неделя, 23 февруари 2014 г.

За представянето на българските биатлонисти на игрите в Сочи

Започвам с класирането:

Спринт (10 км.) - мъже:

49. Красимир Анев 
60. Владимир Илиев
70. Михаил Клечеров
76. Иван Златев  

Преследване (12,5 км.) - мъже:

48. Красимир Анев
55. Владимир Илиев

Индивидуално (20 км.)

36. Красимир Анев
39. Владимир Илиев
68. Михаил Клечеров
75. Мирослав Кенанов

Щафета (4х7,5 км) - мъже:

15. България  

Спринт ( 7,5 км.) - жени:

61. Десислава Стоянова

Индивидуално (15 км.):

72. Десислава Стоянова

Изводите, които си правя на базата на изложената по-горе статитистика:
Първо: Българското представяне се изразява само в двуцифрени числа пред всяко име.
И второ: Не съм сигурен, а по-скоро объркан за да се опитвам да назовавам причините за слабото представяне на нашите биатлонисти на тези Олимпийски игри. Но каквато и причина да назова едва ли ще сбъркам,  а именно: объркана подготовка; треньорски решения; финансови причини; лоши метеолорогични условия; неподготвени ски (стигна се дотам нашите да ползват ските на сърбина Миланко Петрович) и т.н. и т.н.

А имаше надежди за сравнително добро представяне на игрите в Сочи. Тези надежди бяха подхранвани особено от представянето на мъжете в отделните кръгове от Световната купа по биатлон, където не един път и Красимир Анев и Владимир Илиев показваха резултати, които ги поставяха в съревнование с най-добрите в този спорт през последните 2-3 години. Феновете, които редовно следят този спорт знаят, че преди години за нашите мъже беше "успех", когато влизаха в първите 60 от спринта, за да може да участват и в Преследването. Но именно през последните 2-3 години (изключвам сезон 2013/14 от СК по биатлон) те все повече прогресираха, подобрявайки стрелбата и ски бягането си, като често попадаха не само в зоната на точките (сред първите 40), но и имаха отделни класирания в Топ 10 и Топ 20. 
Сезон 2013/14 обаче не потръгна добре за биатлонистите ни. Въпреки че само три седмици преди началото на Олимпиадата в старт за СК в Антхолц, Италия, Красимир Анев завърши на 7-то място в дисциплината, а Владимир Илиев завърши 15-ти. 

При жените положението може да се опише като "развитие в застой". Десислава Стоянова беше единствената ни представителка на тези игри, поради това, че успяхме да завоюваме една единствена квота. След олимпийското поколение на Дафовска, Никулчина, Филипова, Попова и Шкодрева, които окачиха пушките и ските на стената зейна една огромна дупка в българския женски биатлон. И за съжаление, почти няма изгледи тя да бъде запълнена в близките години. Разбира се не бива да губим надежда, но нещо може би не е наред в този спорт. Няма как да не спомена, че е и въпрос на финанси, защото при едни условия се състезават големите отбори като Германия, Норвегия, Русия, Франция. Дори и да се приравним към средните и малки отбори, няма как да избягаме от реалността, че българите ползваха назаем ските на сърбина Миланко Петрович. А когато не чувстваш екипировката по себе си, като част от самия теб, за какво самочувствие и за какви класирания следва да се бориш? 
Въпреки по-горните резултати, мисля, че нашите момчета и Деси Стоянова заслужават да бъдат подкрепяни, защото почти всеки друг на тяхно място, при тези условия, би захвърлил и ските, и пушката или в друга ситуация, би приел да се състезава за друга нация, където може би щеше да постигне повече. 
И накрая, не ми остава нищо друго, освен да не изгасям надеждите си, че до следващите Олимпийски игри в Южна Корея нещата в българския биатлон ще се подобрят, защото това е спорт с традиции в нашата страна и не бива да бъде по никакъв начин да бъде пренебрегван и ощетяван. Още повече, че имаме спортисти като Красимир Анев и Владимир Илиев, които имат и качествата и таланта, за да постигнат нещо повече от класиране в зоната на точките - нещо, което са ни го доказвали неведнъж през последните няколко години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар