неделя, 18 ноември 2012 г.

Опасна зона - един филм, много истини!

Една сутрин водата беше свършила - минералната, разбира се. От едно десетилетие насам вкъщи се консумира за пиене минерална или трапезна вода - бутилирана. Когато започнахме да я купуваме от магазина преди 10-на години, доколкото си спомням беше около лев и двадесет за 5 литра. Днес цената й е двойно по-скъпа. 

В онази сутрин, когато установих, че в седемлитровата туба водата е свършила, реших че все пак ще трябва да си направя сутрешния чай разбира се с вода, но от чешмата. След като си приготвих чая и сипах двете лъжички захар в чашата, отпих една две глътки...и го хвърлих.  Установих, че чаят ми нямаше никакъв почти никакъв друг вкус, освен този на тиня - сякаш съм си я набавил направо от някое блато, въпреки съдържанието на хлор и кой знае още какви други вещества, които също се изсипват с нея от чешмата. 

Сетих се за тази история тези дни във връзка с намеренията на американската компания "Шеврон" да търси Шистов газ на територията на нашата страна. Преди няколко дни излезе в някои интернет сайтове информацията, че американците вероятно ще отворят свой офис в Нови пазар в близко време. И вероятно ще подемнат една агитационна кампания сред населението в полза на своите намерения, въпреки че има мораториум върху проучванията, който нищо чудно някой ден и да отпадне. 

И пак да се върна на онази сутрин, когато хвърляйки си току-що приготвения чай се сетих, че преди няколко месеца бях взел участие в едно протестно шествие в Шумен тъкмо срещу евентуалните проучвания на шистов газ. Един от скандираните лозунги беше "Шумен избра - чиста вода!" И тогава пак онази сутрин останах с мисълта, че тя - водата, която тече от чешмата не ми изглеждаше никак чиста. Ако беше толкова чиста, най-вероятно нямаше да си я купувам от магазина? И това без напрактика да са стартирали каквито й да е било проучвания за газ, петрол и пр. Не мога да си представя, пък евентуални такива в някое близко или далечно бъдеще, каква вода би потекла от чешмите? Защото тя и сега си тече на много места в страната с метали, хлор и други съставки от Менделеевата таблица. Така че сигурен съм, че и тогава пак ще си я набавям от магазина, и вероятно ще давам за нея двойно и тройно повече отколкото сега. 

Вчера по една от телевизиите гледах един американски екшън със Стивън Сегал. Филмът се казва "Опасна зона" и е от 1994 г. Действието се развива в Аляска, където Стивън Сегал се превъплъщава в ролята на Форест Тафт - бивш агент на ЦРУ, който се изправя срещу Дженингс -  алчен петролен магнат, за да опази природата и коренните жители на Аляска. Първоначално Форест работи за този петролен магнат, но след пожар в една от петролните сонди, той разбира, че нещо не е както трябва - пожарът не е случаен. 

Няма да се впускам в подробен разказ на този филм, а направо ще ви го препоръчам да го изгледате. Ще наблегна на това, че този филм е американски. И дори се позамислих, как така са позволили той изобщо да бъде пуснат на екран? Но след поредица от премеждия и битки с хората на петролния магнат, Форест успява да унищожи новоизградена петролна рафинерия, застрашаваща здравето и живота на местните жители...и природата разбира се. Нищо, че всички замърсявания винаги са си е в нормата и пораженията върху природата щяха да бъдат минималистични, ако трябваше да се вярва на петролния магнат. 

Но филмът си е филм. Той е от 1994 г. и съм го гледал не един път, но чак сега проумявам, колко е истински. Този филм завършва със щастлив финал. Ако историята във филма, се беше случила в действителност в България, главния герой - Форест Тафт, най-вероятно щеше да е обвиняем за нанасяне на имуществени и морални вреди на някоя голяма клечка или казано по-накратко щеше да бъде тикнат във затвора.  

Накрая на филма ме впечатли обръщението на Форест Тафт към пресата, местните жители и политици. По-надолу е и видеото от филма с това обръщение, което следва и в следващите редове:
"Искам да благодаря на всички братя и сестри, които са дошли заради каузата ни. Племенният съвет ме помоли да разкажа на вас и пресата за престъпления на правителствени служители и бизнесмени. 
Някой чувал ли е за двигатели задвижвани от алкохол,  отпадъци или вода? Или за карбуратори, които изминават стотици километри само с литър гориво? За електрически и магнитни двигатели, които работят вечно? Но ако се появят те,  петролните компании ще останат без работа. Двигателят с вътрешно горене отдавна е остарял. Но заради петролните корпорации и корумпирани чиновници вече 100 години сме принудени да ползваме бензин. Големите фирми отровиха водата, въздуха и храната ни. Но тях ги интересуват само парите. Колко разлят нефт може да издържи Земята? Милиони литри нефт унищожават океана и живота в него. Включително планктон, който осигурява от 60 до 90% от кислорода на Земята и поддържа морската екосистема, която е основа на храната ни. Но планктонът умира. Помислих си: Да отидем в някоя далечна страна. Но разбрах, че тези хора хвърлят токсични отпадъци по целия свят. Контролират законодателството и правораздаването. Според закона максималната дневна глоба за една компания е 25 000 долара. Ако компанията печели по 10 милиона долара на ден от изхвърляне на токсини в океана, за нея тези глоби са нищо. Те влияят и на медиите, за да контролират умовете ни. И ако се опитаме да се защитим, ни наричат "фанатици". Ядосани сме, защото сме химически и генетично увредени, без дори да го съзнаваме. За жалост това ще засегне и децата ни. Всеки ден на път за работа виждаме как нашата кола и колата пред нас бълват отровни газове, които се натрупват. Тези отрови бавно ни убиват без да забележим. Кой би повярвал преди 20 години, че ще дойде време, когато няма да можем да виждаме на 15 м пред нас? Че няма да можем да дишаме, защото въздухът е отровен? Че няма да пием вода от чешмата, а ще я купуваме в бутилки. Най-елементарните ни права, дадени от Бога, са ни отнети. Но реалността е толкова мрачна, че никой не иска да чуе истината. Попитаха ме какво може да се направи?  Трябва да бъдем представлявани не от големите компании, а от група отговорни хора. Те не трябва да позволяват производството да използва нещо, което не може да се разгради по химичен или биологичен път. Защото докато замърсяването на Земята носи печалби, ще има компании и личности, които ще правят, каквото си искат. А трябва да работят безопасно съобразявайки се с интересите ни. В противен случай да можем да си вземем обратно ресурсите и да постъпим по съвест.  
                     

1 коментар:

  1. Част от текста бе използван в http://60-city.freehosting.bg/Protest.html поради точно и на момента изразени с реалната действителност факти. Това с ваше разрешение ще се прави и в бъдеще тъй като не ни достига капацитет (акъл) да си го направим сами. Благодаря аркадаш и поздрави за добрата статия-успех.

    ОтговорИзтриване