събота, 8 юни 2013 г.

Нещо като поредното завръщане към блога...

      Преди малко повече от месец, блогът ми навърши 4 години от създаването си. И след като написах статията си повод тази годишнина, приключих с писанията си за известно време, защото не ми се пишеше, а пък и може би нямах какво толкова важно да споделя тук.

       Сега сякаш пак ми се пише. Иска ми се и по-често да публикувам интересни неща тук. Има много теми, които ми се иска да коментирам. Преди всичко те са свързани с политиката, но и не само нея. 

       Идва лятото - изборите свършиха, правителството работи...Лятото идва, но дните ни продължават да са изпълнени със зрелища, омраза и усещане за несправедливост. Те ни гледат от екрана, удрят ни в джоба и ни размътват главата до такава степен, че в много случаи психически лабилни хора не могат да издържат и пристъпват към крайности, подобни на тези, които се случиха в края на зимата.

      И пак сякаш всичко, което се случи в държавата в периода февруари-март, беше като поредното чудо, сполетяло ни не за два-три дни, а за три-четири седмици. Подобно на земетресенията, когато от земните недра се освождава натрупаната в продължения на десетилетия енергия, така и ние - през февруари-март, освободихме натрупаното през последните 15 години напрежение. Но вместо трус от 7-ма степен, успяхме да ударим с трус 4-5 по скалата на недоволството, която беше достатъчна да свалим единствено правителството на Бойко Борисов и да задействаме колелото на добре познаните през последните 20-23 години процедурните схватки - парламентарни, мандатни и пр. и пр.

     Известно време си мислех, как и дали да продължавам да пиша в блога си. Някой път нямам време или пък достатъчно ясен поглед на случващото се в страната. Събитията следват едно след друго и докато успея да напиша нещо като коментар за някое от тях, то вече не е актуално. Набелязал съм си иначе няколко теми, за които бих написал някой друг коментар и непременно ще се постарая да бъдат публикувани тук в най-скоро време. 
      
     Но ще ги видите скоро...надявам се!

Няма коментари:

Публикуване на коментар