петък, 19 октомври 2012 г.

Просто искам да знам...


Преди няколко седмици може бях добавен към една от може би хилядите групи във фейсбук. Често ми се случва, а и не само на мен разбира се да бъда добавян към групи в социалната мрежа, без някой да ме е питал искам ли не искам. Забелязал съм, че някои потребители се дразнят, когато изведнъж се озоват питани, непитани в поредната набираща популярност и най-вече членове на фейс-група. Често те пишат по стените на съответната група, където питат кой, и от какъв зор ги е включил в нея против волята им.

И ето, че в един мисля  слънчев септемврийски ден се озовах във фейсбук групата „БСП срещу ГЕРБ”. Съдейки по това какви хора проявяват най-голяма активност в групата, си направих изводите, че тя вероятно е формирана и замислена от хора или кръгове близки до БСП. Също така пак допускам, че БСП си е поставила за цел да засили присъствието си във социалните мрежи и изобщо в интернет пространството. Най-вероятно и проектът „БСП срещу ГЕРБ” е само една малка част от целите, които БСП си е поставила за изпълнение в месеците преди парламентарните избори.
Разбира се аз не възразих да участвам в групата и следях активно какво се публикува или коментира в нея. До момента в който не видях един коментар под една от публикациите, където някой беше написал нещо по повод актуалните социологически проучвания, според които БСП са изравнени по доверие. Коментарът беше следния: „ Хайде всички, които ореваха орталъка, че не мърдаме от 16%, сега имат възможност да дискутират колко малко са 20%.”

Как обаче да отговориш на такъв коментар? Не знам защо, но се почувствах като обвиняем, задето за последните три години съм писал не един път за стоящото на едно място и дори потъващо доверие в БСП. И прецених, че мястото ми вероятно не е в тази група. Сигурно ще питате, защо не съм влязъл в дискусия с автора на този коментар, но ще ви отговоря, че почти никой от хилядите членове на групата не се пробва продължи дискусията. Та защо аз да го правя.

Ама пък взех, че след известно време пак се присъединих към групата, която набъбна до около 4500 души. Докато отново не прочетох следния коментар: „Каквото и да говорят противниците на Станишев, той не само успя да запази целостта на БСП след поражението на изборите през 2009 г., но дори и разшири подкрепата за нея”.

Преди може би две години щях да вляза в спор с другарката, която беше изтипосала този коментар, но сега направих най-лесния избор – за пореден път напуснах групата. И този път се почувствах засегнат, защото доколкото ми е известно и аз съм включен от 2010 г. насам в графата „противници на Станишев”. Нищо, че по-скоро съм противник на статуквото в БСП, но как да обясня това на другарите? Някой броил ли е десетките молби и приканвания на БСП през последните три години за оставки на тоз или онзи министър от ГЕРБ? А колко оставки заваляха в БСП след изборния крах на партията през 2009 г.? Ами през 2011 г.? Защото Сергей Станишев не е паднал в БСП през 2009 г., а много по-рано. Защото през 2009 г. тъкмо след „успешния” мандат на Тройната коалиция БСП събра най-малко депутати в парламента за последните 22 години; защото през 2011 г. БСП не успя да победи ГЕРБ тъкмо в големите областни градове и загуби президентските избори; защото сериозната и социална БСП допусна да бъде победена от кандидатът на ГЕРБ изпълняващ длъжността Президент на Република България. Защото до преди месец, БСП все още си стоеше на нива 16-17% подкрепа. Мога и още примери сигурно да дам, но какъв е смисълът?    

Наскоро лидерът на БСП Сергей Станишев стана Президент на ПЕС. В днешни времена, той вече блести в нова светлина, в нов образ. Радвам се за него и дори имах честта да изготвя от името на БСП-Нови пазар поздравителния адрес, който беше изпратен до него на „Позитано 20”. Изненада, нали? Затова Ви моля другари, сменете ми графата, ако не сте го направили вече...  

Наскоро БСП успя да спечели с убедителни резултати провелите се частични местни избора, като например този в община Калофер, където кандидатът на БСП получи 88% подкрепа. Не може разбира се да се отрече и фактът, че ГЕРБ също спечели на някои места.

Изборът на Станишев за Президент на ПЕС, успехът на частичните местни избори от преди две седмици и излязлото социологическо проучване, единственото от които регистрира изравнение на доверието в БСП и ГЕРБ, а може би трябва да добавя и неуспешният опит на Румяна Желева, да остане в ръководството на ЕНП, като че ли окрилиха левицата, дори малко повече отколкото трябва. Защото от високо много бързо се пада и болката е много по-силна. Тази болка я изпитват обаче хората от т.нар. „низини”, тези ангелчета в облаците си намират удобно и уютно убежище я в парламента, я в Брюксел...

Изборът на Станишев иначе е безспорен успех за БСП. Но в мен остана едно съмнение, че оттук нататък ще го виждаме повече в ролята му на Президент на ПЕС, отколкото в тази на лидер на българските социалисти.
Второ – безспорен е и успехът на БСП в Калофер и няколко други населени места, но не звучи сериозно да се правят някакви генерални изводи, че едва ли не народната любов се е завърнала при БСП, която догодина едва ли не ще отвее ГЕРБ на изборите. До изборите има още време, а ГЕРБ не са си казали последната дума.  

Трето – хубаво е, че БСП най-после след три години успя да докосне 20-те процента. Нищо, че това са данни само на една социологическа агенция. По-любопитно ми е какви ще са данните след един след два месеца, когато може би ще сме забравили чий Президент е станал Станишев, а изборите в Калофер минат вече в графата „спомени”.т.е. дали следващите социологически проучвания, ще отчетат продължаващия надявам се „възход” на БСП.

Но да се върна назад към групата „БСП срешу ГЕРБ”. Война ли се води между двете партии, защото първо за това се замислих, прочитайки името на групата? Ако в групата има и преобладат войниците на БСП, то къде е армията на ГЕРБ? Защото би следвало да има сблъсък на някакви виждания, сблъсък на политики на едната или другата политическа сила. Но нищо подобно. Чета коментари и възхвали за Станишев, актуални новини или някакви изказвания на хора от БСП и поздравителни коментари пак по адрес на БСП, и разбира се новини и препратки за това колко лош е ГЕРБ и в частност Бойко.

Както споменах по-горе БСП сякаш се окрили през последните един два месеца. Рейтинга й расте, Станишев е Президент на ПЕС, а бяха спечелени и няколко частични избора. И всичко това след три години на апатия, спад на доверието, загуба на президентски избори и противоречиво опозиционно поведение.

Иска ми се обаче да чета и научавам нещо повече от възхвалите по адрес на Станишев. Знам също така, и от години ни го втълпяват в главите колко лош е станал Бойко. Искам обаче да разбера нещо повече за ядрената енергетика, какво ще спечелим ние българите, когато построят „Белене”. Защото аз не съм ядрен експерт. Ако вземе управлението догодина, какво ще прави БСП за да облекчи данъчната тежест паднала на плещите на милиони българи, забивайки ги все по-надолу под прага на бедността. Искам да знам, каква политика смята да провежда БСП в сферата на здравеопазването, където батакът е страшен, а в болниците здрав може да влезеш, но жив може и да не успееш да излезеш. Искам също така да знам, каква политика ще води БСП по отношение на доходите. Искам да знам, има ли план БСП за преодоляване или поне ограничаване на щетите от демографската катастрофа, чиито последствия, вече ясно се виждат в селата и малките градове. Аз искам да знам, а сигурен съм, че и много хора искат същото. Защото с популизъм, с празни обещания или с никакви такива, с „премерване на бицепси” и кой е по по-устат и с противоречиви опити за демонстриране на оригинално говорене, урните догодина няма да се напълнят с червени бюлетини. Дори по-лошо – съществува опасност, Президентът на ПЕС и оглавяваната от него партия, догодина да получат звучен плесник, от тези, дето се заканваха, че ще напляскат руснаците. И пак ли „враговете” на Станишев ще сме най-виновни сред виновните за провала на изборите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар