четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Второто "дъно" на БСП

Продължава една лоша тенденция за БСП, която свързвам с избори провеждащи се на 5-то число от месеца - на 5-ти юли 2009 г. "Коалиция за България" стигна до дъното, постигайки около 730 000 гласа на провелите се парламентарни избори за 41-во НС. Оказа се обаче, че дъното си има друго дъно и само преди няколко дни "БСП-лява България" пропадна именно на това "друго" (второ) дъно, получавайки едва 505 527 гласа, които стигнаха за парламентарна група от 39 души в 43-тото Народно събрание.
Между другото, през 1997 г. БСП постига най-голямото си падение, което за онова време е било възприемано като истинска катастрофа, особено като се има предвид, че се случва точно след Виденовата зима. Тогава, на парламентарните избори през април 1997 г. БСП получава 950 000 гласа, а парламентарната група на "Демократичната левица" се състои от 58 депутата.
И след тази неделя, в продължение на няколко дни си задавам едни и същи въпроси: кой, защо и как, допусна БСП да се превърне в трета или четвърта, в някои райони на страната, политическа сила? За първи път от 25 години насам, БСП не е първа политическа сила в нито една една област на страната. 
Трудно ми е да си обясня, защо дори в най-бедната част на Европа - Северозападна България, мнозинството от хората са дали своето доверие на дясна по дефиниция партия, каквато е например "ГЕРБ"? Трудно ми е да намеря логично обяснение, защо хората от десетки малки градчета и села, които бяха стожери на БСП през годините, предпочетоха на тези избори да дадат гласовете си за всякакви партии и коалиции, но в почти никакъв случай за БСП? 
В никакъв случай обаче не искам да виня хората за техният избор, но той трябва да послужи за пореден път като сигнал за ръководството на БСП, че е налице една огромна криза на доверие към партията сред всички възрастови групи над 18 годишна възраст, а и не само - на 5-ти вечерта, едно приятелче, което няма 18 години, ми писа във фейсбук следното: 
"Пламене, не знам как си толкова заблуден и ти да гласуваш за комунягите. Добре че поне и ти си си продал гласа"
Какво се случи между 2009-та и 2014-та година с БСП? Как ръководството на партията през този период допусна тя да се сгромоляса на поредното дъно в своята най-нова история? И през 2009-та и през 2014-та година слушам коментари, че оставките не решавали този или онзи проблем в партията. Това е вярно, но също така мисля, че на време подадените оставки обаче може поне да не ги задълбочат или усложнят. Защото точно това се случи след 2009-та година. Ръководството на партията получи многократни втори шансове да се поправи и да възвърне доверието на хората в БСП. Резултатите обаче са плачевни - 505 527 гласа, парламентарна група от 39 социалисти, алтернативни политически формации, създавани на гърба на БСП; и напъни на не един представител на партията за съучастие в следващото управление на страната...
Какво трябва да се направи оттук нататък? Най-напред БСП трябва да се примири с позицията си на опозиция, защото ако хората искаха тя да бъде в управлението на страната, нямаше да й гласуват такава нищожна подкрепа. В тази връзка, е недопустимо, да се правят каквито и да е намеци за "германски коалиционни модели", защото разликите между БСП и ГЕРБ са огромни. Това обаче не трябва да е причина, ако от ГЕРБ предложат полезни за хората политики, то последните да бъдат подкрепяни и от парламентарната група на БСП. Друг е въпроса, че отделни членове в ръководството на БСП, а и не само там, изглежда имат някакъв интерес отново да бъдат част от управлението и да се наредят край баницата? 
Проблемът за съставянето на следващото правителство си е проблем на ГЕРБ, както и на малките дясно-центристки формации, които преминаха 4-те процента. Защото, както всички се натискат да бъдат в "голямата коалиция", с големите победители, така и изведнъж може да се окаже, че управляващите в даден момент ще останат на практика без опозиция.
"БСП-лява България" обаче в момента има нуждата точно от това - да бъде една активна и конструктивна опозиция, подкрепяща полезни за страната политики, предлагани от управляващото мнозинство. БСП има нужда от няколко години или най-малкото от един пълен 4 годишен мандат в опозиция, за да има шанс да разреши натрупаните си проблеми - кадрови и организационни, които издълбаха огромна пропаст през последните 5-10 години между обикновенните хора - потенциални привърженици на партията и нейното ръководно тяло, което може да бъде определено по всякакъв друг начин, но само не и като "бедно". 
За съжаление от 2009-та до 2014 година бяха изгубени 5 години, през които БСП за пореден път влезе в ново коалиционно управление без подписано споразумение и резултатите не закъсняха. А хората не успяха да усетят осезаемо положителните политики на кабинета "Орешарски", с които се представяше по време на предизборната си кампания БСП - минималното увеличение на пенсиите предизвика по-скоро възмущение сред пенсионерите, а замразяването на цената на тока, не беше усетено по никакъв начин. Задкулисието и липсата на адекватен отговор на въпроса "Кой", отвратиха хората от партията. Вътрешнопартийните борби на отделните конгреси доведоха дотам, че накрая много от знакови за БСП имена или бяха изключени, или се самоизключиха от партията. В резултат се сформираха най-малко две основни политически формации, една от които дори ще прави компания на БСП в новия парламент.  
И смяната на ръководството на БСП това лято, не даде необходимите резултати, защото тя беше закъсняла с поне 5 години, и ефектът щеше да е по-значим именно през 2009-та. След всички изборни загуби и управленски провали през последните 5 години, смяната на върха в БСП вече нямаше чак такова значение. Новото партийно ръководство не пожела в навечерието на тези избори да се заеме с извършването на някакви по-дълбоки промени в партията. Дали ще се заеме да ги извърши през следващите месеци е друг въпрос, защото ако не предприеме нищо, то БСП рискува да полети към следващото дъно - трета политическа сила и 4000-450 000 гласа на едни следващи избори. Ако това на някого може да му харесва и да му е достатъчно, е въпрос на лично виждане. На мен това не ми харесва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар