събота, 8 юни 2013 г.

Serenada...Für Nadia

През месец март тази година, се състоя представянето на новата книга на писателя Зюлфю Ливанели - "Серенада". Два месеца по-късно, докато разглеждах книгите в една от шуменските книжарници пред очите ми се изпречи същата тази книга - "Серенада". Като видях заглавието се замислих, дали ще ми допадне в процеса на четене, защото в ръцете си държах творчеството на един непознат за мен автор, и сигурно рискувах да взема книга, която можеше и да не ми хареса. Реших обаче да рискувам - ако не на мен, то поне на майка ми щеше да й хареса и се оказах прав - прочете я за две-три вечери. Е, на мен ми трябваше повечко време. 
С две думи за книгата - любов и драма, развиващи се на фона на исторически събития от преди 70 години и завършващи на брега на Черно море край град Шиле, намиращ се само на няколко километра източно от Истанбул. 
Когато започнах да пиша статията за Серенада неусетно започнах да разказвам цялата история, която се разказва в книгата. Но няма да ми стигне времето, а и ако решите да я прочетете, може би няма да ви е така интересна, когато вече ще знаете как започва и как завършва сюжета в книгата. 
И все пак ще издам, че главната героиня в книгата е 36-годишната Мая Дуран, която решава да разкаже една история променила нейния живот само за някакви си 10 дена. Всичко започва в един нормален работен ден на Истанбулското летище, където тя посреща поредният гост на Истанбулския университет - професор Максимилиан Вагнер. За пореден път Мая очаква, че ще се наложи отново да отговаря на предубедените въпроси на своя гост, вероятно нямащ си никаква представа, що за страна е Турция, като например: "Извинявайте, но вие защо не сте със забрадка? А жените в Турция имат ли право да работят в университетите? Но не и този път. Гостът й от Бостън не само че е вече е живял в Турция, но и поназнайва турски, само дето Истанбул се е променил в сравнение с годините, в които той е живял в него - 1939-1942г.
Максимилиан Вагнер всъщност е германец, който към 1934 г. е асистент в университета в Мюнхен. Това са бурните години на възход за Хитлер, а светът е на прага на Втората световна война. Антисемитизма в Германия набира сила и най-вече за евреите, циганите, политическите опоненти на Хитлер и всички други, които не се вписват в идеалните представи за арийската раса настъпват тежки години на изпитания, репресии, лагери на смъртта...
Съдбата обаче среща асистентът от Мюнхен - бъдещ професор, нужен на Велика Германия, с обикновеното еврейско момиче Надя, попаднала под юмручните удари на нацистите в двора на университета. Тази среща поставя началото на тяхнала голяма любов - за вечни времена. Любов, която един ден ще ги ги принуди да се оженят, за да преминат заедно през всички трудности и изпитания, на които щяха да ги подложат злокобните нацистки закони, забраняващи не само браковете между арийци и евреи, но и поставящи под заплаха нейното съществуване. Тъкмо от тази голяма любов се ражда "Серенада" - музика инспирирана от мелодията на Шуберт, която събира в своето звучене цялата любов на Максимилиан към Надя и надежда, че един ден двамата ще живеят без страх за своето бъдеще. 
Събитията в Германия и най-вече засилващите се репресии срещу евреите ги принуждават да напуснат страната и да отпътуват за Истанбул, където се надяват да изградят своя нов живот. Но до там - в Истанбул достига само... Максимилиан...
Пристигайки в турския мегаполис, единствената мисъл на Максимилиан е на всяка цена да открие Надя и двамата да бъдат отново заедно. Опитите му да я открие се оказват успешни. Той не само разбира къде се намира неговата любов, но и прави всичко възможно, за да се качи тя на кораб пътуващ от Румъния за Истанбул. Корабът се казва "Струма" и превозва на борда си повече от 700 души - евреи търсещи нов живот. 
Но във водите край Истанбул корабът се поврежда. Турските власти не разрешват пътниците да слязат в Истанбул, защото страната би поела голям риск в условията на война да разреши на 700 евреи да влязат на нейна територия. Англия също не възнамерява да разваля добрите си отношения с арабите. Евентуално акустиране на този кораб в Палестина би имало довело тъкмо до конфликт с тях. Така съдбата на близо 769 пътници - клетници, наблъскани едни върху други в българският кораб "Струма" е в ръцете на дипломацията. Сега Макс може да види своята Надя с един най-обикновен бинокъл от истанбулския бряг, но не може да я прегърне, защото турските власти...така, а пък англичаните ще кажат иначе....
Но да се върна към историята случваща се в Истанбул много години по-късно. Една сутрин Макс настоява от Мая да го закарат с кола извън Истанбул. В една студена февруарска сутрин те се озовават на брега край гр. Шиле. Озадачена, Мая вижда как професорът взема своята цигулка и един венец с надпис "Für Nadia", и се отдалечава от колата, заставайки на скалите край брега на Черно море. 
С помощта на своя 14-годишен син, Мая започва проучване за загадъчното минало на професор Вагнер, събитията разиграли се през 1942 г., около съдбата на корабът "Струма" и постепенно тя разбулва тайните дори за миналото на собственото си семейство. Пред нея се откриват фактите около трагичната история на "Синия полк" и арменският геноцид.
По време на Втората световна война кримските турци се сражават на страната на Хитлер срещу Сталин. Към края на войната обаче, те бягат в Австрия и са пленени от войските на Великобритания. Сталин настоява обаче те да му бъдат предадени. Те са натоварени във вагони и през Турция отпътуват за съветската граница на изток, където голяма част от тях се хвърлят във водите на язовир "Къзълчакчак", а останалите са разстреляни от руснаците още на самата граница. 
Разкритията на Мая за миналото на собственото й семейство, за трагичните събития, които като че ли държавата умело прикрива да не бъдат изваждани от архивите на историята, защото тя е тази, която носи отговорност за жестоката съдба на хиляди човешки съдби.....като например тази за невъзможната любов на Максимилиан и Надя...
Мая тръгва по следите на изгубената "Серенада" за Надя. Те ще я отведат из непознати дори за нея места в Истанбул, а също и в Бад Аролсен (Германия), където се намират нацистките архиви с данни за жертвите на Холокоста. 
Тази история завършва на брега на Черно море, където след близо 70 години, Макс и Надя се съберат отново заедно под звуците на своята "Серенада"...

Няма коментари:

Публикуване на коментар