понеделник, 3 ноември 2014 г.

За Бога братя, живейте!!!

Ще си позволя да озаглавя тази статия "За Бога братя, живейте!", защото днес имаме нужда не от легендарни имена, отишли си без време от този свят по един жесток начин, а от хора, които най-малкото да предизвикат тревоги сред властта. Вместо това, сигурно има и такива представители на властта, които си казват, е какво толкова - един или една, по-малко... 
Днес, под прозорците на Президентството се случи нещо ужасно. Случаите, при които някой човек посяга на живота си са ежедневие. Те се случват обаче по различни точки в страната. Ние научаваме за тях от криминалната хроника във вестника или по някакъв друг начин в общия информационен поток. Те са не по-малко ужасни и също са продиктувани от някакви конкретни мотиви. Разбира се, не са малко и случаите при които се касае за проблем на психическа основа. 
Случая обаче, който се разигра под прозорците на Росен Плевнелиев е ужасен. Той ни връща в началото на 2013-та година, когато страната беше заляна от вълна публични самозапалвания. Още по-ужасното в случая, е че днешния случай беше буквално документиран от десетки журналисти намиращи се в непосредствена близост, а кадрите и снимките бяха видени сигурно от милиони български зрители и потребители на социалните мрежи. Ужасно е, защото начинът по който се случва всичко това, постепенно се идеализира в очите на много хора, така както беше и случаят с Пламен Горанов от Варна, който си отиде по подобен начин.     
Ние обаче едва ли ще разберем повече, за мотивите на тази жена да се опита да сложи край на живота си. Мястото, кибритът и последните споделени снимки и текстове във фейсбук на жертвата, определено ни навеждат към предположението, че мотивите са по-скоро свързани с политическата обстановка в страната. Но както миналата година, така и сега се питам, какво може да постигне един човек посягайки си по този зловещ и ужасно болезнен начин? Знам, че медиите постигнаха своето - снимки, видео и изкопирана информация от фейсбук-профила на жертвата. А също и тема за анализи през следващите три дни, така както беше и през изминалите една-две години, в случаите на подобни прояви. На политиците какво им е? Те днес си говорят отново за бъдещото правителство и си разделят министерски постове и пр. неща, което си е тяхно право и задължение. Искам да кажа, че ако някой си мисли, че с подобни актове би променил нещо в тази страна, е в дълбока и голяма заблуда. В този смисъл, ако допуснем, че мотивите на фотографката Лидия Петрова са били политически, то тя щеше да бъде днес много по-полезна със своята гражданска позиция, отколкото в състоянието, в което се намира в момента...По същия начин, днес щеше да бъде в пъти по-силен и по-полезен Пламен Горанов (мир на праха му) от Варна и още много други хора, които по една или друга причина си отидоха преждевременно от този свят през последните една-две години. 
Ние, вероятно никога няма да разберем какво се случва в главата на тези хора, които си отиват по един толкова ужасен и болезнен начин. И дори не бива и да си го помисляме, че така някой политик ще се впечатли от един подобен акт и ще вземе да го заболи една съвест, и дори, че едва ли не сън няма да може да спи...
Има една друга опасност обаче, за която предупреждава и проф. Николай Михайлов - подобни случаи като днешния, може да предизвикат опити за подражание сред много хора, които по една или друга причина са психически лабилни и податливи на крайности в поведението. Не е нормално, кадри с ужасяващо съдържание, били те и показвани с точка 18+, да бъдат общодостъпни в мрежата или да се излъчват в телевизионния ефир. Не е нормално и когато една тълпа лешояди с камери и фотоапарати обгръща една виеща се в мъки жертва...         

1 коментар:

  1. Много добре казано. Споделям мнението, че не трябва хората да си отиват без време и да се палят. Жалко за тях. Нека не се повтаря повече!

    ОтговорИзтриване