околните села.
След разделянето на социлистите на широки и тесни през 1903 г., в Нови пазар селно влияние имат идеите на тесните. Централния комитет на БРСДП ( т. с. ) след войните започват да набират симпатизанти и членове отново сред обикновенното население и най-вече сред недоволните от последиците от тежките войни Балканските и Първата световна. Набирайки мощ те отново вземат дейно участие в Транспортната стачка състояла се 1919 – 1920 г. в ЖГ Каспичан и съпроводена с масови протести на служители заради тежкия труд и ниското заплащане. На 25 май 1919 г. се провежда 22 партиен конгрес на БРСДП (т.с.), където се приемат програмна декларация с която се поставя задача за подготовка на въоръжено въстания и преименуване на партията БКП (т.с.).

След жестокия преврат от 9 юни 1923 г., когато е свалено правителството на БЗНС и насилствената смърт на министър-председателя Александър Стамболийски в България отново се завилва на вълната на недоволство. Сред комунистите в страна отново се засилва желанието за въоръжена борба. През месец август същата година на заседание на ЦК на БКП се поставя задача за подготовка за такова въстание. В Новопазарско също започва поготовка като за целта първоначално се прави една обиколка в града и селата за организиране на мъже за тази цел. С тази задача се нагърбват Станьо Василев и Борис Чехларов-секретар на районния комитет на БКП в Нови пазар.

Въпреки голямата подготовка в уречения ден за започване на въоръжените действия се събират едва десетина души. Една част от тях начело с Чехларов и Язаджиев се отправят към с. Мировци. Там са превзети общината, арестувани са кмета и водачите на „Сговора” ( така се е наричала партията,която тогава управлява държавата ). След това са превзети и управленията на останалите съседни села с участието на местни въстанници – Писарево, Беджене, Преселка, Жилино, Ст. Михайловски и Памукчи. Изпратен и отряд в Нови пазар. На 23 септември се сформира общ въстаннически отряд под ръководството на Цаньо Цветков. След тези събития и воденето на няколко сражения срещу четите са изпратени войскови части и някои от дейците на комунистите са избити. От този момента започва и жестокостта на властта. Полага се началото на масово избиване, побой на публични места и издаване на присъди.

На 4 януари 1924 г. Народно събрание приема прословутия „Закон за защита на държавата”, с който се забранени БКП, Партията на труда, БКМС, Кооперация „Освобождение”. Въпреки забраната тези организации продължават своята нелегална работа и пропаганда срещу властта и подготвя кадри. През следващите години БКП разширява влиянието си сред работническата класа. На 23 февруари 1929 г. в Нови пазар е създаден РМС ( Работнически младежки съюз ) със секретар Райчо Гористанов. От тук до преврата на 9 септември освен, че набита членска маса и симпатизанти, комунистическата партия се првръща в единствената алтернатива на тогавашната власт. Разгърната е една огромна мрежа в града, селата, предприятията, коликтивите и местните учители. Тогава са изградени нелегални квартири, явки, събиране на оръжия, хранителни продукти необходими за нелегалните борци. В изпълнението на тази задача активно се включват Васил Вачков, Адам Якимов, Георги Великов, Йордан Минчев, Аврам Иванов, Стефан Вачков, Антон Каров, Иван КАрмазов и др. Сред най-дейните активисти са Станьо Василев, Марин Вачков, Зия Моллов, Христо Шкойнов, Климент Куртев, Владимир Хараланов, Гана и Ганчо Вачкови, Мария и Илия Хараланови, Стефка и Васил Малеви, Райчо и Йорданка Гористанови, Мильо Иванов – Маджара, Тодор Начев и др.

След като съветската армия настъпва стремително през Румъния и се отправя към границата й с България в нашата държава започва масово вълнение сред населението. Все пак СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г., но никъде не се водят сражения. Червената армия е посрещната като освободителка.

В Нови пазар съветските войски преминават на 8 септември. Превзети са пощенските станции в града и Каспичан. Комунисти, земеделци и привърженици на ОФ ( Отечествен фронт ) предприемат завладяване на околийското управление. На другия ден комитета на ОФ начело със завърнали я се от затвора в Дивдядово Гено Гутев взема властта без съпротива от управителя Боян Желев и полицейския началник Иван Пенчев. С кратка реч, новият околийски управител Гено Гутев уведомява насъбралите се хора, че от този ден в страната е установена новата Отечественофронтовска власт. Гражданите издигат арка в чест на съветската армия. От преминаващите руски коли слизат партизаните – новопазарци Марин Вачков – Младен ( партизански псевдоним ) и Владимир Хараланов – Добри.

През същия ден, партизани от Новопазарската група, заедно с присъединилите се към тях активисти на БРП и РМС обхождат всичките села от Мировския и Петмогилския район и установяват властта на ОФ при пълното съдействие на местното население.


РЪКОВОДИТЕЛИ на партийната организация до 1944 г.
Янаки Вергиев - 1894 г.
Жеко Радев - 1895 г.
Пеньо Станчев - 1896 - 1898 г.
Куни Железов - 1899 - 1903 г.
Александър Железаров - 1918 - 1919 г.
Радуш Димов - м. май 1919 - м. септември 1919 г.
Борис Иванчев - м. септември - 1919 - 1920 г.
Съби Писков - 1920 - 1921 г.
Минчо Герчев - 1921 - 1922 г.
Борис Чехларов - м. март 1922 - м. октомври 1923 г.
Илия Хараланов - 1924 - 1925 г.
Станьо Василев - 1926 - 1943 г.
Христо Шкойнов - 1943 - 1944 г.

1 коментар:

  1. Шапки долу! На колене!.....Вии жертва паднахте в борбата със здравната система...Отиде си моя добър приятел Данчо , макар и варненски жител, родом от стария български град Нови пазар.Помнете го като метеор !Силен , бляскъв, устремен...с жажда за живот! Колкото - толкова ! Мир на праха му!

    ОтговорИзтриване