сряда, 6 март 2013 г.

Ден на траур в памет на Пламен от Варна...

      Днес е ден за траур. Този ден е различен от всички, предишни траурни дни, които аз поне си спомням през последните години. Имали сме ден на траур след катастрофата при река Лим, при която загинаха 12 деца. Спомням си, че беше Великден.5 години по-късно, през 2009 г. автобус уби 16 души в местността Бакаджика край Ямбол. Траурен ден имаше и след потъването на кораба "Илинден" във водите на Охридското езеро, когато си отидоха още 15 българи. А спомняте ли си за пожарът във влака София-Кардам през 2008 г., когато 9 българи изгоряха като факли....18 бяха жертвите и на катастрофата край Бяла през декември 2006 г.  И още много хора си отидоха без време след куп подобни инциденти и нещастни случаи. Виновни в повечето случаи нямаше. Но каквито и присъди да бяха получили потенциалните виновници за тези стотици убити през годините българи, те нямаше да ги върнат отново в прегръдките на техните близки и приятели. Може би, щеше да се създаде във всички нас, единствено едно усещане за наличие на някаква справедливост? 

         На 20-ти февруари един млад човек пожертва живота си, в името на каузата в която вярваше. Днес отдаваме почит към неговата саможертва. След тази дата България вече не е същата. Всеки ден научаваме за нови случаи на самоубийства, кое от кое по-дръзки и по-жестоки. Трябва да си зададем въпросът, защо се случва това? Какво се е случило в главите на тези хора, за да изберат последното от всички възможни "решения" - да посегнат на живота си...

       И на днешния ден, споменавайки Пламен Горанов (мир на праха му!), не бива да забравяме и за тези хора, някои от които все още се борят за живота си. 

      Днес последното може би желание на Пламен Горанов е изпълнено - Кирил Йорданов си подаде оставката. На 20-ти февруари, само няколко часа след като Пламен изгоря като факла в центъра на Варна, и Бойко Борисов подаде оставката на правителството. Но какво значение би имала тя за него в онези първи часове на страдание и борба за живот...Трудно е да пишеш за някой, който не познаваш, но все пак се съмнявам, че той щеше да скача и вика от радост заради една, две или три нечии оставки...   

    Две седмици по-късно т. нар. водачи на протестите изглеждат по-разединени от всякога, защото истинският водач, ще остане в паметта на Варна, а защо не и на цяла България със своята саможертва. Другите имена постепенно ще избледнеят в народната памет. Те сега приличат повече на глутница кучета, които си играят с властовия кокъл, но така и не се намира някой който да предложи правилната рецепта, посредством която той да бъде сготвен и сервиран на народната софра. 

      И в крайна сметка ще минат години, преди да се обърнем назад към датата 20-ти февруари 2013 г., за да си дадем сметка дали си е струвала тази негова саможертва. Защото и Левски увисна на въжето, заради своите идеали. Тези, които след него изгряха върху следосвобожденския властови небосклон ги смачкаха съзнателно, изгориха ги, и се впиха като пиявици, върху живота на току-що освободените българи, както и върху поколенията след тях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар