Пропускане към основното съдържание

България ± 25

От събитията, свързани с датата 10-ти ноември, се вълнуват повече журналистите, политиците, и преките участници в процесите започнали непосредствено след 1989 г. През последната седмица, телевизионните студия бяха изпълнени с такива гости, които коментираха тези събития. Отделно, оставям настрана конференциите посветени на тази дата, откриването на паметници на репресирани от режима преди 89-та или издадените книги - също посветени на събитията от онова време.
За себе си мога да кажа, че нямам никакви абсолютно спомени от тогава, поради факта, че съм бил твърде, твърде малък. Но за събитията по-нататък, мога повече да кажа. 
Първите ми по-съзнателни спомени и наблюдения към политическите процеси от Прехода, датират от кризата в периода 1996/7-ма година - цените скачат, парите свършват, хлябът беше дефицитна стока, а Костов ходеше с една синя лентичка два месеца из София, водейки след себе си стотици хиляди, които скачаха и пееха "кой не скача е червен". 
Четири години по-късно, пристигна царят. Хората вече не скачаха, а вървяха подире му и попиваха всяка думичка изречена от него. Бяха като стадо, което следваше неотлъчно своят пастир. По всичко си личеше, че той ще сложи край на мрачните политически сблъсъци от 90-те и ще спаси държавата или поне това, което е останало от нея. 
Не след дълго се роди приказката "Царят е гол" и повечето погледи се обърнаха към БСП - Първанов стана Президент, а по-късно подпомогна създаването и на Тройната коалиция. 
Тройната коалиция пък управляваше по формулата 8:5:3. Тъкмо тя като че ли произведе задкулисието на власт или поне за първи път хората се усетиха, че пред очите им се разиграва някакъв театър. И тогава се появи "Бащицата", който правеше на пух и прах политиците от БСП и ДПС, които не можеха по никакъв начин да го надприказват - пускаш сутрешен блок и по телефона ненадейно се включва Той. 
"Бащицата", направи каквото направи - построи магистрали, "Арена Армеец", преряза няколко хиляди лентички, но си отиде изпратен с камъни. 
Появи се нова версия на Тройната коалиция, която се срина на 15-тия ден с "назначението" Пеевски, но пък устиска под "обсада" още година, преди да развее бялото знаменце. 
Днес, "Бащицата" отново е във вихъра си...После някой друг ще го смени и всичко ще се повтаря, отново и отново, но още колко?
Иначе, няма спор, че датата 10-ти ноември 1989 г. е преломна в най-новата ни история. Винаги тя ще предизвиква обаче спорове и нееднозначни оценки в обществото, предвид събитията, които се случват през следващите години. 
25 години след Пленума на ЦК на БКП, за събитията от 10-ти се говори повече на жълтите павета, отколкото някъде другаде в страната. Така беше и през тази година - изписаха се стотици статии и коментари, изговориха се хиляди приказки, в които преобладаваше тезата, че след 10-ти ноември, България е скъсала оковите на комунизма и се отправила към светлото демократично бъдеще. И няма как да не спомена за свободата - говориш и пишеш, каквото искаш, а Тато го няма, за да те цензурира...
Днес, много от хората живяли и по онова, и по новото време след 10-ти, изпитват един вид носталгия към времето от преди Промяната. И сигурно има защо да изпитват такива чувства - за онова време ни напомнят старите фотографии, на които се виждат работещи хора, димящи комини на заводи, строящи се нови сгради и т.н. и т.н.
А какво може да се заснеме днес? Пълни кафета, разрушени и разграбени предприятия, строящи се нови молове и хотели...и един болен народ, докаран от своите пастири до ръба на пропастта, вместо до светлото бъдеще.
А същото това светло демократично бъдеще, което вероятно е било някакъв идеал или заветна цел през 1989 г. на практика беше подменено с ликвидация и грабеж, в който се включиха политици от всички цветове. Наскоро четох, че съветската окупация на България в периода 1944-1947 г. струвала на държавата 133 млрд. лева. Кой обаче може да се опита да каже колко милиарда или трилиарди левове бяха смъкнати от кожите на българите в годините на Прехода? Ето, примерът с КТБ, където 4 милиарда изчезнаха и никой не може да каже къде? 
На всичкото отгоре десетки политици-евроатлантици си изпочупиха краката да ходят до Брюксел и Вашингтон, за да предлагат и себе си и държавата ни в краката на ЕС и САЩ. Така, вместо да се сдобием с демокрация и държавници по западен модел, на преден план излязоха "демократи", които биха продали и собствените си майки, ако това би им донесло някаква съществена лична изгода...    
Едва ли хората от площадите през 1989 г. са си представяли, че ще се случи точно това, което се случва днес с държавата? Едва ли някой си е представял нещата така? Защото вместо свобода си имаме "свободия". Вместо достъпно здравеопазване - Здравна каса. Вместо образование - хартийки, на които пише "диплома". Вместо заетост - пълни кафенета. Вместо работещи предприятия - само тухли. Вместо култура - Азис и цяла плеяда от подобни звезди. Впрочем, имаме и една култова песен, в която се пее, че "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони".

Коментари