събота, 22 март 2014 г.

По повод изказванията на Плевнелиев по въпросите за Украйна и Русия

Поводът да напиша тази статия е Крим. Покрай всички събития, които се случиха в Украйна през последните месеци, наблюдавам българската позиция по отношение на случващото се там. Президент, премиер и външен министър постигнаха едно рядко срещано единомислие по между си, отхвърляйки проведения в Крим референдум и последвалите го събития, довели полуострова в границите на Руската федерация. 
 Въпреки това, наблюдавам една засилена проевропейска позиция на Президента Плевнелиев, който в интервю за BBC дава ясно да се разбере, че България ще подкрепи безусловно санкциите спрямо Русия, налагани от САЩ и ЕС. За съжаление, никъде в позицията на Плевнелиев не виждам да прозира българският интерес. България се изживява като страна, която сякаш би имала най-голяма полза от налагането на икономически санкции на Русия. Ами ако стане обратното? 
 По въпроса за териториалната цялост на Украйна, българският президент казва, че Крим е украински, а Украйна е Европа. Историята на полуострова обаче е съвсем друга. През 1783 г. Екатерина Велика присъединява Крим към Руската империя, а през 1954 г. съветският ръководител Никита Хрушчов го подарява на Украйна в името на "дружбата на народите" на СССР. 
 Кримският полуостров, както и източните части на европейска Украйна се населяват от преобладаващо рускоезично население. Едно от първите действия на новосформираното по най-недемократичен начин украинско правителство, беше да отмени официалните езици използвани от малцинствените групи на територията на страната, сред които попада и българското.
 "Крим е и ще бъде украинска земя", казва още президентът. Но Крим беше украинска земя, а референдумът поправи една допусната историческа несправедливост към почти двата милиона жители на полуострова, който след 1991 г. остана в пределите на Украйна, (макар и получил автономия) при положение, че рускоезичното население остана преобладаващо там.
 Очевидно е, че референдуми, подобни на този в Крим, тепърва предстоят да се случат в няколко страни членки на ЕС. Венеция се готви да обяви независимост от Италия, а Каталуния да се отдели от Испания. Вероятно и други области на Украйна ще последват примера на Крим в близкото бъдеще.
 Каква обаче ще бъде позицията на България в тези случаи? Ще поискаме да наложат санкции на Италия и Испания? Никой не може да отнема правото на един народ или общност да се самоопределя, и решава в границите на чия държава да живее. 
 България обаче има от какво да се страхува, защото близкото бъдеще чертае много ясни разделителни демографски линии, които ще пренаредят етническата карта в страната. В цели региони българското, а в някои региони дори и турското население вече се превръщат или са станали малцинство. Но в София това не се вижда. И ако един ден преобладаващия етнос в даден регион бъде подтикнат  (не без външна намеса) да поиска да се влее в границите на някоя от съседните на България държави, то международното право е напълно безсилно да спре един такъв процес. И това е така, защото много преди да се случат събитията в Крим, през последните години същото това международно право, с което се аргументират проевропейските политици, беше многократно нарушавано и пренебрегвано. Всичко това ставаше с пълното съдействие на САЩ, НАТО и Европейския съюз. 
 България е малка страна. Този факт трудно може да бъде променен, като се в предвид, че на държавното кормило стоят политици от ранга на Плевнелиев. И тази агресивна външна политика по адрес на Русия, никак няма да бъде оценена дори от привържениците на Президента. Добре че руснаците са търпеливи и не им се занимава с нас, защото ако насочат икономическия си мерник, голямото европейско семейство, с което така силно се гордее Плевнелиев, няма да е в състояние да ни защити.       

Няма коментари:

Публикуване на коментар