Пропускане към основното съдържание

Микрофонът, като символ на властта!

Някои мисли по повод това, което се случва през последните седмици.  


До преди година-две недоумявах, защо въпреки всичката бедност и нищета, в която живеят българите, въпреки монополите, въпреки всички проблеми, които ни се стоварват на главата и защо въпреки своеволията в т.ч. действията или бездействията на държавата, спрямо нашия скромен живот, улиците са пусти, а площадите празни. 

В същото време нашите южни съседи - гърците, спяха едва ли не на палатки пред парламента в Атина, организираха стачки, парализирайки за щяло и нещяло страната, защото им режеха редица социални придобивки в името на финансовата стабилност, под нарастващата заплаха от фалит на страната. 

Но и нас ни режеха, караха ни да стягаме коланите, да свикваме да живеем всеки ден и всеки час в икономии, за да постигнем и ние прословутата финансова стабилност, която правителството в оставка на Борисов провеждаше от деня, в който взе властта. Да, протести се организираха главно през социалните мрежи (разбирайте Фейсбук), които се решаваха сравнително бързо- премиерът вадеше едни пари и погасяваше с тях народното недоволство, в друга ситуация пък беше достатъчна и една прегръдка с една жена, която имаше наглостта винаги да се появява на протест за пари, със златни пръстени по ръцете...не я е срам!

И напук на всеобщата държавна стагнация, българинът продължаваше да си кове сам съдбата - той все пак пусна в урната бюлетината, с която през есента на 2011 г. на практика даде своето одобрение за продължаване на досегашната партийна линия - свиване, свиване, отпускане, свиване..Така снимките на премиер и тук там на президент цъфнаха на още няколкостотин хиляди управленски бюра (дори аз доскоро, на работното си място, си държах една снимка на президента).   

Така докато в един момент гърците протестираха по улиците на Атина, ние българите спяхме дълбок многогодишен сън, от който ни събудиха януарските сметки за ток. Докато българите спяха, монополистите поръчваха за негова сметка. Тази година с 5, догодина с 10% отгоре. Тази година с такса електромер, на следващата поръчваха и "зелената енергия". А той българинът си спеше ли спеше. Накрая взе че се намери някой да го събуди - сметката трябваше да се плати...  
 
И се започна началото на края на едно управление, което изглеждаше непоклатимо и силно, с кандидатура за евентуално пореден втори мандат през лятото. Но нещо се обърка. Нещо стана. Протестна вълна заля страната, а едно меле между провокатори и полицаи беше напълно достатъчно, за да си хвърли Той оставката

На кого ни оставяш Бойко? - викаха (квичаха) Те...На Станишев и Доган - помисли си Той! Но каза само едно "Благодаря, хайде марш по домовете (кочините)!

Шегата настрана, но се задават тъмни времена. Улицата не ще и да чуе за партии. Не ще нито Бойко, нито другите. Улицата иска Велико Народно Събрание и достъп до управлението на всеки гражданин или поне възможност за контрол. Казвам улицата, защото тези дето вървят по нея, се предвождат от групи организатори, припознати, като такива (веворятно в по-голямата си част) в социалните мрежи, следвани от хиляди, хиляди български граждани събудени от онзи дълъг сън.

И тук се сблъскват двете реалности. Първата е на партиите, които вече завъртяха рулетката на временното правителство и идващите след него парламентарни избори, които според протестиращите навън, ще направят всичко възможно политическата система да си остане същата, като тази, която ни приспа последните 10-15 години. 

Втората е на протестиращите с техните призиви за ВНС и промяна в Конституцията. И ако партиите си знаят работата, как успешно да сработи техния модел, то улицата гадае и предполага - надява се, че някой ще я чуе, че някой ще задвижи процедурата по изпълнението на техните искания. 

И докато партиите се събират при Президента за консултации, на улицата си избират лидери, които се надпреварват, кой как по-напред да дръпне към себе си един микрофон, за да започне да обяснява, как ще промени страната.         

Но нали Дела, трябваха, а не думи? Защото, дори да иска някой да започне делата, надали този някой, ще знае в името на кого, и как ще трябва точно да ги извърши? Клетвите, че всичко (ще) се прави в името на хората, сме ги чували неведнъж. Но корупцията по етажите на властта няма цвят. Алчността също...тя е заложена в нашенската българска природа. И видеото в което едни хора се бият едва ли не за да вземат един микрофон, чрез който да се легитимират като лидери, донякъде е много показателно за това. Представете си например, че вместо микрофонът си подхвърляха някакъв кокъл? Ами ако този кокъл всъщност олицетворяваше властта? Горко ни на всички, защото животът ни не е просто някаква игра, в която идва някой и си сменя правилата, така както на него му е угодно!

Коментари