петък, 14 септември 2012 г.

Времето лети, а държавата и тя с него!

Срив на раждаемостта у нас! Недостиг на кръв в половин България! Болни и стресирани учители влизат отново в класните стаи от понеделник! Художник защитил дома си от наркоман, влиза зад решетките! Дъщеря подменяла картини в бащина галерия!  Така звучат накратко част от заглавията, с които всички телевизии ни казват по едно "Добро утро" сутрин. Пиеш си чая и в същия момент ти говорят за кръв, смърт, кражба или болести. Ако ли не, пък те задавят с цената на олиото, бензина или противоречията Москва-София, Boiko v.s Putin. Кунева срещу всички. 

Апокалипсисът, така както ни го представят американските филми е едно банално видео. Някакъв астроном една вечер си гледа звездите и вижда метеорит. Нужни са само няколко бързи удара по клавишите на клавиатурата, за да разбере с ужас, че тоя метеорит се носи към Земята. Ако не е метеорит, то ще е някаква аномалия в земните пластове. След кратка консултация в Белия дом, започват евакуация - спасяват най-ценните, най-платежоспособните хора на Планетата сред които английската кралица с нейното кученце, отплават на три големи кораба, минават 40 дена, водата се отдръпва и живота започва отначало.  

В България апокалипсисът се задава бавно и мъчително. Набира сила и скорост, като ураган от най-висока степен, връхлитащ Мексиканския залив. Но вместо да отслабне до най-обикновенна буря във вътрешността на континента, ураганът продължава да вилнее и да всява страх и ужас ден, подир ден. Той вършее нивите, домовете на гражданите, банките, работните места, стигайки дори до по-високите етажи на властта.

Тези, дето все пак са се качили на спасителните кораби само наблюдават "я, да видим колко народ ще изкапе, ако му вдигнем тока с още 10%; ами ако олиото стане 4 лв? Ами ако решим няколко месеца да не му даваме заработеното? Дали няма да вземе и на китайски да се моли - той работникът? Ами ако дървата станат 100? Дали някой ще откаже да си ги купува? Ами ако се пробва да изкара зимата без дърва"? Същински "Биг Брадър". Памела Андерсън краставица да яде.

300 и кусур хиляди щял да й бъде хонорарът - фейсбук ври и кипи! А навън подухва лек ветрец.  Ни помен, нищо - ама фейсбук продължава да си ври и кипи! След няколко седмици обаче ще гледа без лупа и ще цъка с език, ще точи лиги по Памела и ще я одумва. След това ще дойде ред и на останалите сезонни участници. 

Други пък одумваха героите на един турски сериал по една от телевизиите. След поредната серия, се врътва една студио-дискусия, в която участниците надълго и нашироко гледаха под лупа личността на един турски султан и на жените в неговия харем. Чудесно, казах си аз най-после предаване, в което не участва Божидар Димитров или някой Индиана Джоунс, но пък предаване в което не говорят за българските национални герои, а за личността на един османски султан, на базата на един филмов проект заснет край Златния рог. Доживях и това!

Няколко баби пък молели днес Бойко да поживял с техните пенсии, ами да бяха го помолили преди три години, преди да бяха си го избрали? Ама късно е вече, ще си останат с молбите. Няма такъв политик, балама, който да се пробва в този бабешки сървайвър. Защото баламите са обикновенно по милион-два и излизат наяве в изборни дни.

Времето лети, а държавата и тя излетя. Четах днес, че раждаемостта пада ударно. Нима през 1926 г., са се родили 202 000 бебета? Нима тогава хората са живяли толкова добре, че да могат да си позволят да гледат по повече от едно дете? Тогава дори болниците са били рядко срещано здание в българските градове (за селата има ли смисъл да споменавам) да не говорим за АГ-отделения и всички удобства, благодарение на несравнимия напредък на здравеопазването в сравнение с онези времена?

Тъжно бъдеще очаква малките градчета, защото на селата времето им свърши. Тъжно бъдеще, защото те ще тръгнат по пътя на селата. В много български села някога имало училище, детска градина, имало сватби, имало хора. Днес са останали по неколцина възрастни насред полуразрушените останки на училището, градината, кметството... И понеже писах вече за раждаемостта, правя една бърза проверка в Уикипедия и установявам например, че моят Нови пазар днес има жители, толкова колкото са били те през 60-те години на миналия век. И едва ли ситуацията е не по-различна и в други български градчета. И едва ли тая ситуация (тенденция) може да се промени в по-добра насока...   

Но толкова. Да се надяваме, че ако не Бойко, то Памела може да ни оправи. Да се надяваме, че учениците най-после ще научат повече за Сюлейман Великолепния. И понеже тук в България не можаха след 90-та година да направят някой свестен филм на историческа основа, ще научаваме много интересни подробности за султанските хареми край Босфора. Помните ли как почваше сериалът "Капитан Петко Войвода"? Преди началото на всяка серия в продължение на няколко минутки българския писател Николай Хайтов разказваше изключително увлекателно отделни факти и истории около личността на "Капитана". Няма да видите лъскавото студио, силните прожектори, камери, микрофони и публика събрана по не знам какъв начин... Но това беше в едни други времена, когато учениците не се срамуваха да признаят пред връстниците си, че четат книга в свободното си време и не се вълнуваха чак толкова, колкото може би сега, кога, как и на кого ще се спусне "в ефир" легендарната Памела Андерсън.                   

Няма коментари:

Публикуване на коментар