Пропускане към основното съдържание

БГ Реалности - от последната стотинка до "клещите" за зъби


Наскоро, може би преди две-три седмици една история обиколи стените ни във фейсбук. В нея се разказваше за баба Мария, която отброявала последните си стотинки за да си купи 20 г салам и 100 г сирене от магазина. Неволен свидетел на тази история е Иван Проданов, който изважда 15 ст. от собствения си джоб и така доплаща продуктите на баба Мария. На другия ден същата тази баба му подарява в знак на благодарност питки приготвени със сиренето, което й е  помогнал да си купи предния ден Иван Проданов...

Благодарение на него една огромна част от потребителите на Фейсбук в България разбраха покъртителната история на тази възрастна женичка. Разбира се авторът на историята добавя един политически момент,  обвинявайки така да се каже Симеон Дянков за неволите на баба Мария. „Спахте ли добре, г-н Дянков” – обръща се гневно Проданов към финансовия министър и започва да описва същата тази история за баба Мария.

Малко след като баба Мария стана най-известната баба в цяла България и то не къде да е, а във фейсбук, един голям национален всекидневник проведе собствено разследване и вероятно с утеха констатира, че баба Мария всъщност не съществува, че историята й е измислица, а авторът на същата тази измислица е върл соц. активист от Варна. В такива моменти винаги казвам „е, и”?

Слава богу, че цялата история е измислена. Защото забелязах, че хора които не се интересуват живо от политика, започнаха да споделят тази „измислица” по стените си във фесбук, разбира се. Защото баба ми няма фейсбук и горката така и не разбра за неволите на баба Мария. Няма и нужда от фейсбук, защото като историята на баба Мария е чувала и виждала с очите си неведнъж. Само дето бабите или дядовците са с различни имена и най-често са ни съседи от долния или горния етаж, от съседната улица или пък живеят точно срещу нас. Вземат минимална пенсия, пък и по-висока да е и отрояват дните до следващата. Левчетата също, защото след сметките, които всички простосмъртни плащат, защото след средствата за лекарства на месец, които внасят в аптеката им остават точно тези левчета, с които преживяват от ден, за ден. И така до следващото седмо число на месеца, когато ще получат поредния спасителен транш, преведен им от държавата.

Така живеят повечето простосмъртни пенсионери в България, а убеден съм, че сред тях е и баба Мария, няма значение от кой ъгъл на България е. Нея също така няма да я откриете и в някоя от големите вериги магазини, защото в кварталната бакалия има всичко от което бабата може би се нуждае – мляко, хляб, леща, макарони, брашно...Защото нейните „средства” са разпределени ден по ден, лев по лев...ако не вярвате, питайте бабите си....

Да ви кажа, честно не се впечатлих толкова от историята на баба Мария, от тази измислица на някой си Иван Проданов, колкото от историята на един 60-годишен мъж, който решил да спести 50 лева и да си извади сам, с клещи, болния си зъб. И може би нямаше да научим за тази история, ако мъжът не беше влязъл в последствие в болнично заведение, заради получените усложнения, просто защото нямал пари за стоматолог. Този човек се казва Александър и е от Благоевград. Прочетох за него в петъчния брой на „Преса”.

Добре, че е било зъб. Ами ако се нуждаеше от операция и нямаше, кой да му помогне? Щеше да си умре със сигурност – кротко и самотно без да разберем, защото нямаше да тръгне да размахва банковите сметки или телефоните за дарения.

Александър от Благоевград всъщност може би е късметлия, защото в неговия град е имало болница и са успели някак да му помогнат. Какво ли правят онези забравени от Бога души в най-затънтените краища на страната, където живеят предимно и само възрастни хора и до където я стигнат, я не веднъж в седмицата, кола или микробус с провизии? Сигурно няма да разберем, защото най-важното е че баба Мария от разказът на Иван Проданов не съществува.   

За неволите обаче на баба Мария не е виновен просто министър Дянков. Честно да ви кажа и аз не знам, кой е виновен. И да почна да изброявам имена все ще изпусна най-виновния сред виновните. Неволите на баба Ви Мария или баба Ви Иванка едва ли са започнали от тази или от миналата година. Може би и те не помнят, откога все така прецеждат стотинките в ръцете си. И сега някъде там в кварталната бакалия баба Х ровичка в портмонето си за последните жълти стотинки за да си купи може би онези 20 грама сирене. И сега някъде там живее някой мъж, изпаднал в родната социална дупка, а на гърба му живеят деца и жена и ето че току-виж „паднал” върху някоя козерка или се преметнал под релсите... Минутка-две репортаж за И. И на 50 години или  за баба А.А. на 65 години. Първия решил да се оперира, но забравил да си обгори ножа, а възрастната жена останала без пари и умряла от системно недояждане, докато децата й разбрали за нейната участ от фейсбук или от новините. И ако това още не се е случвало в България, никога не е късно наистина да се случи. Може би е въпрос на време, кога и къде и върху кого ще се стоварят участта на баба Мария или безизходицата, в която е изпаднал Александър от Благоевград, за да посегне от недоимък с клещи към зъбите си...      

Коментари