петък, 26 април 2013 г.

Късноантична крепост край село Войвода (Новопазарско)

   Античната крепост край с. Войвода се намира на около половин час път с кола от Нови пазар.  За разлика от първата българска столица Плиска и Мадарските скали, които са популярни туристически дестинации в региона, крепостта, по-известна още като "Динея" е като забравена - вече почти 40 години и от археолози и почти недостъпна - за потенциални туристи, но не и от местните иманярски трудоваци, които неуморно през годините правят онова, за което държавата така и не намира финансови средства -археологически проучвания.



Преди години, когато бях по-малък, често прекарвах по някой друг ден от ваканцията в с. Войвода, но никога не ми беше идвало на ум, че в покрайнините на селото има такава историческа забележителност, каквато е късноантичната крепост. И днес, за мнозина новопазарци, особено за по-младото поколение, името "Динея" едва ли означава нещо. Като ученици ни водеха на екскурзии в Плиска, Преслав и Шумен, но в село Войвода - никога. 

Проблемът е, че крепостта се намира в неособено достъпната местност "Хисаря", намираща се на около 2 км североизточно от селото и разположена върху плато с площ от около 100 дка, ограничено от югоизток и югозапад от стръмни долове. Именно по една от тези стръмнини се изкатерих за да стигна до крепостта. 

Как обаче всъщност се стига до мястото? Тръгвате от Нови пазар, минавате през село Стоян Михайловски, после покрай с. Жилино и след около 2-3 км завивате наляво в отбивката за село Войвода. От двете страни на отбивката ще видите прекрасните черешови дръвчета, позагубили от някогашния си блясък, но в сравнение с десетките декари изоставени пустеещи земи - някога лозови масиви, които ще видите по целия път към селото, те все още изглеждат добре. 

 
    Докато карате покрай черешите още в началото на отбивката може да хвърлите един поглед на дясно. На около 150-200 м. в далечината има вероятност да успеете да видите останките от крепостта. Ако сте по-смели може да отбиете колата още там и да слезете ниско в дерето под платото, където е разположена крепостта, да пресечете едно поточе, и да се изкатерите по хълмчето до развалините. Имайте едно на ум, че по пътя си обаче може да срещнете най-малкото някое друго влечуго, каквито често може да се видят из тези обрасли с треви, храсти и дървесна растителност места. 

Затова ви препоръчвам, за да нямате неособено дотам приятни срещи, да влезете в селото и след като минете селския площад, където е кметството да продължите до (ако не се лъжа) някогашния "смесен магазин", откъдето да продължите надясно в посока някогашното ТКЗС! След около 300 метра, преминавайки покрай постройки - обори с животни след края на които, ще се озовете на един, втори и трети път - все черни и прашни. 

Наоколо се простират единствено обработваеми земи и някакви едва доловими следи от път - обозначен от гумите на някоя селскостопанска машина или някой конски впряг. Може да се изгубите, но ако се огледате внимателно на югоизток за някакви постройки, изградени за нуждите на ранните изследователи на крепостта никак няма да сбъркате, защото може би ще видите и нея - "Динея"!

Късноантичната крепост "Динея" става известна около 1899-1900 г., когато Карел Шкорпил обикаля из днешните североизточни части на страната, откривайки за науката десетки археологически паметници. Тъкмо по това време започват и първите археологически проучвания на Плиска. 

Карел Шкорпил установява, че крепостта край Войвода е с неправилна петоъгълна форма. Предполага се, че крепостта е изградена като римска пътна станция на важния път между Абритус (дн. Разград) и Марцианопол (дн. Девня). Датира от първата половина на ІV в. до средата на VІ в., но свидетелства за по-ранен живот по тези места има още от ІV- ІІІ в. пр. н.е..  Основната функция на крепостта е възпирането на нахлуващите от север варварски племена.

Данните от проучванията и тези от писмените извори дават основание на изтъкнатият професор Веселин Бешевлиев да предположи, че крепостта край село Войвода е всъщност античната "Регина Динея", спомената от Прокопий Кесарийски в изработения от него списък на укрепленията в Мизия. Въпреки това, до ден днешен, няма открито категорично доказателство в подкрепа на това негово предположение, тъкмо защото археологическите проучвания на крепостта не са изцяло завършени - проучена е само една малка част от нейната територия. 

Освен това при сондажни проучвания първите изследователи на крепостта откриват части от постройки, градени от камък и бял хоросан, мраморни архитектурни детайли и монети. В последствие през годините в процеса на обработването на нивите тук са открити сечива, оръжия, бронзови статуйки и монети от епохата на византийските императори Теодосий ІІ (408-450 г.), Марциан (450.457 г.) Лъв (457-477), Зенон (472-492 г.), Юстиниан І, Юстин ІІ и др. 
     През 1972 г. по време на проучванията е открита една от най-значителните находки - в голям глинен съд (долиум) са намерени добре запазени оръжия, сечива, медни съдове, тъкани и битови предмети. Можете да видите находките евентуално в някоя от залите на РИМ-Шумен. 


 
     Крепостните стени вървят по периферията на платото, като дебелината им варира от 3,10-3,25 м., а на височина достигат до 10 м. Подсилени са с 14 кули - ветрилобразни и полукръгли с диаметър до 18, 5 м. 7 от кулите са разположени на северозападната стена, като именно там между две от тях се намира и главния вход на укреплението. По плочите около входа все още си личат следите от преминаващите колесници, издълбани в камъните. Градежът на укреплението е с характерната за късноантичната епоха смесена зидария. Тухлите отвън са оцветени с червена боя.  Лицевата част е била от блокове дялан камък, споени с хоросан и счукана керемида. Характерна особеност е наличието на втора крепостана стена - протейхизма изградена на около 3 до 9 метра от северозападната крепостна стена, която е с дебелина 1,8 м.

При монетните находища са установени следи от горене - доказателство, че крепостта е била опожарявана,  най-вероятно по време на хунските набези от есента на 451 г., когато ордите им за пореден път нахлули в Тракия. Следват варварските набези през 463, а също така и тези от зимата на 466-467 г. когато част от хуните начело с Хормидак преминали Дунав и достигнали до Сердика. През управлението на император Юстиинан І (527-565 г.) крепостта става обект на набези и на славянските племена, които я разрушават, а примерът им е последван и от аварите.

Строителни материали от крепостта са пренесени и използвани в строежите на Плиска. Те стават причина за известно объркване сред първите изследователи на първата българска столица, сред които възникват съмнения в местонахождението на българската столица.
Сред проучвателите на крепостта трябва да бъдат споменати и имената на Вера Антонова, Цветана Дремсизова, Ат. Милчев и Стефан Дамянов, които разкриват само една малка, но същевременно значима част от останките на крепост, просъществувала няколко века, във времена на несигурност и промени в контекста на нашествията на хуни, готи, славяни и авари променили политическата и етническа карта на Балканския полуостров в периода V-VІ в.

Няма коментари:

Публикуване на коментар