събота, 8 септември 2012 г.

За Тато и "престъпния" му режим

Билборд с лика на Тодор Живков посреща гостите на Несебър и Слънчев бряг, а кмета на врачанското село Бели извор свали знамето на ЕС и постави лика на Тодор Живков на фасадата на селското кметство. Потрет на Тодор Живков окачен на входа на жилищен блок в Кюстендил пък беше откраднат дни преди президентските избори през 2011 г.  

Бай Слави от Разград е наредил на една от стените в дърводелската си работилница портретите на цялото политбюро на ЦК на БКП. Не портрет, а цял паметник е издигнат на бившия Първи и в неговия роден Правец. Сещам се, че и в Нови пазар един човек беше окачил Тато в гаража си. 

Утре е девети септември. Хиляди привърженици и членове на БСП и другите формации от левия спектър ще отбележат по един или друг начин този празник. Защото за хиляди българи тази дата си е точно празник. 

Преди две години БТВ се включи на живо от с. Калище, Кюстендилско за да ни покаже цялото село празнува девети - с поставените на видно място портрети на Георги Димитров и Тодор Живков. А на въпросите на Антон Хекимян лагерите, убийствата и пр. след девети местните отговаряха кой как му падне. 

Вероятно същия сценарий ще се повтори и утре, макар че е неделя и може би телевизиите няма да отразят на живо поредната "манифестация" в това българско село. 

Девети септември и до ден днешен е дата, която продължава да бъде приемана нееднозначно. Добре че беше вчера една публикация на Иван Бедров за да си припомня, че преди 12 години комунистическия режим в България беше обявен за престъпен. Авторът ни припомня и част от приетия от кабинета "Костов" закон състоящ се от 4 члена, като чл.3 (2) от същия този закон гласи следното:
Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“ 
В чл. 2 от същия този закон се изброяват редица провинения на режима, който е виновен за неща като например моралния и икономически упадък на държавата, безогледното унищожаване на природата и ред други. 
Без съмнение, атрактивните в началото на прехода дисиденти и антикомунисти получиха възмездие - омразния режим беше поставен извън закона, по логиката на който онези люде, които и утре ще извадят портретите на Тато и ще проведат своите "манифестации" из редица градове и села, са престъпници. 
Не бих отрекъл, че след 9-ти и особено покрай девети са е имало много несправедливи издадени присъди, че е имало и лагери, че несъгласните с комунистите са били преследвани и възпрепятствани по един или друг начин. Да, може спокойно да се говори за жертвите на комунизма. Но когато споменаваме жертвите след 9-ти, не трябва да забравяме и тези преди тази дата. Това са години, в които хиляди български граждани са преследвани заради своите убеждения, които те открито изповядват и заради които стотици и хиляди от тях са интернирани в лагери, преследвани от войска, полиция и жандармерия. Хиляди биват подлагани на мъчения, убивани и преследвани без съд и присъда.
В днешните учебници по история няма да срещнете нито ред за съдбата на с. Ястребино, край Омуртаг, където на 19-ти декември1943 г.  пристига военен отряд и арестува 18 души, 6 от които невръстни деца. Цялото село трябва да бъде унищожено, защото всички са комунисти, казва околийския управител. Арестуваните са набързо разпитани и след няколко часа изведени извън селото, където без съд и присъда намират своята гибел.  
В месеците преди девети септември близо 200 души - ремсисти и комунисти са арестувани в Нови пазар и околностите. Сградата на днешната гимназия е превърната във затвор, а със затворниците се отнасят по "най-хуманния" начин. Вероятно това е и причината един 21 годишен младеж от с. Зайчино Ореше, Новопазарско да направи опит за бягство, за да бъде впоследствие прострелян в двора на гимназията (затвора), където е оставен без да му бъде оказана никаква медицинска помощ. По-късно вечерта един полицейски служител прекратява мъките на Димитър Петров с един последен изтрел. 
Някога в двора на това училище е имало и паметник на загиналия. Но нали това са хора все "терористи" и бунтовници или престъпници, което е и причината вероятно този паметник да бъде свален и вероятно унищожен в първите дни на прехода.
Днес тези "престъпници" не съществуват, нито за учебниците по история, нито за държавата. Тях никога сигурно не ги е имало, а тези - "лудите" дето утре ще манифестират и ще поставят венци и цветя на все още оцелелите паметници на онези, споделили съдбата на Димитър Петров от с. Зайчино Ореше ще ги дадат по телевизията под подигравателните погледи и въпроси на някоя репортерка или репортер, все тая.
Ако трябва да приемем, че в края на режима, в последните му дни, страната е доведена до, икономическа разруха, упадък на ценностната система, унищожена природа и че интересите на страната са били подчинени на чужда държава до степен на обезличаването на националното ни достойнство и практическа загуба на националния ни суверинитет, тогава се питам какво имаме днес, 22 години по-късно? Каква държава сме и накъде отиваме днес? 
Милион и седемстотин хиляди български граждани липсват по естествени причини, или поради емиграционни такива. Образование и здравеопазване - в колапс. Морални ценности - не са ни останали такива. Икономика преди десети е имало, днес е точно обратното - има сервитьори и бармани - с по няколко дипломи в джоба. Свобода на словото? И да я е имало след 10-ти, днес тя е нещо много относително. Но пък за сметка на това банани имаме, кебапчета имаме, чалга имаме и море от бетон си имаме. Онова Черното море, се намира отвъд онова...бетонното. През последните 22 години, родните управници гледаха ту на изток, ту на запад, а днес погледът им се простира и зад Океана. В село Бели извор, погледът на хората стига до балкона на кметството, откъдето ги наблюдава само Тато. 
Не ме обвинявайте в носталгия - аз няма как да изпитвам такава, защото не съм живял в онези времена, но изпитвам по-скоро ужас, защото с тези темпове на развитие след 50 години ще имаме една много по-различна България - малобройна, етнически разнообразна, и още по-бедна. И ако за някои е спорен въпросът, каква държава - силна и уважавана, или разрушена такава ни е оставил Тато, то каква държава оставят подир себе си неговите приемници?   

Няма коментари:

Публикуване на коментар