петък, 3 октомври 2014 г.

За хората, чиито живот струва жълти стотинки и държавно безсилие...

240 лева - толкова струва труда на един работник в най-бедната част на Европа. За 240 лева, стотици хора от Северозападна(ла) България всеки ден са си рискували живота, за да има какво да сложат на масата вечерта, след един "успешен" работен ден, в който за пореден път (може би), са се разминавали на косъм с това, което се случи преди два дни.
Взривът в село Горни Лом доказа, че държавата ни съществува, но само на хартия. Защото, докато тя "пише" и издава актове, констатирайки нарушения, които незнайно как, след известен период от време биват "отстранявани", десетки работници продължават да блъскат с железни чукове по артилерийските мини в един завод, сгушен в планината, защото друг наоколо вероятно няма.   
Днес, 15 от тях не са между живите. Почти никой в държавата не може да отговори на въпроса, какво се е случило с тези хора, които в злополучния ден са си изпълнявали работните задължения. Всички отговорни лица само предполагат и гадаят. Ако се намирахме в някоя африканска страна, подобна реакция, вероятно нямаше да е лишена от логика. Но в страна - членка на ЕС и НАТО, процесите по обезвреждането на снаряди в един завод да се извършват по толкова странен, потаен и неясен начин, най-малкото изглеждат смущаващи. 
Още повече ме изуми едно от мненията, което сподели кметът на Горни Лом, който каза пред една от телевизиите тази сутрин, че би било добре заводът отново да заработи, защото за хората от селото нямало друга алтернатива. Изумителното е, че l безизходицата си, хората са готови отново да се върнат един ден там, откъдето 15 техни колеги не успяха да излязат живи...
Жителите на Горни Лом, а и вероятно не само те, вероятно са сигурни в едно, че ако заработи отново този завод, ще бъде само въпрос на време да се случи поредната трагедия. Хората обаче искат работа, а единственото място където могат да я намерят е в завод "Миджур". И тук възниква въпроса, какво ще предприеме държавата, за да не допусне повторение на трагедията от последните дни след евентуалното подновяване на работния процес в завода, въпреки клетвите на политиците, че това няма как да се случи? 
А защо изобщо, някой отговорен фактор в тази държава, е допуснал, завода в Горни Лом въобще да заработи? Защо след стотиците констатации за извършени нарушения в завод "Миджур" той не е бил затворен, включително след извършената проверка преди 15-20 дни? И защо хората, които са работили там, чак сега открито говорят за това, какво точно са правели в завода до фаталния 1-ви октомври? Те много добре са знаели вероятно, че е въпрос на време да се случи най-лошото? Възможно ли е в страна-членка на ЕС, стотици хора да правят компромис със своята сигурност, в името на това да заработят едни  жълти стотинки, защото са лишени от всякаква друга алтернатива за работа в най-бедния регион на Европа?  
Бог да ги прости хората, които заплатиха с живота си, за държавното безсилие и липсата на алтернатива за полагането на един нормален труд в едно северозападно българско село... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар