вторник, 23 септември 2014 г.

В с. Никола Козлево отбелязаха с поднасяне на венци и цветя годишнината от Септемврийското въстание

В с. Никола Козлево, област Шумен, почетоха паметта на загиналите в септемврийското въстание от 1923 г. Венци и цветя бяха поднесени от името на: Общински съвет на БСП-Никола Козлево, областен и общински съвет на БАС-Шумен; областен и общински съвет на БСП-Шумен; кандидати за народни представители от коалиция "БСП-Лява България"; Младежко обединение на БСП; РПК "23 септември" - Никола Козлево и др.  


Иванка Семерджиева - председател на НЧ "Пробуда"-Никола Козлево, направи кратък исторически очерк на събитията от септември 1923 г:
"Балканската и Междусъюзническата война, отекват дълбоко по нашите земи. Век ни дели от тези събития, за които ежедневно ни напомнят мраморните плочи с изписаните имена на загиналите герои - все млади мъже, оставили невести с невръстни деца, ралото на нивата, не успели да се сбогуват с учениците си - учители. 
Завърналите се от фронта, и понесли несгодите на унизителния Ньойски мирен договор млади мъже от село Дживел (Никола Козлево), създават партийна организация. В съюз със земеделските дружби от Шуменския край, те повеждат борба за свободен и независим живот. И отново е септември, но вече на смела и кървава защита. 
Борците от септември 1923 г. не са между нас. Имената им са на мраморните плочи: Илия Стефанов Попов  - ръководител на революционния комитет в с. Дживел (Никола Козлево). Гроздан Узунов - боен командир на въстанието в Никола Козлево, оставил студентската скамейка в гр. Грац, Австрия, за да се завърне и загине в родния си край. Георги Чаков от с. Пет Могили; Георги Драганов, Павел Драганов, Жеко Овчаров, Иван Грашев, Ради Перчемлиев, Рачо Мантаров, и още много знайни и незнайни герои от Шуменски окръг и цяла България. Най-смелите и първите от тях загиват на барикадите и бесилките.   
Брод към Независимостта, към свобода и демокрация - това е борба за насъщния хляб  и добър живот. Борбата, в която участваха работници, селяни и интелигенция, борба  на всички етноси - българи, турци, роми и др. 
Скоро борбата я продължават и други - Дочо Михайлов, Тодор Господинов, Георги Гицев, Димитър Дончев - Доктора, Гено Друмев и др. верни синове на Добруджа, повечето от които загиват на 26 август 1926 г. в гората между Никола Козлево и с. Ружица. По стълбата на борбата до септември 1944 г. обаче, вървят нови и нови герои"...  

Няма коментари:

Публикуване на коментар