събота, 21 февруари 2015 г.

Имахме ли нужда от тази версия на "Дякон Левски"?

През последната седмица, на екран се появи филмът "Дякон Левски", който още след първата си прожекция едва ли не взриви държавата до такава степен, че дори темата за заемът от 16 милиарда лева сякаш изглеждаше почти несъществена за мнозинството български граждани.
Псувал ли е Левски? Този въпрос не даде сън на хиляди българи през последните дни. Изобщо, изчетох няколко десетки коментари и статии, изгледах повече интервюта и мнения, отколкото такива за войната в Украйна или новия заем, който правителството се опитва да прокара в парламента. 
Иначе, не съм гледал филма, защото най-близкото място където мисля, че щеше да бъде прожектиран беше в Шумен, но реакциите към филма от страна на хора, които вече са го гледали ме отказаха да правя усилия да го гледам на този етап. Може би, това ще се случи, когато поотмине тази изключително силна поляризирана вълна, която се създаде през последните седмици.  
Направи ми едно добро впечатление, че филмът е финансиран от стотици родолюбиви българи от цял свят, в т.ч. и от една българка живуща в Дубай, която искала по този начин да осъществи мечтата на своя син - да участва във филмова продукция. Без съмнение, този факт, че по-голямата част от средствата са събрани от дарения е повод може би за национална гордост, особено когато това се отнася за филм, в който главния герой е националната светиня - Васил Левски.
И точно защото това е Васил Левски, си задавам въпросът, дали имахме нужда от един такъв филм? От една страна, оказва се, че да се осмелиш да направиш филм за Левски, е въпрос на поемане на голям риск. Затова нищо чудно и това да се окаже последната подобна продукция. От друга, обаче, едва ли ще се намери в бъдеще време режисьор, който да събере екип и пари, да заложи името и престижа си, за да получи очаквано повече негативни оценки за крайния продукт. И тук съвсем не става въпрос само за филм свързан с името на Левски, а като цяло за продукция на историческа тематика.   
Сигурно, 99 % от филмите на подобна тематика са правени преди 1989 г. Днес, да създадеш подобна продукция, изглежда е мисия невъзможна. Защото освен до талант, нещата опират и до пари - при това, много пари, за да се получи нещо хубаво и запомнящо се, което да се гледа не един месец, а минимум още поне 15-20 години.    
Трябваше ли обаче, толкова много хора да отделят от парите си, за да гледат днес именно този - "Дякон Левски"?  Ако се съди по отзивите, отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. А какво ще гледат децата под 12 годишна възраст след като препоръчаха на техните родители, да не ги водят на прожекциите на този филм, предвид съдържанието в някои от сцените? 
Може би, по-нататък, когато изгледам "Дякон Левски" ще имам повод за някой по-задълбочен коментар, но засега толкова... 
Имахме ли нужда от тази версия на "Дякон Левски"? 2.0. (24.03.2015 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар