събота, 16 февруари 2013 г.

Отначало

     Чудя се как да започна тази публикация вече три-четири седмици. Нямаше ме в блога поне един-два месеца и не защото ми беше омръзнало или не съм имал достатъчно време да го поддържам, а защото нямаше какво ново да кажа. Не исках и да изпадам в ситуация да коментирам злободневните теми от деня, защото смятам, че има достатъчно хора, които пишат и приказват по тези теми в интерес, или в ущърб на този, или на онзи. 
      Не ми се пишеше и просто заради самото писане. В някои моменти си мислех, че с блогването съм приключил и КРАЙ - повечето няма да поддържам тази страница. Но съм минавал неведнъж и през тези епизоди, ала дали да пиша ,или да не пиша тук. Макар, че за известно време бях публикувал материали свързани с референдума за АЕЦ-а, през повечето време така и не успях да си събера мислите и да напиша нещо свое по темата. 
      А как ще е занапред? Определено ще ми е трудно да споделям тук това, за което мисля, или което в действителност ме вълнува. Понякога нямам време за писане, а също и такова, за да си подредя мислите, и да формулирам било мнение или лична позиция, по един или друг въпрос. Все по-трудно става, човек да си направи собствена преценка за нещата, на базата само на това, което вижда или чува от екрана, или от хората около себе си, защото съмненията за манипулация вървят като сянка, подир всяко действие в житейското и най-вече в нашенското бг риалити, наречено политика, в което на пиедестал се поставят интригата, заблудата, личните интереси, печалбата и т.н. и т.н.
    Затова и сега едва ли не започвам отначало, защото сякаш почти забравих, какво е да пишеш и да защитаваш своите позиции. Един-два месеца "отсъствие" са напълно достатъчни, за да се случи това, че сега се налага просто да започна отначало...И за да се случи това начало, ми трябваха няколко седмици, през които на няколко пъти започвах едно изречение и не знаех, как да го завърша...А кога ще започна следващото? Може би утре, може би другата седмица, а като нищо може и другия месец...стига само да намеря сили и време, за да завърша поне първото изречение! Така, както успях тази вечер, да си посъбера мислите и да отделя няколко часа време, за да продължа това, с което се захванах преди 3 и половина години време... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар