четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Пари за култура или въпрос на приоритети?

Според едно проучване, българинът харчи средно в годината по около 12 лв. за книги, 4 лв. за кино, а за музика и дума не може да става. 71% не са посещавали културни забележителности, а 67% от българите и мероприятия в сферата на сценичните изуства. Все по-рядко си купуваме и вестници.  

В действителност една книга струва средно по 10-12 лв. Книги има и на цени от по 20,30, 40 и дори 50 лв. Един диск с музика струва средно по 16-20 лв., като разбира се нямам в предвид произведенията на родните попфолк музикални компании. А пък кино в град като Нови пазар може и да няма, но пък във Варна има. Други културни мероприятия също се намират от време на време през годината. 

Ако предположим, че един средностатистически българин реши, че трябва да задоволи културно-интелектуалните си необходимости, значи, че той на месец за хубава книга, диск с музика, посещение на културно-историческа забележителност, кино в някой областен град и някое друго сценично представление, то той трябва да изтръска от джобовете си по груби сметки от 90-100, че сигурно и повече лева. 

Ако този българин обаче я има работа, я не или пък работи срещу някакво минималистично заплащане, а на всичкото отгоре има и семейство на гърба си - сметките за културни потребности най-вероятно ще бъдат сред първите зачеркнати в семейният или личнен бюджет.

Затова българинът успява да си купи средно по една книга в годината. Много българи и толкова не успяват. При доходи в пъти по-ниски от гръцките дори, разходите за диск с музика, кино или посещение на културно-историческа забележителност се считат някъде сигурно за лукс. 

В крайна сметка дотук все говоря за пари. Ако имаш пари ще прочетеш тази или онази книга, ще си купиш качествена музика на оригинален носител и ще обикаляш из "България и у нас" за да се запознаваш неспирно с нейните забележителности и красоти. Ще ходиш също така и на кино, представления, концерти и т.н и т.н. 

А като нямаш пари ще четеш единствено статусчета във Фейсбук, ще цъкаш с мишката тук и там и ще преработваш българския език, като например думичката "здравей", ще бъде изписвана като "здр". Ще гледаш и поредните хитове във сайтовете за видео споделяне, и не на последно място актуалния сезон на Биг или Вип Брадър. Не бива да забравяме и за родните кримки, а също така и за босфорските перли. Искаш ли нещо повече ще  трябва да вадиш едни пари за да си купиш книга, филм, музика или да отделяш време за някое друго културно мероприятие. А като нямаш пари ще бачкаш от сутрин до вечер, докато най-накрая съвсем забравиш що е това книга например?    

Имаш пари, може би ще имаш и за книга или нещо друго в зависимост от приоритетите ти. Като имаш пари, за какво ти е библиотека, не е ли по-добре и по-престижно да притежаваш някоя нова кола? 

Само че както и да го мисля, пак стигам до въпроса за парите, а пък и за приоритетите.  Като няма пари, няма книги. Съответно няма да четеш, няма нужда да си знаещ и интелигентен. Никой няма нужда от такива люде. Никой няма нужда от хора търсещи, можещи и успяващи, защото те се направляват трудно и не ходят като стадо до урните да пускат бюлетини с номера от 1 до 100. Те не струват и стотинка на изборния пазар, защото те не се продават. 

Затова и книгите са и ще продължават да са все по-недостъпно нещо. Нещо като луксозна стока, която си купуваме в някакви извънредни случаи. Затова и културните ни мероприятия ще се свеждат до някой друг концерт на актуална поп-фолк звезда веднъж-дваж в годината. Затова и неграмотността ще процъфтява и ще бъде мерило за един нов вид социален статус - безделник. 

Виновни обаче за този културен срив няма. Мога ли да си позволя да го нарека по друг начин? Представете си, че в едно средностатистическо семейство все пак е попаднала по някакви неведоми пътища някаква книга. Нищо чудно обаче тази книга да е нещо от рода на "Как да отслабнем бързо и ефективно", "Как да живеем по-здравословно" или поредица от типа на "Килъри и босове на мафията в БГ"...И така до догодина, докато се появи новият метод за отслабване...но нали все пак това си е цяла книга?  

Няма коментари:

Публикуване на коментар